Р Е Ш Е Н И Е № 243 Гр.София, 19.12.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар И.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 943/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.Г. С. Г. срещу въззивно решение № 128 от 28.06.2019г., постановено по ВНОХД № 149/2019г. по описа на Апелативен съд Пловдив. В депозираната жалба се релевира касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, като се атакува въззивното решение само в частта, касаеща произнасянето на съда по обвинението по чл.255 НК. От аргументите в касационната жалба би могло да се направи обобщението, че подсъдимият счита, че апелативният съд е постановил своя акт при неправилен доказателствен анализ, нарушавайки принципите за обективност и всестранност. Твърди се, че неоснователно не са уважени негови доказателствени искания за назначаване на нови съдебни експертизи, както и че не са представени оригинали на цитирани в жалбата фактури. Прави се искане пред касационната инстанция за оправдаване по повдигнатото му обвинение по чл.255 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Г.- адв.Т. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения, като акцентира на твърденията си за допуснати съществени процесуални нарушения. Разширява кръга на направените възражения и относно произнасянето на въззивния съд досежно обвинението по чл.234 НК. Моли решението на апелативния съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият Г. в своя защита заявява, че поддържа становището на защитника си. Счита, че е било нарушено правото му на защита, тъй като съдът е кредитирал негодни доказателствени средства или се е позовал на липсващи по делото доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Отбелязва, че е процесуално недопустимо за първи път в съдебно заседание пред касационната инстанция да се правят възражения срещу обвинение, за което не са наведени доводи в жалбата. Що се отнася до оплакванията, засягащи произнасянето на въззивния съд по обвинението по чл.255 НК, то представителят на държавното обвинение намира, че доказателствената дейност на контролираната инстанция е протекла при спазване правилата на закона, не са допуснати цитираните в касационната жалба пропуски и непълноти, обвинението е доказано по несъмнен начин и законът е приложен правилно. С оглед на това предлага въззивното решение да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Г. желае решението на апелативния съд да се отмени. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 95 от 26.11.2018г., постановена по НОХД № 229/2017г., Пловдивският окръжен съд е признал подс. Г. Г. за виновен в това, че за периода от м.май 2009г. до 15.08.2011г., при условията на продължавано престъпление като пълномощник и управител на „К.” Е., ЕТ „ Г. Г.- В.- Г. Г.”, „Г. С” Е., „К. И.” Е., като помагач, умишлено улеснил А. В. и К. В. (извършители), в качеството им на управител и на пълномощник на „М. Л.” и „М.”, да избегнат установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдили неистина в справки-декларации по ЗДДС, както и при водене на счетоводството да съставят документи с невярно съдържание- дневници за покупки, в които включвали издадени от К.” Е., ЕТ „ Г. Г.- В.- Г. Г.”, „Г. С” Е., „К. И.” Е. фактури, по които не било налице данъчно събитие и приспаднали неследващ се данъчен кредит. На основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, вр. чл.55 НК му е наложено наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода”. Подсъдимият е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение: - да е подпомогнал извършителите с обещания да даде помощ след деянието и чрез отстраняване на спънки, - да е извършил престъплението в съучастие с А. К. и Е. А. - да е подпомогнал извършителите и през периода март и април 2009г. и август 2010г. - както и като помагач да е улеснил извършителите да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС за „М.“ Е. за над сумата от 356248,02 лв. до 467 233,75 лв. и за „М.“ Е. – за над сумата от 1 475 477,97 лв. до 1 565 611,55 лв. - да е подпомогнал извършителите при водене на счетоводството на дружествата, да отразят неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от “Т.” Е., “М.-спред”О., “С. к.” Е., „Е. 2” Е., “Е. л.” О. и „Ф. т.” Е., по които не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и да приспадне неследващ се данъчен кредит поради което е оправдан по обвинението в посочения смисъл. Подс.Г. е признат за виновен и в това, че на 30.09.2011г. в [населено място] е държал акцизни стоки –тютюневи изделия – 1140 кутии с цигари с филтър, без бандерол от различни марки (подробно описани), общо на стойност 8334 лв., като случаят не е немаловажен, поради което и на основание чл. 234 ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание чл. 234, ал.3 от НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението – държаните акцизни стоки без бандерол. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно - „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца, като на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено изцяло към него и наказанието „глоба” в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. На основание чл.66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 години, считано от влизането на присъдата в сила. Приспаднато е времето на предварителното задържане на подсъдимия и са присъдени направените по делото разноски в негова тежест. С решение № 128 от 28.06.2019г., постановено по ВНОХД № 149/2019г. по описа на Пловдивския апелативен съд , присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Настоящото дело се разглежда за втори път пред касационната инстанция. Първоначално с присъда №77 от 06.07.2015г. по НОХД № 990/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд подс.К. В., подс. А. В., подс.Е. А., подс.А.К., подс.Г. Г. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.255 , ал.3, вр. ал.1т.2, пр.1, т.6, т.7, вр. чл.26 НК, в осъществяването на което подс.К. и А. В. са действали като извършители, а останалите трима като помагачи. Подс.К. В. и подс.Г. са осъдени и за извършени престъпления по чл.234 НК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НК. По жалби на подс.К.В., подс.Е.А. и подс.Г.Г., е била инициирана въззивна проверка на присъдата. В решение № 87 от 06.07.2015г. по ВНОХД № 68/2015г. присъдата на окръжния съд е била изменена, като е намалено наложеното на подс.К.В. наказание на 1г. и 4 месеца „лишаване от свобода”, отменена е наложената на подс.А. „конфискация”. Наред с това е и отменена присъдата в частта, касаеща подс.Г., и делото е върнато на Окръжна прокуратура Пловдив. Дадени са спорни според настоящия съд указания, предвид проведената процедура по чл.371, т.2 НПК, касаещи представянето на доказателства, които подс.Г. е заявил, че иска да се съберат пред въззивния съд. По касационна жалба на подс.В. делото е разгледано и пред Върховния касационен съд, като с решение №427 от 28.12.2015г. на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, решението е оставено в сила по отношение на подс.К.В.. В изпълнение на указанията на апелативния съд е внесен нов обвинителен акт срещу подс.Г.Г. и е образувано НОХД № 229/2017г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Постановената присъда, която е описана по-горе, е била атакувана от подс.Г. пред въззивния съд. Решението на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 149/2019г., с което е потвърден първоинстанционният акт, е предмет на настоящата проверка. Анализирайки възраженията на подс.Г., изложени в касационната жалба, настоящата инстанция следва да отбележи, че същите в по-голямата си част са насочени срещу първоинстанционната присъда, а предмет на касационната проверка се явява въззивният съдебен акт. Твърдят се обстоятелства, разисквани в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, относно разделяне на наказателното производство, необходимостта от прекратяване на едно досъдебно производство след внесения нов обвинителен акт, цитират се изявления на представителя на окръжна прокуратура във връзка с приложени доказателства, анализират се мотивите към присъдата, като се посочват пропуски и несъответствия, свързани с липсващи оригинали на цитирани фактури, издадени от дружествата „К. И.” Е. и „Г. С” Е., посочва се необоснованост на присъдата на окръжния съд. Като упрек към решението на въззивната инстанция се посочва, че същата е постановена при непълнота на доказателствата, тъй като не са допуснати исканите от подсъдимия експертизи, а тези приобщени по делото и кредитирани от съда, не касаят процесния период. Предвид така структурираната жалба и направените в нея възражения, касационният съдебен състав следва да отбележи, че не разполага със законови правомощия да се произнесе по доводите на подсъдимия, свързани с оплаквания, относими към законосъобразността на първоинстанционната присъда. Съгласно разпоредбата на чл.346, ал.1 НПК на касационна проверка подлежат решенията на въззивна инстанция и то в посочения от чл.348 НПК обем. Поради това настоящата инстанция няма да излага съображения по наведените от касатора доводи в тази посока. Оплакванията на подсъдимия, че събраният доказателстевен материал не подкрепя фактическите изводи на въззивната инстанция, всъщност са възражения за необоснованост на решението . По него настоящата инстанция не може да се произнесе, доколкото необосноваността на съдебния акт не е касационно основание. Подлежи на изследване единствено оплакването, което би могло да се формулира като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция, и то доколкото доказателственият материал може да се определи като интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране. Разгледани по същество, възраженията на подсъдимия не могат да бъдат споделени. В рамките на своите правомощия въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения в аналитичната дейност при анализа и проверката на доказателствата, нито превратност и необективност при обсъждането и кредитирането им. Въпросите за допускане на повторни експертизи е бил дискутиран и пред двата предходни инстанции. Неуваженото искане на подсъдимия не може да се дефинира като аргумент за незаконосъобразно проведено съдебно следствие, ограничаващо правата му. Съдът не е задължен винаги да сподели аргументите на страните, досежно исканията за попълване на делото с доказателства. Това е свързано с неговата преценка, доколко е налице необходимост и мотивирана процесуална нужда, за да се разкрие обективната истина. Въпросите, които подсъдимият е искал повторно да се поставят на експертен анализ, са били обсъждани, като отказът на съда да ги уважи не следва да се оценя като игнориране на задълженията за пълно и обективно изясняване на делото. Не отговаря на истината и твърдението на подсъдимия, че изводите на въззивната инстанция относно фактическата и правна страна на деянието, се основават на неотносимо доказателство- съдебно-счетоводна експертиза, която касае различен от инкриминирания период. В рамките на предявеното срещу подсъдимия обвинение доказателстевният материал е обсъден от въззивния съд с нужната пълнота и изчерпателност. Дадени са отговори на всички наведени възражения, като аргументите на въззивната инстанция се основават на повдигнатото обвинение срещу подс. Г. за осъществена помагаческа престъпна дейност. С тази връзка се явяват несъстоятелни оплакванията, че поведението му не може да се отнесе към декларираните обстоятелства в дневниците за покупни и към справките-декларации по ЗДДС на дружествата „М.” Е. и „М. л.”, управлявани и представлявани от извършителите на престъплението по чл.255 НК- К. и А. В.. Мотивите на въззивния съд в посочената част са достатъчно аргументирани и почиват на законосъобразно направен доказателствен анализ, при който е акцентирано на показанията на свидетелите (включително и на бившите подсъдими по предходното дело, разпитани в качеството на свидетели по настоящото- К. и А. В. , на писмените доказателства и експертни заключения). Възраженията на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция включват и твърдението, че не са представени в оригинал цитираните фактури в касационната жалба, каквото е било указанието на въззивната инстанция в отменителното решение № 87 от 06.07.2015г. по ВНОХД № 68/2015г. Само по себе си това твърдение не би могло да е основание за проверка от касационната инстанция, доколкото отново касае обосноваността на въззивния съдебен акт. Следва да се прецени единствено доколко липсата на тези оригинали е свързано с възможността на съда да направи верни правни изводи и доколко не е налице доказателствен дефицит, водещ до не обективно протекло съдебно производство. Въпросът за фактурите с № 232, 233, 234, 235, фигуриращи в дневниците за продажба на „К. И.” Е. и фактури с номера 935, 957, включени в дневниците за продажба на „Г. С” Е. е пространно дискутиран, както в мотивите към решението на апелативния съд (л.125 и сл. от въззивното решение), така и в мотивите към първоинстанционната присъда. Апелативният съд е споделил доводите на първата инстанция, че действително оригиналите не са приложени и фактурите 232/13.04.2011г., 233/15.04.2011г., 234/19.04.2011г. и 235/29.04.2011г. не са включени в дневниците за продажба на „К. И.” Е.. Същите обаче фигурират в дневниците за покупки на „М.” Е., а при извършената насрещна проверка на „К. И.” Е. от ТД на НАП Пазарджик те са били представени в копие от св.Г.. Що се касае до другите две фактури- 935/ 23.04.2010г., 957/30.07.2010г. те също не са били включени в дневниците за продажба на „Г. С” Е., но фигурират в дневниците за покупки на „М.” Е.. Екземпляр от тях е бил представен именно от счетоводството на „Г. С” Е. при осъществена насрещна проверка ТД на НАП Пазарджик, а копия фигурират в изпратеното до съда писмо от ТД на НАП Бургас. Въз основа на тези правно издържани изводи на въззивната инстанция доводите на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху ефективното упражняване на правото на защита, се явяват неоснователни. Касационната инстанция не може да вземе становище по възражението на подсъдимия, свързано с обстоятелствата, коментирани в експертно заключение, приложено по адм.д. № 2710/2014г., тъй като същото законосъобразно не е било предмет на анализ от страна на двете предходни инстанции като неотносимо към настоящото дело и приложено в рамките на отделно административно производство. Оплакването за липса на произнасяне от страна на въззивния съд по направените от страна на защитата възражения за фактическата невъзможност да се извърши продажба на толкова голям брой предплатени карти за единица време не може да се сподели от настоящата инстанция. Изрично в решението на апелативния съд (стр.128, 129) се изложени мотиви, а това, че същите не съвпадат с тезата на подсъдимия, не ги прави необективни или резултат от превратно тълкуване на доказателствения материал. Не могат да се споделят възраженията на защитата, направени в съдебно заседание пред настоящия съд, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не са му предявени наново материалите по делото след връщането на същото на прокуратурата, в резултат на въззивното решение по по ВНОХД № 68/2015г. Факт е, че нови процесуални действия не са осъществявани, доказателства не са събирани, а единствено е внесен обвинителен акт, вече единствено срещу подс.Г.. Същият не внася нови обстоятелства, които да са неизвестни на подсъдимия и за които той да не е бил информиран предварително. Може да се обобщи, че въззивната инстанция е дала отговор на всички възражения на подсъдимия, осъществила е проверка на първоинстанционната присъда изцяло, като е направила свой собствен анализ на доказателствената съвкупност, осъществен при стриктното спазване на процесуалните правила и принципи, визирани в чл.13 и 14 НПК. Не се установява доказателствен дефицит, който да е довел въззивния съд до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Механизмът на деянието е изяснен напълно в съдебните актове и на двете инстанции, основава се на пространен и всеобхатен доказателствен анализ, довел и до ангажирането на наказателната отговорност на подс.Г. за извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26 НК. Възражение от страна на защитата на подсъдимия, досежно произнасянето на въззивния съд и по обвинението по чл.234 НК, направено едва в съдебно заседание пред касационния съд, го прави ненавременно и процесуално недопустимо. Това освобождава касационната инстанция от задължение да излага аргументи относно същото. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 128 от 28.06.2019г., постановено по ВНОХД № 149/2019г. по описа на Апелативен съд Пловдив Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.