О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 608   гр.София, 30.12.2008 год.   Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                ЖИВА ДЕКОВА   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №1497 по описа  за 2008 год.   Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Д. от с. Б., общ. Родопи, срещу определението от 01.07.2008г. по ч.гр.д. №1790/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.06.2007г. по ч.гр.д. №2044/2007г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото. Ответникът П. 22320 - София /конституиран във въззивното производство като правопримник на ответника/, не взема становище. Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иска на И. В. Д. срещу П. 2. , с. Т., за заплащане на положен извънреден труд от него като кадрови военнослужащ в поделението, поради това, че в дадения от съда срок ищецът не е представил доказателства за правоспособност на ответника по смисъла на чл.18, ал.2 от ГПК – че има самостоятелна банкова сметка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е обосновал допускането на касационното обжалване с обстоятелството, че в обжалваното определение съществения процесуалноправен въпрос дали ищецът следва да бъде уведомен за определението на съда, с което е допуснато събиране на доказателства за правоспособността на ответника въз основа на съдебно удостоверение, е разрешен в противоречие с каузалната практика на Върховния касационен съд /напр. Определение №202/ 26.05.2008г. по ч.гр.д. №817/2008г./, съгласно която ищецът следва да бъде уведомен за допуснатото му доказателство. При тези данни следва да се приеме, че по отношение на частната касационна жалба на Д. е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно чл.18, ал.2 от ГПК/отм./ с процесуална правоспособност се ползва всяко държавно учреждение, което има самостоятелна сметка в банка. Ако неправосубектно поделение на Министерство на отбраната има самостоятелна сметка в банка, срещу него могат да се извършват съдопроизводствени действия, като тежестта на доказване на това обстоятелство е на ищеца, тъй като се касае за положителна процесуална предпоставка. В противен случай тези действия следва да се извършат срещу учреждението, което има такава сметка и на което поделението е непосредствено подчинено. При проверката на процесуалната правоспособност съдът изхожда от обективното й съществуване като правно качество на страната. В разглеждания случай с молба от 23.05.2007г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. А, в изпълнение на указанията на съда е уточнил исковата молба, като е посочил обстоятелствата, на които основава иска си срещу поделението, независимо от това, че е сключил договора си за кадрова военна служба не с командира на поделението, а с министъра на отбраната; конкретизирал е претенцията си помесечно, а по отношение на указанията за представяне на доказателства за правоспособност на ответника по смисъла на чл.18, ал.2 от ГПК/отм./ е поискал да бъде допуснато снабдяването с тях да стане въз основа на съдебно удостоверение. Определението на съда, с което е допуснато събирането на доказателството да стане въз основа на съдебно удостоверение не е съобщено на ищеца, а му е съобщено определението за оставяне на исковата молба без движение, именно в изпълнение на което той е депозирал уточнителната молба. Тези данни не сочат убедително на недобросъвестно бездействие на ищеца, което да бъде санкционирано с десезиране на съда, поради което неправилно е прието от въззивния съд, че първоинстанционият съд законосъобразно е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за правоспособността на ответника в указания срок. С оглед на изложеното обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанциония съд следва да бъдат отменено и делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението от 01.07.2008г. по ч.гр.д. №1790/2008г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 19.06.2007г. по ч.гр.д. №2044/2007г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: