Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 29.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 33 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано по молбата на Д. Р. П. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК на влязлото в сила Решение № 7 от 21.04.2016 год. по гр.д.№ 18/2016 год. на Разградския окръжен съд в частта с която е отменено Решение № 162 от 11.12.2015 год. по гр.д.№ 28/2015 год. на Районен съд [населено място] и е отхвърлен предявеният от него срещу Първа инвестиционна банка”АД иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 11194.13 лв. Счита, че произнасянето на РзОС е обусловено от произнасяне със същото решение по установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 вр.чл.143 т.3, т.10 и т.12 ЗЗД за недействителност на клаузи в анекс към договор за банков кредит.
С необжалваемото си Решение № 144 от 08.11.2017 год. по т.д.№ 2155/2016 год. състав на ІІ т.о. на ВКС е приел, че оспорените в това производство клаузи в анекса са нищожни.
Молбата за отмяна е депозирана на 01.12.2017 год. в срока по чл.305 ал.1 т.3 ГПК от легитимирана страна и е допустима.
В срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК, ответникът [фирма] не е представил писмен отговор. Не е изразил становище, чрез процесуален представител и в публичното съдебно заседание.
В о.с.з., чрез процесуалния си представител молителят е поискал отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата за отмяна е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Д. П. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.143 вр.чл.146 З. и чл.55 ал.1 ЗЗД.
Твърдението му е, че поради неравноправност на клаузи за формиране на лихвения процент в Анекс № 1 към сключен договор за банков кредит № 95 КР-А-А-0063/07.04.2006 год., ответникът е получил без основание (надвзел) суми, които са недължими, поради нищожност на клаузите за определяне на договорната лихва.
Първоинстанционният съд е уважил и двата иска – установителен и осъдителен.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], въззивният съд е приел, че оспорените от П. клаузи, не са неравноправни и съответно нищожни, тъй като анексът за изменението на процесния договор за кредит, част от който са те, е сключен индивидуално. Поради това е отменил първоинстанционното решение и в установителната и в осъдителната му част и е отхвърлил двата иска.
ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу въззивното решение само в частта досежно установителния иск, поради разбирането, че в осъдителната му част то не подлежи на касационен контрол, предвид ограничението на чл.280 ал.2 ГПК (становище, което настоящият съдебен състав не споделя).
Както бе посочено по-горе, с Решение № 144 от 08.11.2017 год. по т.д.№ 2155/2016 год. съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че по отношение на спорните клаузи е осъществена хипотезата на чл.143 ал.1 вр. т.10 З., което обосновава неравноправния им характер и съответно тяхната нищожност, поради което е отменил въззивния акт в тази част и се е произнесъл по съществото на спора, прогласявайки нищожността им.
Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е основателна, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, предявени са два обективно съединени иска – установителен и осъдителен, като съотношението между тях е: установителният иск е обуславящ, а осъдителният – обусловен. Произнасянето на осъдителния иск се основава на преценката на съда по основателността на установителния. Т.е. решението по иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД се основава по смисъла на чл.303 ал.1 т.3 ГПК (произтича) от решението иска с правно основание чл.26 ал.ал.1 вр.чл.143 З. вр.чл.146 З..
Касирането на въззивното решение на РзОС с Решение № 144 от 08.11.2017 год. по т.д.№ 2155/2016 год. състав на ІІ т.о. на ВКС съставлява предпоставка за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК на решението на окръжния съд в частта досежно иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част.
С оглед изхода на спора в настоящето производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът ще следва да заплати на молителя направените по делото разноски пред ВКС, възлизащи общо на 723.82 лв., чиято сума е формирана от заплатената държавна такса и възнаграждение за процесуален представител адв.Л..
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК по молба на Д. Р. П. влязлото в сила Решение № 7 от 21.04.2016 год. по гр.д.№ 18/2016 год. на Разградския окръжен съд в частта с която е отменено Решение № 162 от 11.12.2015 год. по гр.д.№ 28/2015 год. на Районен съд [населено място] и е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в тази част.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-831094393 да заплати на основание чл.78 ал.1 ГПК на Д. Р. П. с ЕГН-[ЕГН] сумата 723.82 лв. за направени по делото разноски в производството за отмяна пред ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |