Р Е Ш Е Н И Е №.208 София,04.08.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева т.дело № 637/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Ж. И. Ж. с фирма „Р.-Д.Ж.”, [населено място] срещу въззивно решение № 527 от 30.03.2012 г. по в.т.д.№ 195/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на осъдителното решение № 4601/23.11.2011 г. по гр.д.№ 5150/2011 г. на Варненския районен съд, 26-ти състав е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл.92 ЗЗД за разликата над 1 032.92 лв. до размера от 17 745.48 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба. С определение № 566 от 19.08.2013 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване по въпроса допустимо ли е да искът за присъждане на неустойка, договорена между търговци, да се отхвърли за разликата над размера на законната лихва като договорена в противоречие с добршите нрави – чл.9 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на делото е предявен от касатора иск по чл.327 ТЗ за стойността на доставени на ответника стоки по 34 фактури на обща стойност 5 862 лв., кумулативно съединен с иск за заплащане на неустойка за забава за периода от 09.2009 г. до 07.04.2011 г. в размер на 17 475 лв., уговорена в сключения между тях договор за продажба от 01.11.2008 г., според т.2, раздел V от който при забава в плащането на цената същата е в размер от 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Първоинстанционният съд уважил обективно съединените искове в предявените им размери, като възражението на ответника за прекомерност на неустойката е счетено за неоснователно по съображения, че сделката е двустранно търговска и забраната на чл.309 ТЗ не може да бъде преодоляна. Въззивният съд споделил изводите на първата инстанция по отношение възражението за прекомерност на неустойката, но приел, че същата е нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави – чл.9 ЗЗД, доколкото при сключването на договора страните са съзнавали, че действителните вреди са съизмерими със законната лихва, като уговарянето й в размер значително над тази сума е проява на нейната наказателна функция. Според съда обаче, когато размерът на главното задължение е в пъти по-нисък от договорената мораторна неустойка, а предмет на доставката са стоки от първа необходимост, определящи купувача като търговец с малък бизнес, то договарянето на такава неустойка препятства възможността длъжникът да изпълни точно и обуславяло извода, че тя не е уговорена за да обезпечи наказателната й функция или да обезщети кредитора, а да се обогати неоснователно, което е в противовес с придадените й от закона функции. С оглед на изложеното счел, че предявеният иск е основателен до размер на законната лихва, възлизаща на сумата 1 032.92 лв., в който размер счел за основателен иска по чл.92 ЗЗД и потвърдил първоинстанционното решение в тази му част. Въззивното решение в посочената част е процесуално недопустимо. Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици при недействителност на търговските сделки и по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ приложение следва да намерят установените в чл.26 и сл. ЗЗД общи правила за недействителност на договорите. Константна е съдебната практика, вкл. задължителна такава по въпроса, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, както правилно е прието от въззивния съд. Приложимостта им в търговското право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на сделките. Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че така определената договорна неустойка не е прекомерно завишена, а в нарушение на чл.9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал. ЗЗД. Тъй като този порок е налице още при сключването му, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера й, при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане. При принципно изложеното разбиране, че в конкретния случай е налице забраната, установена в чл. 309 ТЗ за намаляване на претендираната неустойка, на практика въззивният съд недопустимо е нарушил тази забрана, като чрез присъждане на обезщетение за забава, какъвто иск по чл.86, ал.1 ЗЗД не е въведен като предмет на делото, на практика съдът е намалил поради прекомерност една изначално нищожна клауза за неустойка. Нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД не е от публичен порядък и не може по правилото на чл.26, ал.4 ЗЗД да бъде заместена частично от друга норма, в случая с тази на чл.86, ал.1 ЗЗД, която също е с диспозитивен характер. При липса на предявен с исковата молба иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, като при това отделен в тази връзка остава въпросът дали при наличие на неустоечна клауза ищецът е могъл да търси мораторна лихва в занижен спрямо нея размер, в отклонение от диспозитивното начало въззивният съд се е произнесъл при отсъствие на процесуалните предпоставки за разглеждането му в производството, с което не само е нарушил материалния закон, но е постановил недопустимо по този иск решение. Независимо от отговора на поставения въпрос за недопустимо от материална и процесуална гледна точка намаляване поради прекомерност на изначално нищожна неустоечна клауза, уговорена между търговци, настоящият състав само констатира наличието на посочения порок, като извън правомощията му е да обезсили въззивното решение в тази му част, което като необжалвано е влязло в законна сила. Оплакванията, свързани с извършеното с решението разпределение на отговорността за разноските не следва да бъдат обсъждани, тъй като по реда на чл.248, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по искането на касатора за тяхното изменение, но доводи срещу постановеното по този ред определение не са наведени в касационната жалба. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно по резултат, но по изложените по-горе съображения, при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. При този изход на делото разноските следва да останат така, както са направени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 527 от 30.03.2012 г. по в.т.д.№ 195/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на осъдителното решение № 4601/23.11.2011 г. по гр.д.№ 5150/2011 г. на Варненския районен съд, 26-ти състав е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за разликата над 1 032.92 лв. до размера от 17 745.48 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: