О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294 С., 15.04.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1765 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 556 от 18.ІІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното определение № 29 на Видинския ОС, от 22.І.2013 г., постановено в пр-во по чл. 419 ГПК по ч. гр. дело № 559/2012 г., с което е било отменено първоинстанционното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение от 17.ІІ.2012 г. по гр. дело № 299/2012 г. на РС-Видин, по силата на което длъжникът Л. И. А. от този град следвало да заплати на банката настоящ мастен касатор следните суми: главница в размер на 939 022.56 лв.; лихва от 10.ІV.2011 г и до 14.ІІ.2012 г. в размер на 73 861.77 лв.; наказателна лихва от 12.VІІІ.2011 г. и до 14.ІІ.2012 г. в размер на 47 733.64 лв.; дължими такси и разноски в размер на 2 763.73 лв. и законната лихва върху горепосочената главница от постъпване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК в съда /15.ІІ.2012 г./ и до окончателното й издължаване, както и направените деловодни разноски, включващи 21 267.64 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 083.82 лв., като вместо това е било постановено, че заявлението на банката по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК за заплащане на тези суми се отхвърля и се обезсилва издаденият на 21.ІІ.2012 г. изпълнителен лист. Оплакванията на банката частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение: поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на Видинския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдела отхвърлена частната жалба на длъжника Л. Ив. А. „срещу Разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.ІІ.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 299/2012 г. по описа на ОС-Видин”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Видинският ОС бил нарушил съдопроизводственото правило на чл. 413, ал. 1 ГПК, като се е произнесъл „по материалноправен и процесуалноправен въпрос”, решавани противоречиво от съдилищата, но имащи заедно с това значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „с оглед обстоятелството, че заповедното производство е нов вид производство, въведено с ГПК от 2008 г. и липсата на трайноустановена съдебна практика по него”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация Л. И. А. от [населено място], писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на изложените от банката оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Видинския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва отчасти да се преценява като процесуално допустима. І. Частната касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която Видинският ОС е отменил първоинстанционното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение от 17.ІІ.2012 г. на РС-Видин по ч. гр. дело № 299/2012 г. и е постановил обезсилване на издаденият на това основание изпълнителен лист. Като необжалваемо, в тази му част, отнасяща се единствено до преценката за законосъобразност на първоинстанционното разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, произтичащо от документа по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, въззивното определение е влязло в сила от датата на обявяването му. Погрешното посочване във финалната част от неговия диспозитив, че и в тази си част то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС е ирелевантно и не създава висящност на касационното производство. Това е така, защото определенията, с които въззивен съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите по чл. 274, ал. 3 ГПК: тези актове на въззивната инстанция нито преграждат по-нататъшния ход на заповедното производство, нито с тях се дава разрешение по същество на това производство. Многократно ВКС се е произнасял в смисъл, че определението за допускане, респ. недопускане, на незабавно изпълнение „няма отношение към развитието на делото, а само към изпълнението на присъденото по това дело вземане”. ІІ. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване по отношение останалата част от атакуваното въззивно определение /за отхвърляне на заявлението на банката настояще частен касатор по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК/, са следните: Съобразявайки задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 in fine на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., а също и инвокираният довод на банката частен касатор за порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, с оглед разрешението по Раздел І от мотивите към определението си, че в останалата си част постановеното от Видинския ОС въззивно определение представлява процесуално недопустим съдебен акт. В процесния случай въззивната инстанция се е произнесла plus petitum, след като от обстоятелствената част /изр. І-во/ и петитума на частната въззивна жалба е видно, че длъжникът Л. Ив. А. е поискал да се отмени първоинстанционното разпореждане от 17.ІІ.2012 г., „с което е допуснато незабавно изпълнение” – не и самата, издадена в полза на банката частен касатор, заповед за изпълнение № 267-РЗ/17.ІІ.2012, която, съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК, „не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]-С. против ЧАСТТА от въззивното определение № 29 на Видинския окръжен съд, ГК, от 22.І.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 559/2012 г., с която е било отменено първоинстанционното разпореждане за незабавно изпълнение на РС-Видин по ч. гр. д. № 299/2012 г. и е бил обезсилен издаденият в полза на [фирма]-С. изпълнителен лист ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 29 на Видинския окръжен съд, ГК, от 22.І.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 559/2012 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ - с която е било отхвърлено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК на [фирма]-С. с вх. № 1600/15.ІІ.2012 г. по описа на Районен съд-Видин, по което е било образувано ч. гр. д. № 299/2012 г. О Б Е З С И Л В А въззивното определение № 29 от 22.І.2013 г. на Видинския ОС, ГК, постановено по ч. гр. дело № 559/2012 г. В ЧАСТТА МУ за отхвърляне /”оставяне без уважение”/ заявлението на [фирма]-С. с вх. № 1600/15.ІІ.2012 г. по описа на РС-Видин, по което е било образувано ч. гр. дело № 299/2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2