5 Р Е Ш Е Н И Е № 25 Гр. София, 14 феврари 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1312/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на подс. К. П. П. против решение № 230/11. 11. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 119/2016 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата са релевирани доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е отговорил на възраженията на подсъдимия. Сочи се, че изводите за виновност на П. се основават единствено на уличаващите обяснения на другия подсъдим, а отсъствието на други, подкрепящи ги доказателства е заместено от недопустими предположения. Поддържа се, че мотивите на постановения съдебен акт са вътрешно противоречиви, тъй като подсъдимите са оправдани по някои от пунктовете на обвинението, а в същото време съдът се е позовал именно на установеното по тях, за да обоснове изводите си за виновност на касатора. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изразява лично становището си по повод подадената жалба. Необжалвалият подсъдим М. Н. не се явява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Пледира решението на Апелативен съд – Велико Търново да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 8/29. 02. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 717/2015 год., Окръжният съд – Плевен е признал подсъдимите К. П. П. и М. М. Н. за виновни в това, че в периода от 14. 04. 2004 год. до 12. 11. 2004 год. при условията на продължавано престъпление в съучастие помежду си като съизвършители в качеството си на управители на [фирма], [населено място], избегнали плащане на данъчни задължения в размер на 73 484,36 лева – особено големи размери, като потвърдили неистина в справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС пред ТД на НАП – [населено място] за четири данъчни периода, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК ги е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, като ги е оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдата е проверена по жалба на подс. П. и с решение № 230/11. 11. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 119/2016 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е изменена в санкционната ѝ част, като размерът на наказанието лишаване от свобода е намален от две години на една година. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е основателна. Основателни са аргументите, че аналитичната дейност на Великотърновския апелативен съд не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. Внимателният прочит на материалите по делото дава основание за извод, че са нарушени процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. В мотивите към своя акт контролираната инстанция е заменила дължимия доказателствен анализ с преразказ на свидетелските показания, като е изопачила смисъла на част от тях и е интерпретирала превратно съдържанието им и същевременно си е послужила с недопустими предположения. Основният спорен въпрос по делото касае знанието на подс. П. за включването на неосъществени, фиктивни сделки в ежемесечните справки-декларации по ЗДДС с цел да бъде намален размерът на дължимия данък върху добавената стойност. Контролираната инстанция, също като първостепенния съд, му е дала положителен отговор, като се е позовала на обясненията на подс. М. Н., съгласно които той е вземал всички решения във връзка с дейността на [фирма] съвместно с К. П.. Отчитайки, че е недопустимо осъдителната присъда да се основава единствено върху посоченото от Н., защото то уличава другия подсъдим и по естеството си представлява оговор, апелативният съд е направил опит да потърси потвърждение на обясненията му и в други доказателствени източници. Прието е, че такова се съдържа в показанията на свидетелките Р. Ц. и Н. Д., съгласно които фактурите, необходими за изготвяне на справките-декларации, са им били предоставяни не само от М. Н., но и от К. П., като нито един от двамата не е възразявал за съдържанието на документите, съставени от двете счетоводителки. Анализът на твърденията на Д. и Ц. обаче води до извод, че подобна информация не се съдържа в разпита им, а смисълът и съдържанието на посоченото от тях е интерпретирано превратно, доколкото и двете свидетелки са посочили, че първичните счетоводни документи са им били предоставяни по електронен път или носени на ръка от някого от фирмата. Липсата на достатъчна конкретност в показанията им относно това дали и двамата подсъдими са им предоставяли нужните им договори и фактури, респ., кой от двамата по-често е бил техен приносител, в съвкупност с различната позиция, заета от двамата подсъдими относно начина, по който е осъществявана дейността на дружеството, е изисквала да бъде проведен по-задълбочен разпит на свидетелките относно коментираното обстоятелство. Едва след установяването му по несъмнен и категоричен начин би могло да се направи обоснован и законосъобразен извод за субективната страна на извършеното от подс. П. деяние при съобразяване, разбира се, и на всички останали доказателства. Наред с това въззивният съд е бил длъжен да обсъди и дали отсъствието на възражения пред двете счетоводителки относно съдържанието на справките-декларации може да се интерпретира еднозначно като знание и съгласие с представянето на неверни сведения пред данъчните власти или, напротив, е резултат именно от липсата на достатъчна информираност на подс. П. относно тези обстоятелства. Излагането на подобна аргументация е било абсолютно необходимо предвид характеристиката на коментирания факт като косвено доказателство, изискващо еднопосочност и несъмненост на изводите. Такъв анализ е бил дължим и по отношение на друго обстоятелство, на което се е позовал съдът – това, че съгласно съдебното решение за регистрация на [фирма] подсъдимите са управлявали и представлявали дружеството заедно и поотделно, защото поначало е възможно действителното, фактическото положение да се различава, при това съществено, от правното такова. Въззивната инстанция е изградила констатациите си и върху заявеното от свид. К. И., като декларативно е приела, че то се намира в корелация с обясненията на подс. Н. и опровергава тезата на касатора П.. Не е отчетено обаче, че разпитът на И. по време на съдебното следствие е повърхностен и незадълбочен и основна част от него заемат декларациите на свидетелката в защита на подсъдимите, поради което показанията ѝ са лишени от конкретност относно дейността на П. и Н. във връзка с управлението на дружеството и извършваната от последното стопанска дейност. С оглед задължението ѝ да осигури разкриване на обективната истина и предвид правомощията ѝ на съд по фактите апелативната инстанция е следвало да отстрани този недостатък в процесуалната дейност на окръжния съд като сама разпита свидетелката и при необходимост приобщи по реда на чл. 281 от НПК и показанията ѝ от досъдебното производство. Безспорно, с оглед изминалия значителен период от извършване на деянието, съдилищата по фактите са били сериозно затруднени при установяване на правно значимите обстоятелства, но това не ги освобождава от задължението им за разкриване на обективната истина. На следващо място, на л. 19 от мотивите контролираната инстанция е направила извод, че подс. П. е бил наясно, че в справките-декларации са вписани неверни обстоятелства, защото за четирите данъчни периода финансовият резултат е бил един и същ – обогатяване на търговското дружество за сметка на неплащане на дължимите данъци. Цитираното съждение е лишено от надлежна доказателствена основа и представлява недопустимо предположение, с което е нарушено императивното изискване на чл. 303, ал. 1 от НПК. С характер на предположение е и заключението на апелативния съд, че тъй като се касае за множество сделки на значителна стойност, а не за единични такива за неголеми суми, подс. П. няма как да не е бил наясно, че в инкриминираните документи са вписани неверни данни относно търговската дейност, осъществявана от [фирма]. Аналогично е положението и с констатацията на л. 20 от решението, че всеки от подсъдимите се е запознавал със справките-декларации и приложените към тях дневници за продажби и следователно е знаел, че те са с невярно съдържание. Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение. Тези нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт. Макар да се отнасят преди всичко до деянието, извършено от жалбоподателя, те рефлектират и върху необжалвалия подсъдим и тъй като обвинението е за престъпление, извършено в съучастие, на основание чл. 347, ал. 2 от НПК решението следва да бъде отменено и по отношение на него, т. е., в неговата цялост. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 230/11. 11. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 119/2016 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.