Ключови фрази


1

9



9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 378

София, 12.08.2022г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.дело № 9 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. Б. и П. И. Т., чрез адв. П. И., против решение № 265297 от 09. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 9/2020 г. на Софийски градски съд, ВО, IV-Д състав, с което след частична отмяна на решение № 221141 от 19. 09. 2019 г. по гр. д. № 7865/2015 г. на СРС, 165 с-в, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявени от Е. И. Б. и П. И. Т. срещу С. Н. В. и Б. А. В., за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 1183 кв.м. от имот с идентификатор ..............по КККР на [населено място], район П., която реална част е изобразена в жълт цвят на скица-проект № 80/02. 01. 2013 г. за изменение на КККР, на лист 64 от делото на СРС. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички възражения и доводи на страните и по-конкретно на възражението по чл. 17, ал. 2 ГПК за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ от 1997 г., на което ответниците се позовават, както и на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените. Твърди се необоснованост на извода на съда за осъществена в полза на ответниците реституционна процедура по ЗСПЗЗ (твърди се, че решение № ............/27. 10. 1997 г. на ПК-П., от което ответниците черпят права, е отменено с последващо решение № .........../22. 04. 2005 г. на ПК-П., издадено на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ; на ответниците не е възстановен имот в местност „Х.“), необоснованост на извода, че ищците не са доказали владение на имота и придобиването му по давност. Твърди се и противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, чл. 14 ЗСПЗЗ, чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 47 и 48 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена 2017 г.). Твърди се недопустимост и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК на въззивното решение. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците С. Н. В. и Б. А. В., чрез адв. И. Г., с който се поддържа липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, допустимост и правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
Производството по делото е висящо в частта по предявените от Е. И. Б. и П. И. Т. срещу С. Н. В. и Б. А. В. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 1183 кв.м. от имот с идентификатор ..............по КККР на [населено място], район П. (по КВС от имот ...........), която реална част е изобразена в жълт цвят на скица-проект № 80/02. 01. 2013 г. за изменение на КККР, на лист 64 от делото на СРС, и вместо като част от имота на ищците – имот с идентификатор ..................е нанесена като част от имот с идентификатор .................., на ответниците, реална част от който е продадена на К. П. К..
Като придобивни основания ищците сочат реституция по ЗСПЗЗ, евентуално – придобивна давност, с твърдения да са владели имота от 2000 г. (влизане в сила на реституционното решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ) до предявяване на иска на 16. 02. 2015 г. Твърдят, че наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота към образуване на ТКЗС, че ответниците не са заявявали за възстановяване имот в местността „Х.“ (заявлението им е за имот в м. „Р.“), че възстановеният им имот не е бил нанесен в КВС, а в КП.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен, с твърдения, че спорната реална част е тяхна собственост – част от имот, придобит на основание договор за покупко-продажба, прехвърлителят по който е придобил собствеността на основание реституция по ЗСПЗЗ, наследство и делба. Твърдят, че ищците не са собственици на имота, тъй като е установено, че спорната реална част от 1183 кв.м. попада в контактната зона между поземлените имоти възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и поземлените имоти в урбанизираната територия, и е включена в списъка на засегнатите имоти, чиито собственици подлежат на обезщетяване, в проведена процедура по реда на чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм. 13. 01. 207 г.). Твърдят, че имотът не е принадлежал на наследодателя на ищците И. Т. Б. към образуване на ТКЗС в [населено място], а на наследодателя на праводателите им. Имотът е попадал в урбанизирана територия още към 1997 г., когато е постановено реституционното решение по ЗСПЗЗ в полза на праводателите им и още към този момент е бил нанесен в кадастралния план, кадастрален лист № Г-13-3-В, като имот пл. № .........., с площ от 4500 кв.м.
По делото е установено, че с решение № 11094.2/20 07. 2000 г. на ПК-П. и скица № Ф00684/12. 06. 2000 г., издадена от ПК-П. е възстановена собствеността на ищците, наследници на И. Т. Б., върху нива от 4,100 дка, в м. „Х.“, землището на [населено място], съставляваща имот № ...............по картата на възстановената собственост (КВС) на [населено място].
В одобрената през 2011 г. кадастрална карта на [населено място], район П., землище на [населено място], реална част от 2917 кв.м. от възстановения на ищците имот е нанесен като ПИ с идентификатор ................, а реална част от 1183 кв.м. от възстановения на ищците имот, изобразена в жълт цвят на скица-проект № 80/02. 01. 2013 г. за изменение на КККР, на лист 64 от делото на СРС, е нанесена към съседния ПИ с идентификатор ............., възстановен на ответниците.
С решение № 12235А.2/27. 10. 1997 г. на ПК-П. и скица № 01-33/18. 10. 1997 г., поправено с решение № 736/22. 04. 2005 г. на ОСЗГ-П., на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, поради допусната ЯФГ по отношение планоснимачния номер на възстановения имот, на наследниците на Т. Г. е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива от 4,5 дка, съставляваща имот № ...............по картата на землището на [населено място]. Имотът е попадал в урбанизирана територия и през 1998 г. е нанесен като имот пл. № ..........по кадастралния план на [населено място], кв. Б., м.“Р.“, в кадастрален лист № 13-3-В от кадастралния план (скица копие от неодобрен кадастрален план на [населено място], [населено място], м.“Р.“, издадена на 26. 11. 1998 г. от Столична община). Скицата на имот пл. № ..........с координатен регистър на точки от 1 до 15 се съхранява и към настоящия момент в архивното досие на имота в ОСЗ – П.. Същата е заверена през 1997 г. от ПК – П.. Имот пл. № ........е нанесен в КП, на лист Г-13-3-В, но не е нанесен в КВС, включително и към постановяване на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в полза на ищците.
С констативен нотариален акт № .../1998 г. наследниците на Т. Б. Г. са признати за собственици на възстановения по ЗСПЗЗ имот, с н.а. № ...../21. 12. 1998 г. Н. Т. купува идеалните части на останалите наследници от имот пл. № .........., с площ от 4500 дка, нанесен в кадастрален лист Г-13-3-В по неодобрен кадастрален план от 1998 г. на [населено място], землище на [населено място], м. „Р.“. С н.а. № ...../16. 06. 2003 г. Н. Г. продава на ответницата С. Н. В. поземлен имот пл. № ........., нанесен в кадастрален лист Г-13-3-В в кадастралния план на [населено място], землището на [населено място], местността“Р.“. С н.а. № ...../02. 02. 2007 г. С. Н. В. и Б. А. В. продават на К. П. К. нива от 4000 кв.м., съставляваща реална част имот пл. № .....от кадастрален лист Г-13-3-В по кадастралния план на [населено място], землището на [населено място], м. „Р.“.
В одобрената през 2011 г. кадастрална карта на [населено място], район П., землище на [населено място], имотът на ответниците е нанесен като ПИ с идентификатор ........... Същият включва спорните 1183 кв.м., изобразени в жълт цвят на скица-проект № 80/02. 01. 2013 г. за изменение на КККР, на лист 64 от делото на СРС.
Поземлени имоти с идентификатори ...............и ................по КККР на СО, район П., [населено място], одобрени със заповед № РД-18-51/3. 11. 2011 г., се намират в контактната зона между поземлените имоти възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и поземлените имоти в урбанизираната територия на [населено място], район П., Столична община. Поземлен имот с идентификатор .............., съставлявал по предходен кадастрален план имот пл. № ........., заснет в КП през 1998 г., на кадастрален лист Г-13-3-В, не е бил нанесен в КВС, включително към постановяване на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ищците. Поземлен имот с идентификатор ............., възстановен на ищците, е бил заснет в КВС като имот № ............... С протокол № КД-10-23-29-1/27. 10. 2011 г. на АГКК за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], район П., Столична Община, е изготвен списък за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в контактната зона на [населено място]. В този списък е включена и спорната площ от 1,183 дка, възстановена на наследници на И. Т. Б.. Постановено е извадката от кадастралната карта в частта касаеща контактната зона и списъците на засегнатите имоти да бъдат изпратени на МЗГ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. С писмо рег. № 22-10-17441/24. 11. 2011 г. протоколът е изпратен до ОД“Земеделие“ – София град, за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ. От писмо изх. № РД-18-8663-1/23. 10. 2018 г. на ОСЗ-Източна е удостоверено, че въз основа на цитирания протокол предстои обезщетяване на наследниците на И. Т. Б., но към момента няма образувана преписка за обезщетяването им.
С решение № 7916 от 14. 12. 2013 г. по адм.д. № 8475/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на на ищците срещу отказа за изменение на КККР от 24. 06. 2013 г. съгласно скица-проект № 80/02. 01. 2013 г., чрез нанасяне на спорната реална част от 1183 кв.м., която е била включена в ПИ ............на ответниците, към ПИ ...............на ищците.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че процесната реална част от 1183 кв.м. правилно е заснета като част от имота на ответниците, вместо като част от имота на ищците. Същата е била възстановена през 1997 г. на праводателите на ответниците, към възстановяването й е била включена в урбанизираната територия на населеното място и през 1998 г. е била нанесена като имот пл. № ..........в кадастралния план на [населено място], район П., Столична община. Към постановяване на реституционното решение в полза на ищците през 2000 г., имотът вече е бил възстановен на праводателите на ответниците, намирал се е в урбанизираната територия, бил нанесен като имот пл. № ...........в КП на [населено място], район П., Столична община, и не е следвало да се нанася и възстановява по КВС. При изготвянето на КК е констатирано застъпването между имота на ищците, нанесен в КВС през 2000 г., и имота на ответниците, нанесен в КП през 1998 г., изразяващо се в това, че спорната реална част от 1183 кв.м. от имота на ищците, нанесена в КВС, вече е била в урбанизирани граници на населеното място, нанесена в КП през 1998 г. и възстановена на ответниците. При това застъпване, с протокола от 27. 10. 2011 г. на АГКК за отстраняване на ЯФГ в контактната зона приоритет е даден на конститутивното решение за възстановяване на собствеността, постановено в полза на праводателите на ответниците, и последващите разпоредителни сделки с имота, сключени с ответниците по иска, а за ищците е предвидено обезщетяването им по чл. 10б ЗСПЗЗ.
За недоказано е прието възражението на ищците за придобиване на собствеността върху имота по давност. Ищците не са провели пълно и главно доказване на твърдението си, че са владели имота от 2000 г. до предявяване на иска на 16. 02. 2015 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси:
а/. длъжен ли е въззивният съд, в производството по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, да се произнесе, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, по направено от някоя от страните възражение за нищожност и материална незаконосъобразност на решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, което насрещната страна сочи като правопораждащ факт;
б/. дали инициирането на административна процедура по поправка на одобрена кадастрална карта и предявяване на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР представляват обстоятелства, демонстриращи намерение за своене на имота.
Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 9/7. 11. 2012 г. по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 25 от 31. 10. 2018 г. по гр. д. № 5014/2016 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 964 от 30. 12. 2009 г. по гр. д. № 3306/2008 г. на ВКС.
Относно втория въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с ТР № 4/17. 12. 2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 144 от 02. 12. 2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, решение № 262 от 29. 11. 2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, 2 г.о.
Настоящият състав намира, че въпросите не са от решаващо значение при преценка основателността на иска и отговорите им не биха повлияли на крайния извод за неоснователност на иска, поради което не отговарят на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решени. Съображенията за това са следните:
Във връзка с първия въпрос следва да се съобрази, че разпоредбите на § 6, ал. 8 и ал. 9 ДР ЗКИР предвиждат, че когато при създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи явна фактическа грешка в данните по ал. 2 (данните в картите, плановете, регистрите и другата документация, която се предава на АГКК при създаването на КККР), свързани с прилагането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя се отстранява по реда на ЗКИР, а съгласно ал. 9 засегнатите собственици при отстраняване на явна фактическа грешка при условията на ал. 8, се обезщетяват по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, съответно чл. 6 и § 8 ПЗР ЗВСГЗГФ. Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 (това са данните, които се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, отменения З., ЗУТ, ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ).
В разпоредбите на чл. 47, ал. 1- ал.8 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена 2017 г.) също е предвидено, че когато при обединяване на плановете и картите по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 се констатира контактна зона между поземлените имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлените имоти в урбанизираната територия, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. Според § 1, т. 1 ДР от Наредба № 3/2005 г., „контактна зона" е участък от картата, в който при обединяване на данни от източниците по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР се получават несъответствия в границите и/или застъпвания на поземлени имоти. За отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти в контактната зона се изработва карта на контактната зона (същата представлява изображение на данните за границите на имотите, получени чрез геодезически/фотограметрични измервания или от одобрения кадастрален план с данните от картата на възстановената собственост) и списък на засегнатите имоти (съдържащ идентификаторите /стар и нов/ на засегнатите поземлени имоти, имената и адресите на собствениците, площта на имотите от картата на възстановената собственост, площта от кадастралната карта и площта за обезщетение). В кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, ако данните за тях са в съответствие с документите за собственост и отговарят на изискванията за точност по чл. 18. Картата на контактната зона и списъкът на засегнатите имоти се разглеждат от комисия, в която се включват представители на С., ОСЗ и общинската и областна администрация. Решенията на комисията се отразяват в протокол и границите на имотите от контактната зона се коригират съобразно протокола преди приемането на КККР по реда на чл. 45 ЗКИР. Комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона. Един екземпляр от протокола се изпраща на МЗГ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Протоколът и списъкът на засегнатите имоти към него се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.
От цитираните разпоредби следва, че в коментираната хипотеза законодателят дава приоритет на правото на собственост върху имотите, включени в урбанизираната територия на населеното място. Техните граници се нанасят в кадастралната карта, а собствениците на имотите, възстановени по ЗСПЗЗ, припокриващи се с имотите в границите на урбанизираната територия, се обезщетяват за частта от имота им, попадаща в конфликтната зона, по реда на чл. 10Б ЗСПЗЗ (с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове). За частите от възстановените по ЗСПЗЗ имоти, попадащи в контактната зона и припокриващи се с части от имоти в урбанизираната територия, правоимащите се обезщетяват по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Производството по обезщетяване започва с изпращане от АГКК на МЗХ на списъка по чл. 47, ал. 4 от наредбата, но разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ изискват и да бъде направено изрично искане от правоимащото лице за обезщетяване и за начина на обезщетяване на засегнатите собственици.
В случая, при създаването на КККР, е била установена явна фактическа грешка по смисъла на пар. 1, т. 9 ДР ЗКИР по отношение на спорната реална част от 1183 кв.м. от имота, включена в КВС и възстановена на ищците – същата се припокрива с част от имота на ответниците, намиращ се урбанизирана територия и нанесен в КП, действал при изработване на КК. Тази реална част от 1183 кв.м. попада в контактна зона по смисъла на § 1, т. 1 ДР от Наредба № 3/2005 г.и е включена в списъка на имотите за обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ.
В този смисъл са и решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили извода му за неоснователност на иска. Поради това и предвид изложеното по-горе, отговорът на първия въпрос не би повлиял на крайния извод за неоснователност на иска.
Независимо от това, за яснота следва да се подчертае, че решение № 12235А.2/27. 10. 1997 г. на ПК-П. и скица № 01-33/18. 10. 1997 г., което ответниците сочат като правопораждащ факт, е поправено с решение № 736/22. 04. 2005 г. на ОСЗГ-П., на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, поради допусната ЯФГ по отношение планоснимачния номер на имота, възстановен на наследниците на Т. Г.. Поправеното решение запазва действието си и формира едно цяло с поправящото го решение.
Вторият въпрос касае евентуално заявеното от ищците придобивно основание – давност. В едната му част същият е без значение при преценка основателността на иска, тъй като уважаването на иск за собственост, основан на придобивна давност, изисква фактическият състав на чл. 79 ЗС да се е осъществил към предявяване на иска. В останалата му част въпросът също не би повлиял на изхода на делото, тъй като дори да се приеме, че действията по иницииране на административна процедура по поправка на одобрената кадастрална карта, доведени до знанието на собственика, демонстрират намерение за своене на имот, то това е станало 2013 г., а искът е предявен 2015 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на същото.
Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Решението е постановено по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.
Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на решението, представляващи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Допуснатата от въззивния съд грешка при изчисляване продължителността на заявения от ищците период на владение (от 2000 г. до 2015 г.) би била от значение само в случай, че бе доказано упражнявано владение от ищците върху възстановения им имот в посочения период.
Изложението съдържа и оплаквания, представляващи касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които биха могли да се обсъждат само в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, но не и във фазата по чл. 288 ГПК.
В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол и проверка на правилността му.
Предвид изхода на делото, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците по касационната жалба сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265297 от 09. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 9/2020 г. на Софийски градски съд, ВО, IV-Д състав.
ОСЪЖДА Е. И. Б. и П. И. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на С. Н. В. и Б. А. В. сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: