О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 185 [населено място], 05.04.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1369 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Районен кооперативен съюз „Черноморие„ против решение № 7/18.02.2021 г. по т.д.№ 228/2020 г. на Апелативен съд – Бургас , в частта му с която, след отмяна на решение № 299/30.09.2020г. по т.д.№ 599/2019 г. на Бургаски окръжен съд в същата част, е уважен предявеният от синдика на Потребителска кооперация „ Фар „ / н./ иск против ПК „Фар„ / н./ и РКС „Черноморие „ , с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 от ТЗ , като е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на ПК „Фар „ / н./ плащане от ПК „ Фар „ / н./ ,в полза на РКС „Черноморие” , на сума в размер на 73 752,09 лева ,чрез банков превод , извършен съгласно уговореното в т.1 б.”А” по договор з а покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, т.ІV, рег.№ 5645, дело № 638/2017 г. на Нотариус Г. Н. - РС Поморие. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по всички наведени от ответника – касатор доводи / чл. 235 ал. 2 ГПК /, както и в противоречие със закона – чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, тъй като не е отчетено, че с извършеното плащане се погасява задължение към обезпечен кредитор, който при липсата му би подлежал на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ и следователно не се касае за действие, увреждащо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Оспорва и извода на съда, че са налице предпоставките за приложението на чл. 646 ал. 3 вр. с ал.4 т.2 ТЗ, досежно релевантния за извършване на плащането период, спрямо подаването на молбата по чл. 625 ТЗ – едногодишен, вместо шестмесечен , доколкото е приложима презумпцията за знание за състоянието на неплатежоспособност на ПК „Фар „ от страна на РСК „Черноморие „ / макар неправилно съображенията си в тази насока касаторът да е отнесъл към приложението на чл. 646 ал.5 ТЗ /. Ответната страна – синдика на ПК„ Фар„ /н./ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий - тъй като въззивният съд не е обосновал решаващ извод, относим към някой от формулираните въпроси, както и поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий , в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / поради неотносимост на цитираната практика / и на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Оспорва и наличието на очевидна неправилност, тъй като счита, че въззивният съд е съобразил всички наведени доводи и доказателства . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : Предмет на касационно обжалване е произнасянето на въззивния съд по иска, с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, предявен като евентуален, спрямо иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ / отхвърлен /, от синдика на ПК „ Фар „ против ПК” Фар „ / н. / и РПК „Черноморие„, за обявяване недействителността, по отношение кредиторите на несъстоятелността на ПК „Фар„ , на извършено в полза на РКС „Черноморие „ плащане на сума от 73 752,09 лева, в погашение задължения на ПК „Фар„ към РКС „ Черноморие „ от извършени доставки на стоки в предходен период, в обезпечаване на които задължения е учреден и вписан в ЦРОЗ договор за особен залог върху търговското предприятие на ПК „Фар„ , включващо и няколко недвижими имота. По отношение ПК „Фар„ е открито производство по несъстоятелност, по подадена на 14.05.2018 г. молба по чл. 625 ТЗ , като е приета начална дата на неплатежоспособност - 05.11.2016 г. . Плащането на сумата е извършено на 29.10.2017 г. – на два пъти, чрез банков превод от средствата по отпуснат, в полза на ЕТ „ Ж. - В. К. „ кредит. Последният е сключил на 05.11.2017 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, включен в търговското предприятие на ПК „Фар„ , като в нотариалния акт за сделката изрично е записано,че договорената цена от 140 550 лева ще бъде заплатена от ЕТ „Ж. – В. К. „ на РПК „Черноморие„ на две части : първата - в размер на 73 752,09 лева, по сметка на кооперацията в Банка „ДСК„ ЕАД - с цел погасяване задължение на продавача ПК „Фар” и „ частично заличаване на залога на търговското предприятие, касаещо имота„ , предмет на сделката , с л е д вписване на втора по ред , след особения залог в полза на РПК „ Черноморие „ , договорна ипотека върху същия имот, в полза на кредитодателя на купувача - „ОББ„ АД . Остатъкът от продажната цена е уговорен да се плати на ПК „Фар„ от средствата по предоставен на купувача кредит от „ОББ„ АД от 05.09.2017 г., след представяне на вписано в Служба по вписванията съгласие на РКС „Черноморие„ за частично заличаване на залога на търговското предприятие на ПК„Фар„, досежно недвижимия имот – предмет на покупко-продажбата, вкл. представяне на удостоверение от Служба по вписванията, че „ОББ „ АД се явява първи по ред ипотекарен кредитор за имота, при липса на вписани други тежести, противопоставими на правата на банката. Плащането на процесната сума е извършено на 29.09.2017 г., а частичното заличаване на залога - последващо , на 24.10.2017 г.. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, по съображения че извършеното плащане е от трето лице, а не от длъжника, както и поради факта, че не е атакувана самата сделка по покупко-продажба на недвижимия имот, сключена между ПК „Фар” и ЕТ „ Ж. – В. К. „, въз основа на която е извършено, неправилно изхождайки от основанието на плащането, като продажна цена по сделката – приложимо в отношенията между страните по същата, не и спрямо РКС „Черноморие”, спрямо което плащането е в погашение на задължения от други търговски сделки, сключени с продавача – кредитор на продажната цена от сделката. Въззивният съд е променил правния резултат, като е счел, че са налице всички елементи от фактическия състав на недействителността по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ – изискуеми парични задължения на ПК „ Фар „ към кредитора РКС „Черноморие„, погасени след началната дата на неплатежоспособността на ПК „Фар„ и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ . За приложението на чл. 646 ал.3 ТЗ въззивният съд е приел за приложима презумпцията на ал.4 т.2 от същата разпоредба – знание за неплатежоспособността на ПК „ Фар „ от РКС „ Черноморие „ , предвид обстоятелства , въз основа на които е РКС е могъл да направи обосновано предположение за наличието на такава - Общо събрание на ПК „Фар „ от 30.03.2017 г., на което е присъствал и председателя на РКС „Черноморие„ и на което директно са се коментирали мерки за финансовото стабилизиране на ПК „ Фар” и за преодоляване състоянието на неплатежоспособност на кооперацията.Съдът е приел, че плащането е от името и за сметка на ПК „Фар „ , поради което е плащане извършено от несъстоятелния длъжник, а не от трето лице , какъвто извод е споделил първоинстанционният съд. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е съдът да приеме, че едно и също плащане в хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ е извършено от трето лице , а в хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 3 е извършено от длъжника ? В този смисъл едни и същи критерии ли покриват изискванията на ал.1 и ал.3 / очевидно се имат предвид т.1 и т.3 на ал.2 на чл. 646 ТЗ / при определяне на обстоятелството дали плащането е извършено от длъжника ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради липса на формирана съдебна практика; 2/ Погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника в полза на обезпечен кредитор попада ли в хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ ?; 3/ Извършеното плащане от трето лице в полза на заложен кредитор за сметка на длъжника, след началната дата на неплатежоспособността, има ли преферентен ефект по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността и недействително ли е това плащане, в светлината на исковете по чл. 646 ал. 2 ТЗ ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с решението по т.д.№ 644/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на въпроса ; 4/ Представлява ли плащането от трето ползващо се от сделката лице, в полза на кредитор, за погасяване на задължение на длъжника , действие извършено от длъжника ? ; 5/ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ? Допустимо ли е да бъде обявено за недействително плащане по договор за особен залог, без да бъде атакуван като недействителен самия договор за особен залог ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1857/2020 г. на ІІ г.о. на ВКС и цитираната в същото практика на състави на ВКС по приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК; 6/ В хипотезата на обявяване за недействително извършено плащане в полза на обезпечен заложен кредитор и при заличен особен залог, с оглед удовлетвореност на заложния кредитор, допустима ли е промяна на реда на привилегиите при прилагане на чл. 648 ТЗ ? Вземанията, обезпечени със запор върху търговското предприятие, вписан по реда на ЗОЗ, ползват ли се с привилегия в производството по несъстоятелност ? Какви са последиците за заложния кредитор в реда на привилегиите при заличен залог преди обявяване на несъстоятелност, поради удовлетворяване на заложния кредитор чрез продажба на имущество с негово съгласие и впоследствие обявено за недействително това плащане ? ; 7/ Присъствието на представител на кредитора на Общото събрание, на което се обсъжда финансовото състояние на длъжника , удовлетворява ли изискването на закона по чл. 646 ал. 4 т. 2 ТЗ „ кредиторът да е знаел или да е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост „ ? – 4, 6 и 7 въпроси са обосновавани с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, предвид липсата на ясна и безпротиворечива практика на касационна инстанция в отговор на същите. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК , обосновавайки я с отказа на въззивния съд да се произнесе относно значението на факта, че плащането е извършено в полза на обезпечен кредитор. Първият от въпросите е предпоставен от съществуващо противоречие в мотивите на въззивното решение, доколкото по отношение иска с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ , отхвърлянето на който от първоинстанционният съд въззивният е потвърдил и в която му част решението не е предмет на касационно обжалване, същият изрично е потвърдил като правилен и решаващия извод на първоинстанционния съд, че плащането е извършено от „ трето лице „ , а не от длъжника . В обосноваването на основателност на иска по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, обаче , съдът е приел, че фактическото плащане от приобретателя на недвижимия имот – ЕТ „ Ж. – В. К. „ е плащане от длъжника, като извършено за негова сметка. От значение за предмета на спора в настоящото производство, обаче, е единствено правилността на решението по иска по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, спрямо който констатираното противоречие не обуславя решаващ извод на въззивния съд, значим за изхода на спора по този иск. Дали и защо съдът е допуснал непоследователност и противоречие при произнасянето по двата иска е без значение, нито от съществуването им би могъл да бъде обоснован правен извод, по приложението на правна норма или правен принцип, с каквито по начало не е свързано формулирането на въпроса. Втори и трети въпроси безспорно са значими за правния резултат, с оглед фактическата и правна страна на спора, но в случая не могат да обосноват основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд изобщо не е дал отговор на същите, независимо от въвеждането им от ответника Кооперация „ РКС Черноморие„, като защитна теза. Точно поради това, релевантен се явява формулирания процесуалноправен пети въпрос – в първата му част, който удовлетворява и общия и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с цитираното решение по гр.д.№ 1857/2020 г. на ІІ г.о. на ВКС,вкл. цитираната в същото практика на състави на ВКС по приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Втората му част не кореспондира с предмета на спора и по начало е неясно атакуване на договора за особен залог на какво основание визира касаторът , като се съобрази, че същият е сключен много преди началната дата на неплатежоспособност на ПК „ Фар „ / н./ . Четвъртият въпрос е формулиран неадекватно на фактологията на развилите се правоотношения – сделка по покупко-продажба с участието на несъстоятелния длъжник, в качеството на продавач, заплащане цената по същата от купувача, но в погашение задължения на продавача спрямо трето за сделката лице – поради което не се касае за фактическо / значението на което преследва въпроса / плащане от трето за визираната сделка лице, а от страна по същата. Въпросът е непрецизен и неясен, боравейки с понятията „ длъжник „ , „ кредитор „ и „ трето лице„ за правни субекти,, имащи тези качества в отношение към различни правоотношения, а не само спрямо визираната сделка по покупко-продажба между ПК „Фар„ и ЕТ „Ж. – В. К.”. Дори да би се преформулирал в съответствие с фактологията на спора, въпросът не поставя значим за разрешаване аспект от приложението на конкретна правна норма или правен принцип, поради което изначално е компрометирано и обосноваването на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Групата въпроси по п. 6 също не удовлетворяват изискването за правни въпроси - отговор на които е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и различен от дадения отговор на които въпроси би бил от естество да промени правния резултат. По същество касаторът пита какви биха били последиците от евентуално уважаване на иска по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, за реда му за удовлетворяване по чл. 722 ТЗ , предвид вече заличения особен залог в негова полза. Не се касае за относими към предмета на спора въпроси. Фактическата страна на спора не включва запор , вписан по реда на ЗОЗ / втори подвъпрос /. Седмият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд, който не се е позовал на простото присъствие на представляващия „РКС Черноморие „ на ОС на ПК” Фар „ , а на дневния ред на това ОС и коментираните въпроси за неплатежоспособността на Кооперацията и мерките за преодоляването на това състояние. Дори да се приеме за удовлетворен общия, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК , по идентични на изложените във връзка с четвърти въпрос съображения. Тази хипотеза предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма , чието тълкуване е довело до противоречива съдебна практика, съответно посочена или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика по приложението на такава норма , предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Касаторът не е предложил такава обосновка. Така формулиран въпросът е фактологичен – досежно установимостта на знание, по смисъла на чл. 646 ал. 4 т. 2 ТЗ, тъй като не допуска еднозначен отговор, независимо от фактите и доказателствата във всеки отделен случай. Не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение . Страната обосновава същата с процесуалното нарушение на съда , отказал да се произнесе по довода за значимост на факта, че се касае за погасяване на задължение към обезпечен кредитор на несъстоятелния длъжник. Само от мотивите на въззивния акт е неустановимо това процесуално нарушение, доколкото решението не посочва, като действително наведен, правен довод на ответника с това съдържание, последващо останал без коментар. Това процесуално нарушение, обаче, е обект на петия от формулираните въпроси / първа част / , по който вече се мотивира да е обосновано основание за допускане на касационното обжалване . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7/18.02.2021 г. по т.д.№ 228/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му с която, след отмяна на решение № 299/30.09.2020г. по т.д.№ 599/2019 г. на Бургаски окръжен съд в същата част, е уважен предявеният от синдика на Потребителска кооперация „Фар„ / н./ иск против ПК „Фар„ / н./ и РКС „Черноморие„ , с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 от ТЗ. УКАЗВА на Кооперация „ РКС Черноморие„ , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 40 лева. След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС - за насрочване или на състава - за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: