3 Р Е Ш Е Н И Е № 262 Гр. София, 04.06.2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 257 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Н. А. Д., М. Р. Л. и Г. Д. К. срещу решение № 45/ 26.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд с оплакванията за явна несправедливост на наказанията, а К. - и за нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Подсъдимият Д. моли да бъде отложено изпълнението на определеното му наказание, поде. Л.- да бъде намален размера му, а поде. К.- да бъде отменено решението и делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл.347 НПК установи следното: С присъда № 128/ 03.10. 2008 г. по нохд № 1168/08 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимите/ жалбоподатели за виновни както следва: -Подсъдимият Д. в извършване на две престъпления по чл. 354а ал.1 пр.1 от НК, за всяко от които наложил наказание при условията на чл.55 НК и на осн. чл.23 НК определил общо наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на четири хиляди лева. -Подсъдимият Л. в извършване на престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.Б, вр. чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.55 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 години и 11 месеца и глоба в размер на 10 хиляди лева. -Подсъдимият К. в извършване на две престъпления по чл.354а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.А вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.18 ал.1 за едното престъпление, за всяко от които наложил наказания при условията на чл.55 НК и на осн. чл.23 НК определил общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 11 месеца и глоба в размер на 10 хиляди лева. На осн. чл.53 ал.1 б.А НК съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства, послужили за извършване на престъплението, а на осн. чл. 354а ал.6 НК отнел в полза на държавата предметът на престъпленията. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд изменил присъдата по отношение на поде. Д., като преквалифицирал двете деяния в едно престъпление по чл. 354а ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия Н. Д.. С жалбата се прави бланкетно оплакване за явна несправедливост на наказанието, без да са изложени доводи в негова подкрепа. Настоящият касационен състав е изключително затруднен при изпълнение на правомощията си да извърши проверка на съдебния акт по възведеното касационно основание, именно поради липса на съображения от жалбоподателя, които да обсъди и съответно приеме или отхвърли. Пловдивският апелативен съд е извършил проверка на присъдата, касаеща този подсъдим, обсъдил е възраженията му по отношение размера на наказанието и начина на изтърпяването му и ги е отхвърлил като неоснователни с подробни аргументи, които този съд споделя изцяло. Наказанието е определено в размер под законоустановения минимум, при спазване императивната разпоредба на чл. 373 ал.2 НПК и допълнителното му намаляване би довело до явното му несъответствие с конкретната обществена опасност на деянието и на подсъдимия, които въззивният съд правилно е намерил за завишени по степен в сравнение с обичайните за този вид престъпления. Липсват основания за приложението на института на условното осъждане. Престъпната дейност на Д., отличаваща се с интензивност и мащабност, изводима от данните по делото, които внимателно са анализирани от Апелативния съд, правят законосъобразен и правилен извода,че целите на специалната и генерална превенция на наказанието не могат да бъдат постигнали без ефективното му изтърпяване. По жалбата на подсъдимия М. Л.. Жалбата е неоснователна. Отчетени са всички обстоятелства, релевантни към решаване на въпроса по индивидуализацията на наказанието, в това число съдействието му на органите на досъдебното производство, младата му възраст и подробните му обяснения. В същото време съдът не е имал основание да игнорира факта, че две от осъжданията на Л., обосноваващи квалификацията на деянието, са за престъпления по чл.354а НК. Настоящото престъпление е осъществил непосредствено след изтърпяване на наказанието по последната присъда, което сочи, че Л. не е преосмислил поведението си към спазване на правовия ред и поправителния и превантивен ефект на наказанието не е постигнат. Личната му обществена опасност е завишена, което не дава основание за намаляване размера на наказанието, независимо от данните за настоящата му трудова ангажираност и предстояща промяна в семейния му статус. По жалбата на подсъдимия Г. К.. Оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила, изводимо от осъждането на К. по обвинение, което не му е предявено е лишено от фактическо основание. Той е осъден за две престъпления, извършени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.А НК, каквото обвинение му е повдигнато и по което се е защитавал. Липсват нарушения по отношение начина на структурирането и съдържанието на мотивите към решението, които да налагат отмяната му. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон, изразяващо се в незаконосъобразно отнемане в полза на държавата на мобилен телефон С. на осн. чл.53 ал.1 б.А НК, на което подробно е отговорено във въззивното решение. Вещта е ползвана от дееца, послужила е като средство за извършване на престъплението, а обстоятелството, че е закупена от неговата майка не води непременно до извод, че не е негова собственост. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които смекчават отговорността на К. като младата му възраст и направените самопризнания по фактите, но правилно е преценил, че тои е личност със завишена степен на обществена опасност, което налага изолирането му от обществото за срока, определен с присъдата. Изложените в решението съображения са убедителни и се споделят и от настоящата инстанция. Поради гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/ 26.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 45/2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: