О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      №   398                                                гр.София, 10.08.2010 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                   МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №381 по описа  за 2010 год.     Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С”А. , гр. П., срещу определението от 28.04.2010г. по гр.д. №247/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.01.2010г. по гр.д. №978/2009г. на Пернишки районен съд за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК. Не е постъпил отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК производството по делото по предявения от Ю. К. К. иск с правно основание чл.200 КТ до приключване производството по гр.д. №436/2009г. на ВКС, ІVг.о. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че въпросът по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК /чл.182, ал.1, б.”г” ГПК отм./ е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, включително, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, изразена в Определение № 11 от 7.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 398/2008 г., I т. о., ТК, в противоречие с която е постановено въззивното определение, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. На основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато има висящо съдебно производство по дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Висящото дело по чл.200 КТ за обезщетение за предходен период не е обуславящо за настоящия спор за обезщетение за следващ период, поради липсата на връзка на преюдициалност между тях. Отделно от това, междувременно производството по другото дело е приключило. Предвид изложеното обжалваното определение, ведно с потвърдения с него първоинстанционнен акт, следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.04.2010г. по гр.д. №247/2010г. на Плевенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определението от 28.04.2010г. по гр.д. №247/2010г. на Пернишки окръжен съд, ведно с потвърденото с него разпореждане от 28.01.2010г. по гр.д. №978/2009г. на Пернишки районен съд за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК. ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: