1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50406 гр.София, 08.11. 2022г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Петкова ч.гр.д.№ 413/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. П. срещу определение № 543/24.11.2021г., постановено по гр.д.№ 369/20г. по описа на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без уважение молбата му от 01.09.2021г. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 05.08.2021г. в частта за разноските. Жалбоподателят П., чрез адв.М., иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Твърди, че разноските по делото във всички инстанции се възлагат на страните съобразно изхода на спора, а не съобразно изхода на конкретното обжалване ( дали жалбата е основателна или не). Затова и на основание чл. 294, ал.2 ГПК, вторият въззивен състав, след като е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът срещу П. е бил отхвърлен, следвало да му присъди направените по делото за първата въззивна и за касационната инстанции разноски. Ответната страна по жалбата – Ц. П. М., в качеството й на лице по чл. 8 ЗЛС и представляваща безвестно отсъстващия И. Д. С., я оспорва с твърдението, че за първата въззивна инстанция основанието на чл. 294, ал.2 ГПК е неприложимо, а разноските за касационното производство по гр.д.№ 1032/2020г. ВКС, ІІІ ГО не се дължали, защото то било образувано по нейна жалба и тази жалба била уважена чрез отмяна на първото въззивно решение. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за основателна. Жалбоподателят е ответник по спора, който има за предмет иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 576 ГПК вр. с чл. 579, ал.2 ГПК. Този спор е разгледан от първоинстанционния ОС Велико Т., който е отхвърлил иска; от въззивния Апелативен съд Велико Т., който с решение № 285/29.11.2019г. по гр.д.№ 309/2019г. е обезсилил първоинстанционното решение, прекратил производството по делото и присъдил на ответника сторените за двете инстанции разноски; от касационната инстанция, която с решение № 144/09.12.2020г. по гр.д.№ 1032/2020 , ВКС, ІІІ ГО е отменила въззивното решение от 29.11.2019г. и е върнала делото за ново произнасяне от въззивната инстанция, и отново от последната, която с решението си от 05.08.2021г. по гр.д. № 369/20г. е потвърдила първоинстанционното решение на ОС Велико Търново. Така, изхода на спора, съобразно крайния акт по същество на втория въззивен състав, е, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В приложение на правилата на чл. 78, ал.3 и ал.2 ГПК ответникът има право на сторените по делото разноски, когато искът срещу него е отхвърлен или производството е прекратено. Ирелевантно за разпределение на отговорността за разноски по реда на чл. 78 ГПК в исковото производство е обстоятелството по чия жалба е инициирано въззивното или касационното производството и дали тази жалба е била основателна или не. На основание чл. 294, ал.2 ГПК, при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, същата следва да се произнесе и по разноските, сторени пред ВКС, както и за тези пред въззивната инстанция, чиито краен акт е бил отменен от ВКС в хипотеза на чл. 293, ал.3 ГПК. За това произнасяне от значение е какъв е изходът по съществото на спора (дали искът се отхвърля или уважава) пред втората въззивна инстанция. Тъй като с решението си от 05.08.2021г. тя е намерила иска за неоснователен, на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се следват сторените разноски за първото въззивно производство, за второто въззивно производство и за касационното производство, в което първото въззивно решение е било отменено. Отказът на Апелативен съд Велико Т. да присъди разноските за касационната инстанция и за първата въззивна инстанция (искането за което е било своевременно заявено) е незаконосъобразен, а постановеното в този смисъл определение неправилно, поради което следва да бъде отменено. Съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК ( лист 43-44 от гр.д.№ 369/2020г.), направените от П. разноски при първото въззивно разглеждане на делото възлизат на 900 лева, а тези за касационното производство – на 500 лева. Предвид гореизложеното, тези суми се следват на ответника П. на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 543/24.11.2021г., постановено по гр.д.№ 369/20г. по описа на Апелативен съд Велико Т. и ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 100/05.08.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по описа на Апелативен съд Велико Т. като ОСЪЖДА Ц. П. М. ЕГН [ЕГН], в качеството й на представляваща по реда на чл. 8 ЗЛС безвестно отсъстващия И. Д. С., да плати на И. А. П. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 1400 лева за разноски, направени в производството по гр.д.№ 309/2019г. по описа на АС Велико Търново и в производството по гр.д.№ 1032/2020 , ВКС, ІІІ ГО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: