О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 459 София, 15,06,2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                            Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 352 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „С” А. – Б. , с вх. № 2056/10.ІІІ.2010 г., подадена чрез процесуалния представител на д-вото адв. П, против определение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 25.ІІ.2010 г. по ч. т. дело № 39/2010 г., с което са били оставени без уважение частните жалби на този търговец срещу определения с пор. №№ 4 и 5 от 132. ХІ.2009 г. и съответно – от 14.І.2010 г. на Бургаския ОС по т. д. № 434/09 г. С първото от тях Бургаският ОС, позовавайки се на чл. 26 от Р. (ЕО) № 44/2001 г., е обявил, че не е международно компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба на настоящия частен касатор, подадена против „Модулен & И. М. Б. В.” – дружество, вписано в регистъра на търговски дружества в К. Н. , с предмет заплащане на доставени метални части за вентилатори на обща стойност 38 120.40 евро и е прекратил първоинстанционното пр-во, а с второто определение е допълнил първото, осъждайки „С” А. – Б. да заплати на холандския търговец сума в размер на 1 877.60 лв., представляващи направени от него съдебно-деловодни разноски за възнаграждението на един адвокат, като в другата му част - за сума в размер на 1 104 лв., претендирана като разноски за извършен превод на документи, искането е било отхвърлено. Оплакванията на търговеца частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му „и възобновяване на прекратеното съдебно производство”, като същевременно бъде отхвърлено искането на насрещната по спора страна за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 877.60 лв. съответна за разликата над 1077.54 лв. или за сума в размер на 800.06 лв. Инвокирани са както доводи, че въззивният съд не бил съобразил обстоятелството, „че доставката на стоката би била извършена само, ако стоката бъде изработена” и че „в този смисъл определяща в конкретния случай е изработката, а не доставката на стоките”, а също и че . В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „С” А. – Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че доколкото правилата на европейските регламенти са сравнително нови за българския правопорядък, то произнасянето на Бургаския апелативен съд по процесуалноправния въпрос относно компетентността на сезирания с търговски спор български съд при липсата на съдебна практика, било от значение както за точното прилагане на закона, а така също и за развитието на правото По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Модулен & И. М. Б. В.” – К. Н. писмено е възразило чрез процесуалните си представители адвокатите Л. и Г. от едноименното адв. д-во в София както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени от българския търговец. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, частната касационна жалба на „С” А. - Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само по отношение частта от атакувания съдебен акт на въззивния съд, с която той е потвърдил определение № 4/13. ХІ.2009 г. на Бургаския ОС по т. дело № 434/09 г. са следните: Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР. № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. Налице са едновременно както изменения в законодателството, така и в обществените условия по повод присъединяването на Република България към Е. съюз, считано от 1.І.2007 г. По-конкретно това следва от текста на чл. 4, ал. 3 (нова – ДВ, бр. 18 от 25.ІІ.2005 г.) на Конституцията на страната ни, а също и от разпоредбите на регламент (ЕО) № 44/2001 г. на С. от 22. ХІІ.2000 г.: относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съдържащ общите правила за определяне на националната подведомственост по дела, свързани с две държави членки. Тези промени налагат осъвременяване на съдебната практика по отвода за липса на местна подсъдност в духа на решение на С. на европейските общности в Л. , постановено по дело С-386/05 (Color Drack vs. Lexx), отнасящо се до специалната компетентност на съда по мястото на доставка на стоки, която следва да бъде разграничавана от уговорената между страните по договора изключителна компетентност, а също и от общата такава /по чл. 2 от горепосочения Р. /. В другата част на атакуваното от „С” А. - Б. въззивно определение, с която е било потвърдено допълнителното определение № 5/25.ІІ.2010 г. на Бургаския ОС по т.д. № 434/09 г., отнасящо се до присъдени на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на холандското д-во разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 877.60 лв., се касае до обжалваем „материален” интерес в размер на 800.06 лв. /осемстотин лева и шест стотинки/, който е под законоустановения минимум по чл. 274, ал. 4 ГПК. Разгледана по същество частна касационна жалба на „С” А. – Б. срещу частта от определението на въззивния съд, с която той е потвърдил прекратителното определение № 4/13. ХІ.2009 г. на Бургаския окръжен съд по т.д. № 434/09 г., е неоснователна. За да сподели решаващите изводи на сезирания с иска на настоящия частен касатор Бургаски ОС, който е прогласил, че не е компетентен да разгледа облигационния спор между ищец, който е български търговец и ответното търговско д-во, което е със седалище и адрес на управление в К. Н. , Бургаският апелативен съд е приел, че осъщественото изпълнение на сключен при общи условия на холандския купувач договор за продажба с доставяне в трета страна членка на ЕС на части за вентилатори, във връзка с който от страна на частния касатор-продавач са били издадени процесните четири фактури на обща стойност 38 120.40 евро, „не е контраоферта от страна на ищцовото „С” АД”, защото уговореното по този начин местоизпълнение представлява „характеризиращото договора задължение”. От последното в случая произтича специалната компетентност на чешките съдилища по чл. 5, ал. 1, б. „а” от Р. (ЕО) № 44/2001 г. - наред с общата компетентност по чл. 2, ал. 1, във вр. чл. 60 от Р. , с която разполагат съдилищата на онази държава членка, в която е регистрирано седалището, централното управление или се намира основното място на стопанската дейност на търговеца-ответник. В този смисъл решаващият правен извод на въззивния съд, че двете изключват със сигурност компетентността на съда по седалището на българския търговец, е законосъобразен. При изричното възражение на холандския търговец ответник досежно компетентността на Бургаския ОС да разгледа спора, в нито една от разпоредбите на Р. не се съдържа основание за обратното разбиране. Ето защо частната касационна жалба на „С” А. – Б. , отнасяща се до частта от атакуваното въззивно определение, с която е било потвърдено прекратителното определение № 4/13. ХІ.20009 г. на Бургаския ОС, ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 25.ІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 39/2010 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 25.ІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 39/2010 г. В ЧАСТТА, с която е било потвърдено определение № 4/13. ХІV2009 г. на Бургаския окръжен съд по т. д. № 434/09 г. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 25.ІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 39/2010 г., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е било потвърдено определение № 5/14.І.2010 г. на Бургаския окръжен съд по т.д. № 434/09 г. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1   2                                 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 352 по описа за 2010 г.