Р Е Ш Е Н И Е № 89 С., 05 юли 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5249 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по касационната жалба на В. Х. Ц. от [населено място], приподписана от адв.С., срещу решението от 01.VІІ.2015г. по гр.д. № 1673/2015г. на Окръжен съд Варна, касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1421/11.ХІІ.2015г. с оглед вероятността да е процесуално недопустимо. Ответникът по жалбата Х. В. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК и в писмената си защита, представена на 02.ІІІ.2016г., изготвени от адвокат Д., е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответниците Б. Ц. И. и С. Ц. И., и двамата от [населено място], не са заявили становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното въззивно решение В. е уважил предявеният от Х. В.Н. срещу В. Ц., Б. И. и С. Ц. иск по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.308 ал.1 НК, изразяващо се в съставяне на неистински официален документ - разрешение за ползване № 57/21.ІІІ.2003г. на РДНСК В. – относно промяна на предназначението на пресддверие и складово помещение в „магазин за хранителни стоки”, находящ се на [улица] [населено място], с цел да бъде използван, за което престъпление наказателното преследване е погасено по давност. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявения иск е основан на твърдение за значението на престъпното обстоятелство за отмяна на влязло в сила решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1548/2010г. /с което е отхвърлен искът на С. К. и Х. Н. срещу В. Ц., Б. И. и С. Ц. за прогласяване нищожността на договора по нот.акт № 41/2003г. за продажба на описания в него имот поради невъзможен предмет, приемайки, че продадената реална част е била обособена чрез преустройство в магазин, и че обстоятелството, че предметът на сделката е възможен /и към момента на сключването на договора/, се установява от извършването на преустройство по надлежния ред след нея, установено с представените разрешение за строеж № 53/14.ІІ.2003г. и разрешение за ползване № 57/21.ІІІ.2003г./, и че искът е допустим с оглед прекратеното поради изтекъл абсолютен давностен срок с постановление на РП В. от 04.VІІ.2013г. производство по ДП № 3388/2012г. на ОД на МВР В., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.308 ал.1 НК - съставяне на неистински официален документ /посоченото разрешение за ползване/. По същество е прието, че разрешението за ползване е неистински официален документ, защото посоченото в него разрешение за строеж № 53/14.ІІ.2003г., въз основа на което е издадено, се отнася за друг обект, а не за този, собственост на ответниците. Направен е извод, че към момента на издаването на разрешението за ползване е липсвало валидно разрешение за строеж на обекта на [улица] [населено място], предмет на спора между страните по гр.д. № 1548/2010г. С оглед на това е заключено, че е осъществен фактическият състав на чл.308 ал.1 НК - налице е престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на неистински официален документ с цел да бъде използван. След извършената от касационния съд преценка се налага извод, че въззивното решение е валидно и допустимо - постановено е по редовна искова молба и в рамките на търсената защита от и срещу процесуално легитимирани страни /приетото, че е налице фактическият състав на престъплението по чл.308 ал.1 НК, защото посоченото в разрешението за ползване разрешение за строеж се отнася за друг обект, а не за този, собственост на ответниците, има отношение към правилността, но не и към допустимостта на решението/. Решението обаче е неправилно. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че е доказано осъществяването на престъпния състав на чл.308 ал.1 НК – съставяне на неистински официален документ /разрешението за ползване/ с цел да бъде използван за промяната на предназначението на преддверие и складово помещение в магазин, защото при издаването на този документ липсвало валидно разрешение за строеж. Съдът не е съобразил, че елементите от фактическия състав на това престъпление включват съставяне на официален документ /по характеристиките на такъв, предвидени в чл.93 т.5 от ДР на НК/ - издаден по установените ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило /съобразно легалното определение по чл.93 т.6 от ДР на НК/, с цел да бъде използван /т.н. „материална подправка” – виж ТР № 5/2012г. на ОСГТК/. Не е съобразено, че посочването в разрешението за ползване на разрешение за строеж, което се отнася за друг обект, а не за този на [улица], има отношение към фактическия състав на престъплението по чл.311 НК за т.н. „лъжливо документиране” – съставяне от длъжностно лице в кръга на службата му на официален документ, в който то удостоверява неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства /т.н. „интелектуална подправка”/. Действително и такъв документ е неистински по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК /виж в тази връзка посоченото ТР № 5/2012г. на ОСГТК/, но това само по себе си не обосновава извод за наличие в случая на престъпно обстоятелство по чл.308 ал.1 пр.1 НК, каквато е заявената по делото претенция. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено /и по отношение на необжалвалите ответници Б. И. и С. Ц. с оглед на обстоятелството, че са задължителни необходими другари в настоящия процес/ и спорът да се разгледа по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. П|редявеният иск е неоснователен. Ищецът, чиято е била тежестта по силата на чл.154 ГПК, не е установил по делото с допустимите доказателства да е извършено от неустановено лице престъпление по чл.308 ал.1 НК, изразяващо се в съставяне на официален документ – разрешение за ползване № 57/21.ІІІ.2003г., на който да е придаден вид, че представлява изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Освен съставянето на документ, съдържащ реквизитите на официален такъв по смисъла на чл.93 т.5 НК, в случая не са установени и останалите обективни елементи от фактическия състав на това престъпление – че документът не е изявление на лицето, което е посочено в него като негов съставител /началникът на РДНСК инж.К., а е изявление на друго лице, което в действителност го е съставило. Изявлението в разрешението за ползване, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж № 53/14.ІІ.2003г. на [община], дори и такова разрешение за строеж в действителност да не е било издадено и да не е съществувало относно спорния обект, няма отношение към предмета на настоящото дело – установяване на престъпно обстоятелство по чл.308 ал.1 НК, в какъвто смисъл са обстоятелствата, на които ищецът е основал претенцията си в исковата си молба и в уточнителната молба от 05.ХІІ.2014г., и само за каквото престъпление е отказано образуването на наказателно производство поради изтекла давност. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба Х. Н. разноски не се дължат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, трети състав, № 1312/01.VІІ.2015г. по гр.д № 1673/2015г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. В. Н. от [населено място] срещу В. Х. Ц., Б. Ц. И. и С. Ц. Ц., и тримата от с.гр., иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.308 ал.1 НК, изразяващо се в съставяне на неистински официален документ – разрешение за ползване № 57/21.ІІІ.2003г. на РДНСК В. - относно промяна на предназначението на преддверие и складово помещение в „магазин за хранителни стоки”, находящ се на [населено място], с цел да бъде използван. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: