7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№449
[населено място] 29.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на десети юли,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1596 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Л. против определение № 400/18.09.2014 год. по т.д. № 301/ 2014 год. на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 174 от 12.03.2013 год. по гр.д.№ 536 / 2012 год. на Шуменски районен съд, върната е исковата молба на жалбоподателя против [фирма] и е прекратено производството по гр.д.№ 536/2012 год. на Шуменски районен съд,съответно е върната въззивната жалба на Д. Л. срещу първоинстанционното решение и е прекратено въззивното производство по същата, поради неплатени, в указания на жалбоподателя преклузивен срок,дължими държавни такси както за първоинстанционното,така и за въззивното производство. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,досежно определяне на дължимите за производството държавни такси по предявените от Д. Л. против [фирма] кумулативно обективно съединени искове ,за прогласяване нищожност поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с ЗОЗ, поради липса на съгласие - чл.26 ал.1 пр. второ ЗЗД,както и като неравноправни по смисъла на чл.146 вр. с чл. 143 т.2 и т.9 от Закон за защита на потребителите ,на по 2 клаузи от три договора за особен залог,сключени в обезпечаване вземанията на кредитополучателя [фирма] по сключен с Д. Л., в качеството му на земеделски производител, договор за кредит, а също и два иска за „ прогласяване незаконосъобразност и нищожност на действията на кредитора – залогоприемател при пристъпване към изпълнение срещу заложеното имущество „, както единствено словесно са квалифицирани от въззивния съд.Жалбоподателят счита, че предявените от него искове са неоценяеми,както са били възприети и от първоинстанционния съд, поради което и заплатената държавна такса по подадената въззивна жалба, както и тази за първоинстанционното производство,са съответни на дължимите.
Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба ,вкл. обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира кумулативно произнасяне по нищожността на две клаузи, включващи се с идентично съдържание в три договора за особен залог,сключени с ответната банка , което съдържание е следното : „Продажбите на заложените машини и съоръжения се извършва на публичен търг с явно наддаване,като условията на търга се публикуват в поне един регионален всекидневник по седалището на залогодателя, съгласно изискванията на чл.337 – 341 ТЗ.Началната цена за наддаването се определя от Банката с грижата на добър търговец съобразно пазарните условия„ и „По свое усмотрение банката може да продаде заложените машини и съоръжения чрез преговори с потенциални купувачи по цени , договорени от банката ,съобразно пазарните условия ,вместо продажба чрез търг по реда на б. „ в” , „ г” , „ д” по - горе / от съдържанието на договора / „ . Твърди се ,че клаузите противоречат на чл. 32 ал.5 ЗОЗ , който предвиждал като единствен възможен ред за удовлетворяване на заложния кредитор при неизпълнение – публичната продан.Клаузите се твърдят и като сключени при липса на съгласие - чл.26 ал.2 пр.второ ЗЗД, макар обосноваването на основанието да не съответства на правната квалификация на нищожността, доколкото се извежда от противоречието им със сключено между страните споразумение от 02.04.2009 год. /последващо на договорите за особен залог/.Също така ищецът е обосновавал нищожност на клаузите, като неравноправни по смисъла на З.,на основание чл.146 вр. с чл.143 т.2 и т.9 от З.,тъй като „не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя „ и като наложени на потребителя, без да е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Жалбоподателят е внесъл дължима държавна такса по исковете като неоценяеми .
В определение от 13.06.2014 год. Шуменски окръжен съд е приел, че се касае за 4 обективно кумулативно съединени иска : за прогласяване нищожност, независимо от кумулирането на различни основания за това , на две клаузи от три договора за особен залог / възпроизведени в предходния параграф /, както и иск „ за обявяване незаконосъобразни и нищожни действията на залогоприемателя по договорите за особен залог при пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество„,като не е квалифицирал правно тази претенция. Определил е всеки от исковете като оценяем, като цената му следва да се определи съобразно стойността на имуществото, предмет на конкретния договор за особен залог,респ. от стойността на вещите – предмет на изпълнителните действия по четвъртия обективно съединен иск.В съответствие с така приетата оценяемост на исковете съдът е указал на ищеца доплащане на държавна такса за първоинстанционното производство – 27 132,08 лева и за въззивното обжалване – 13 566,04 лева. Поради неизпълнение на указанието е постановено тук атакуваното определение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира правен въпрос относим единствено към характеристиката - оценяем или неоценяем – на иска за прогласяване нищожност ,поради противоречие със закона и в частност , като неравностойни по смисъла на З.,на клаузи от договор. Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК досежно тази част от въззивния акт,касаеща прекратяване на производството и обезсилване на първоинстанционното решение в частта по предявени искове за нищожност на клаузи от три договора за особен залог ,сключени между страните,като противоречащи на закона и неравноправни по смисъла на З..Необоснован се явява соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – доколкото се цитира акт на ВКС, но същият не съдържа произнасяне по съществото на спор с идентичен предмет / определение за оставяне на частна жалба без разглеждане, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК / .Не се обосновава допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и с цитираните реш.№ 2939 по гр.д.№ 12334 / 2011 год. на Пловдивски районен съд и решение от 20.07.2012 год. по гр.д.№ 44 461 / 2011 год. на Софийски районен съд, за които не е изпълнено обективното условие на т.3 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 /2009 год . на ОСГТК на ВКС - да са доказано влезли в сила.Още повече ,че първото изобщо не съдържа в мотивите си квалификация на исковете – с предмет прогласяване клаузи от договор за нищожни, като неравноправни по смисъла на З. - като неоценяеми. Необоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и с цитираното определение № 417 по гр.д.№ 438 / 2012 год. на Пазарджишки окръжен съд, като необжалваемо – влязло в сила .Макар по начало предмет на инстанционния контрол да е била редовността на исковата молба по искове за прогласяване на нищожност на отделни договорни клаузи,поради противоречие с разпоредби на ЗОП, доколкото първоинстанционният съд е мотивирал нередовност основана и на разпоредбата на чл. 70 ГПК – непосочена от ищеца цена на исковете, респ. оценяемост на така предявените, въззивният съд е изложил мотиви и в тази насока, възприемайки тезата за оценяемост,независимо че предмета на иска не касае действителността на договора като цяло.Следователно, макар основанието на претендираната нищожност на клауза от договор - в настоящия спор – противоречие със З., но и със ЗОП , а в цитираното определение – поради противоречие със ЗОП - да не съставлява съществен,от гледище на необходимия обективен идентитет в релевантните за произнасянето по спора факти елемент,поради което е ирелевантно, тук атакуваното въззивно определение се явява в унисон , а не конфронтира с възприетото в определение № 417 по гр.д.№ 438 / 2012 год. на Пазарджишки окръжен съд.
Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото по приложението на чл.69 ал.1 т.4 пр. първо ГПК е налице противоречива съдебна практика, тъй като редакцията на разпоредбата в тази й част - определяне цена на иск „ за съществуване на договор „не съдържа отговор относно приложимостта й в случай на оспорване действителността, т.е. съществуването , на отделни негови части и оттук предпоставя преценка доколко същата подлежи на тълкуване и прилагане по аналогия като непълна правна норма или исковете с предмет действителността на отделни клаузи от договора следва да се квалифицират като неоценяеми.
В отговор на процесуалноправния въпрос настоящият състав намира следното :
Спорът касае приложимостта на чл.69 ал.1 т.4 пр. първо ГПК,според която норма, по искове за съществуване на договор , цената на иска се определя от стойността на договора / изключая хипотезата на договор с предмет вещни права /. При това предмет на спора е приложимостта й в хипотезата на прогласяване клаузи от договор,които по съдържанието си не са от естество да предпоставят нищожност на целия договор,т.е. хипотеза на обявима частична нищожност на несъществени за действителността на договора в цялост разпоредби.Според настоящия състав,хипотезата на чл.69 ал.1 т.4 пр.първо ГПК не може да бъде приложена по аналогия спрямо прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор, когато по правни последици чрез същата единствено се редактира съдържанието на договорна клауза,с цел прилагането й в съответствие със закона или се изключва приложимостта й, поради непригодимост към законовата уредба, но не се оспорва правната връзка,респ. основанието на обуславящата интереса на кредитора престация по договора,дори когато редактираната или отпадаща като последица от уважаването на иска клауза би въздействало върху размера на вземането на кредитора,така както е бил договорен.Когато с прогласяване нищожността не се отрича основанието на претенцията на противната страна очевидно не се оспорва и правото на последната на осъдителен иск за реализацията й,но съобразно кореспондиращи със закона клаузи.Материалният интерес на кредитора при иск за установяване недействителност на договорна клауза в такава хипотеза не се явява пряко засегнат,поради което и не би могъл да бъде база за определяне цената на иска.Същевременно,договорена между страните,съобразно противопоставения материален интерес на длъжника, ”стойност” по смисъла на чл.69 ал.1 т.4 пр. първо – няма. Действителното съдържание на клаузата е именно предмета на установителния иск, поради което и цената му не би могла да бъде определима от декларирания от длъжника материален интерес,тъй като подобно определяне противоречи,а не допълва нормата на чл.69 ал.1 т.4 пр. първо ГПК.Не се касае за непълна, респ. приложима по аналогия в хипотезата на определяне цената на искове за прогласяване нищожност на отделни договорни клаузи правна норма. Искове с такъв предмет и при невъзможност за прилагане на друга от разпоредбите на чл.69 ГПК,ще следва да се приемат за неоценяеми.
По начало длъжникът има правен интерес от самостоятелен такъв иск ако цели установяване нищожността на клаузата с оглед бъдещата й,многократна приложимост в регулацията на правоотношението с противната страна. При предявен от кредитора осъдителен иск за вземане, по отношение което е съобразима спорната клауза, длъжникът може да противопостави възражение за нищожност или инцидентен такъв с предмет установяване нищожността, в който случай правният му интерес включва и идентичен с този в първата хипотеза - с оглед възможността и за последващо многократно позоваване на силата на пресъдено нещо в урегулиране правоотношението с противната страна.Когато страната оспорва основанието за възникването на вземането, то тя винаги атакува съществена – било за уредбата на главно или на акцесорно вземания - норма,в който случай намира приложимост чл.69 ал.1 т.4 пр.1 ГПК, тъй като се отрича вземането,със стойността му определена чрез манифестираната воля на страните.Липсва, обаче, правна логика да се санкционира чрез идентична държавна такса страната, която оспорва основанието на претенцията на противната / 1 / и тази страна,която я оспорва само и единствено съобразно приложимостта на конкретна клауза по урегулиране съдържанието на престацията / 2 /.Ако не би се ограничила до второто оспорване,с оглед правния интерес на кредитора от събиране на вземането - с осъдителен единствено иск,страната би била санкционирана със съответна на прекия му и основан на договора материален интерес държавна такса, определима от стойността на договора , като цена на осъдителния иск .
На още по-голямо основание горните съображения важат в случаите когато предмет на прогласяване нищожност е клауза нямаща никакво отношение към определяне размера на престацията - напр. досежно модалитети на задължението или какъвто е настоящия случай - относима към принудителното му събиране.От отпадането й или заместването й с действителна законова разпоредба не се засяга материалния интерес на кредитора , съобразно съдържанието на договореното.
С оглед горното,настоящият състав приема, че когато съдържанието на договорната клауза,чиято нищожност се претендира,не касае основанието на вземането / престацията / и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението елементи,част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за хипотези в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза за кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника.Материалният интерес, изводим от атакуваната за нищожност разпоредба,ще следва да се съобразява винаги като интерес на кредитора, а пряко засегнат материален интерес на кредитора се явява само този, оспорван му по осъдителен иск за събиране на вземането.
С оглед отговора,ще следва въззивното определение да бъде отменено в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение за прогласяване нищожност на клаузи от три договора за особен залог,сключени между страните, на всички кумулативно предявени основания,върната е въззивната жалба и е прекратено в същата част въззивното производство.По начало неправилно е определението на съда за обезсилване на първоинстанционното решение, връщане на исковата молба и прекратяване на първоинстанционното производство,на основание недовнесена държавна такса,в който случай се предприема единствено досъбирането й,съобразно чл.77 ГПК.Доколкото, обаче, се касае за неправилност,а не недопустимост на съдебния акт, с оглед обоснованото основание за допускане на касационното обжалване, дължимата от настоящата инстанция корекция се отнася единствено до произнасянето по исковете за нищожност на клаузи от договорите за особен залог, поради противоречие със закона – ЗОП и З..
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 400/18.09.2014 год. по т.д. № 301/ 2014 год. на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 174 от 12.03.2013 год. по гр.д.№ 536 / 2012 год. на Шуменски районен съд, върната е исковата молба на жалбоподателя против [фирма] и е прекратено производството по гр.д.№ 536/2012 год. на Шуменски районен съд,съответно е върната въззивната жалба на Д. Л. срещу първоинстанционното решение и е прекратено въззивното производство по същата,в частта по предявените от Д. Л. против [фирма] кумулативно обективно съединени искове ,за прогласяване нищожност поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с ЗОЗ , както и като неравноправни по смисъла на чл.146 вр. с чл. 143 т.2 и т.9 от Закон за защита на потребителите, на клаузи от три договора за особен залог,сключени в обезпечаване вземанията на кредитополучателя [фирма] по сключен с Д. Л., в качеството му на земеделски производител, договор за кредит .
ОТМЕНЯ определение 400/18.09.2014 год. по т.д. № 301/ 2014 год. на Шуменски окръжен съд в тези му части .
ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на Д. Л. в тази й част .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|