1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 244/15 г. София, 04.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4363 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1005 от 22.05.2015г. по гр.д.№565/2015г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че е изключителен собственик на процесния апартамент №2, ет.2 на [улица], [населено място], поради което съдът неправилно го е допуснал до делба. Ищецът С. П. Л. не притежава 1/7 ид.част от този апартамент, въпреки че се легитимира като собственик с констативен нотариален акт и универсално нотариално завещание, оставено в негова полза от М. А. Н.. Завещателят М. А. не е бил собственик на тази 1/7 ид.част. Съдебното решение, с което е уважен предявен от него иск по чл.7 ЗВСОНИ за 1/7 ид.част от процесния апартамент, няма конститутивно, а само установително действие. Това решение не е титул за собственост. Освен това въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил неправомерния отказ на първата инстанция да спре делбеното производство до приключване на преюдициалния спор между наследниците по закон на М. А. Н. от една страна и наследника му по завещание С. П. Л. от друга за прогласяване нищожността на завещанието.
Ответникът в производството С. П. Л. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно. Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в жалбата, с която е сезиран, не е имало оплакване срещу отказа на първата инстанция да спре производството по делото, затова той не е бил длъжен да се произнася по този въпрос.
С определение №496 от 13.10.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В практиката си ВКС многократно подчертава, че съдът е длъжен да обсъди всички искания, възражения, оплаквания и доводи на страните, които имат значение за решаването на делото. В този смисъл са както посочените от жалбоподателя решение №388/17.10.11г. по гр.д.№1975/10г. на ВКС, ІV ГО, решение №554 от 08.02.2012г. по гр.д.№1163/10г. на ВКС, №І ГО и решение №164 от 04.06.2014г. по гр.д.№196/14г. на ВКС, ІІІ ГО, но и други – решение №802 от 23.02.11г. по гр.д.№1783/09г. на ВКС, ІV ГО; решение №283/14.11.14г. по гр.д.№1609/14г. на ВКС, ІV ГО. В последното решение е подчертано, че дори и препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението и да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл.269 ГПК.
В определени случаи въззивният съд има задължението да се произнесе служебно по дадени въпроси, дори те да не са повдигнати в жалбата, с която е сезиран. Част от тези въпроси са изброени в т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. Освен това въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, съгласно чл.269 ГПК. В случаите, когато първостепенният съд е отказал да спре производството по делото на основание чл.229, т.4 и 5 ГПК, въззивният съд трябва служебно, дори и без оплакване във въззивната жалба, да извърши проверка по този въпрос. Ако не стори това, а са налице предпоставките за спиране на производството, решението му ще бъде недопустимо. В този смисъл е разяснението в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което се прилага в тази част и при действието на ГПК от 2008г. поради аналогичност на правната уредба. Както е разяснено в тълкувателното решение, съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно. Изложените разсъждения важат с още по-голяма сила в случаите, когато обусловеното дело е за делба, а обуславящото разрешава спор, от който зависи кои са съсобствениците на вещта. С оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН, под страх от нищожност на делбата, в делбеното производство следва да бъдат конституирани действителните съсобственици на вещта. Затова е нужно да се изчака решението по обуславящия спор и едва след това да продължи производството за делба.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение №6332/06.10.14г. по гр.д.№2712/2014г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на апартамент №2, находящ се на втория етаж на жилищна сграда на [улица], [населено място], между съсобственици и при квоти: 1/7 ид.част за С. П. Л. и 6/7 ид.части за [фирма].
По делото е установено, че процесният апартамент е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, а впоследствие продаден от държавата на физически лица. С влязло в сила решение от 11.10.2000г. по гр.д.№726/2000г. на Варненския окръжен съд е уважен частично иск по чл.7 ЗВСОНИ на М. А. Н. срещу К. Д. Б., К. С. Б., К. Г. Б. и П. С. Б. за прогласяване нищожността на продажбата на апартамента, досежно 1/7 ид.част от него, като за останалите 6/7 ид.части искът е отхвърлен. Ищецът в настоящото производство С. П. Л. се легитимира като собственик на 1/7 ид.част от апартамента по силата на универсално нотариално завещание №2, том I, рег.№8342, дело №2/2011г., оставено в негова полза от М. А. Н., а ответникът [фирма] – като последен приобретател по поредица от сделки, извършени с невъзстановените по ЗВСОНИ 6/7 ид.части от апартамента. За да допусне делбата въззивният съд е приел, че е доказана съсобствеността между страните по делото при посочените квоти. Приел е, че реституцията по ЗВСОНИ настъпва ex lege, като се счита, че имотът се връща в патримониума на бившия собственик към момента на влизане в сила на закона.
Решението е неправилно като резултат.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Правилен, в съответствие с чл.1, вр.чл.7 ЗВСОНИ, е изводът на съда, че ищецът се легитимира като собственик на 1/7 ид.част от процесния апартамент въз основа на реституция по ЗВСОНИ и универсално завещание в негова полза. Действително, решението по чл.7 ЗВСОНИ няма конститутивно, а само установително действие. С влизането му в сила обаче се констатира нищожност на сделката на разпореждане на държавата с въпросната 1/7 ид.част и следователно тази част се намира в патримониума на държавата към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. При наличието и на другите предпоставки в чл.1 ЗВСОНИ, собствеността върху тази идеална част се възстановява по силата на закона на бившия собственик М. А. Н., а въз основа на оставеното от него универсално завещание след смъртта му тя преминава в собственост на ищеца, който е адресат на това завещание.
Основателно е другото оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до недопустимост на обжалваното решение.
Още с отговора на исковата молба ответникът [фирма] е направил искане за спиране на делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№6681/11г. на Софийски градски съд, І-17 с-в, образувано по иск на наследниците по закон на М. А. Н. срещу ищеца по настоящото дело С. П. Л. за обявяване нищожността на нотариалното завещание, от което той черпи права. От представената справка за движението на гр.д.№6681/11г. на СГС е видно, че то е образувано срещу ответник с инициали С.П.Л. и по него са назначавани графологични експертизи. С писмо от 14.10.2014г. на СГС е изяснено, че гр.д.№6681/11г. на СГС е със страни Н. Д. К. и др. срещу С. П. Л. и предмет на делото са „искове по чл.108 ЗС и чл.25 ЗН, вр. чл.26 ЗЗД”. На стр.90 от първоинстанционното производство по настоящото дело се намира и копие от искова молба, по която ищци са Н. Д. К., В. К. Б. и Н. К. К., в качеството им на наследници по закон на М. А. Н., а ответник е С. П. Л.. Предмет на делото са искове за прогласяване нищожността на нотариалното завещание №2, т.І, рег.8342, дело №2 от 29.03.2011г., оставено от М. Н. в полза на С. Л., тъй като то не е подписано от означеното в него лице, както и искове по чл.108 ЗС за предаване владението на имотите, предмет на завещанието. При тези данни първоинстанционният съд е отказал да спре делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора за валидността на завещанието, по съображение, че няма идентичност на страните по двете дела, както и хипотеза на правоприемство, при която правоприемникът би бил обвързан от постановеното решение на основание чл.298, ал.2 ГПК.
В обжалваното въззивно решение съдът не се е произнесъл по искането за спиране на производството по делото. Вярно е, че във въззивната жалба този въпрос не е бил повдигнат, но съдът е следвало да се произнесе служебно по него, както е прието по-горе в настоящото решение. Видно от данните по настоящото дело, спорът по гр.д.№6681/2011г. на СГС все още не е приключил, поради което основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делбеното производство е съществувало и към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение. Спорът за валидността на завещанието, от което черпи права ищецът в делбеното производство, е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като от него зависи дали ищецът има права върху 1/7 ид.част от спорния апартамент, както и дали в делбеното производство са конституирани всички съсобственици на имота. Като е разгледал иска за делба, без да изчака резултата по преюдициалния спор, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, съгласно т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователен е доводът на ответника по касация С. П. Л., че не са налице условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като решението по иска за нищожност на нотариалното завещание на М. А. Н. няма да обвърже със сила на пресъдено нещо ответника по делбеното дело [фирма], който не е бил страна в спора по чл.42, б.”б”, вр.чл.24 ЗН.
Поставеният проблем е свързан с въпроса за зачитане на силата на пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила решение, когато то се представя по висящо дело, по което съдът все още не се е произнесъл. Зачитането на силата на пресъдено нещо означава съдът по висящото дело да не пререшава преюдициален спор, който вече е разрешен с влязло в сила решение. Когато СПН е в процес на формиране, съдът е длъжен да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и да изчака разрешаването на преюдициалния спор, за да зачете решението по него. За да възникне задължението за зачитане на влязлото в сила решение, трябва да съществува обективен и субективен идентитет между СПН и преюдициалния въпрос, който се поставя по висящото дело.
В настоящия случай страни по делото за делба са С. П. Л., който се легитимира като собственик на 1/7 ид.част от процесния апартамент и [фирма], която е собственик на останалите 6/7 ид.части. Преюдициалният въпрос, от който зависи изходът на делбеното дело, е за валидността на завещанието, от което черпи права ищецът С. Л.. Този въпрос е поставен от ответника [фирма], който е поискал делбеният съд да зачете решението по гр.д.№ 6681/11г. на СГС, което следва да бъде постановено по този спор. Преюдициалният спор би могъл да се разгледа и в делото за делба, съгласно чл.343 ГПК, при което по необходимост в него следва да се конституират като страни и наследниците по закон на завещателя М. Н., които биха се оказали собственици на 1/7 идеална част от делбения имот, в случай, че завещанието бъде признато за нищожно. Конституирането им следва да се извърши служебно от делбения съд, който е задължен да спази изискването, произтичащо от чл.75, ал.2 ЗН, за участие на всички съсобственици в делото за делба. Когато обаче преюдициалният спор за валидността на завещанието се развива в отделно производство, както е в настоящия случай, делото за делба следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Налице е обективен и субективен идентитет между предмета на гр.д.№6681/11г. на СГС и преюдициалният въпрос, който се поставя в делбата, с тази особеност, че по делбеното дело все още не са конституирани като страни наследниците по закон на М. Н., които следва да участват в делбата, ако искът им за оспорване на завещанието бъде уважен. Изискването за субективен идентитет не се разпростира по отношение на ответника в делбата [фирма], който не е страна в преюдициалното правоотношение. Решението по гр.д.№6681/11г. на СГС няма да му бъде противопоставено, тъй като то няма да засегне по никакъв начин собствеността върху неговите 6/7 ид.части от процесния апартамент. Решението по преюдициалното дело, без да обвързва [фирма] със сила на пресъдено нещо, има значение за него дотолкова, доколкото ще определи надлежния му съсобственик, с когото следва да се извърши делбата. Затова обстоятелството, че този ответник няма да бъде обвързан от СПН по иска с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, не е пречка за съда да зачете решението по това дело, съответно – да спре делбеното производство, докато се постанови това решение. Да се приеме противното означава да се допусне неприемлив резултат – ако искът за нищожност на завещанието бъде уважен, наследниците по закон могат да искат делба на процесния апартамент, която вече да е извършена по настоящото дело, в което те не участват като страна.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №1005 от 22.05.2015г. по гр.д.№565/2015г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за постановяване на ново решение по делото за делба след приключване на преюдициалния спор по оспорване на нотариалното завещание №2, т.І, рег.8342, дело №2 от 29.03.2011г. на нотариус рег.№274, което е предмет на гр.д.№6681/2011г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |