Р Е Ш Е Н И Е № 146 София,01.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Яначкова гражданско дело № 691 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. То е образувано по касационна жалба на Н. Д. Т.. С определение № 14 от 06.01.2012г., по касационната жалба на Т. с вх. № 14236/18.02.2011г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.12.2010г. по гр. дело № 1440/2008г. на Софийския градски съд, ІІ А с – в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.12.2007г. по гр. дело № 7095/2006г. на Софийския районен съд, 27 с – в, с което установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен. За да отхвърли иска, съдът е приел, основавайки се на заключението на вещото лице, изготвило СТЕ, че възстановяването на имота в първоначалното състояние е възможно и е стопански оправдано. Касация е допусната на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за отговор на материалноправния въпрос в кои случаи извършеното преустройство на имоти по чл. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета или от такива имоти и други обекти е довело до образуване на нов имот и в кои случаи е възможно да се възстанови първоначалното положение, съотв. в кои случаи не е възможно да се възстанови то без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, за да се трансформира собствеността в съсобственост. Върховният касационен съд е констатирал различно разрешаване на този въпрос. С влязло в сила решение, постановено на 09.11.2010г. по гр. д. № 3911/2008г. от СГС, след отмяна на решението на първоинстанционния съд, установителният иск, с предмет съседен на процесния магазин, е уважен, като е призната съсобственост при квоти 66.96 % общо за ищците и 33.04 % - за търговското дружество - ответник върху магазин с галерия над него, застроен на 45.87 кв. м., разположен непосредствено до входа на сградата на [улица]. В касационната жалба, по която е образувано производството, се поддържа по същество, че въззивното решение противоречи на чл. 3 ЗВСНМРСА, тъй като фактическото положение – установените подобрения от Държавата - предпоставя приложението на тази норма. Ответниците по касация С. о. и [фирма] не са дали отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 вр. чл. 293 ГПК, приема следното: Съдът е бил сезиран с установителен иск за признаване за установено, че Н. Д. Т. е съсобственик със С. о. евентуално с [фирма] на магазин от 47, 95 кв. м., разположен непосредствено до входа на сградата на [улица] откъм [улица]с височина 6 м., при квоти 4/5 за ищцата и 1/5 за СО евентуално за [фирма] при твърдения за осъществена хипотеза на чл. 3 ЗВСНМРСА.Ищцата поддържа, че магазинът, принадлежал на наследодателя й, продаден по реда на ПМС № 60/1975г., и галерията над него, продадена като жилище по реда на ЗСГ (отм.), макар да не е отговаряла на строителните изисквания за жилище, впоследствие отчуждена, са били обединени и нямат самостоятелно съществуване. По този начин цели да обоснове трансформиране на собствеността в съсобственост при предпоставките на чл. 3 ЗВСНМРСА. С решението, допуснато до касационно обжалване, въззивният съд е оставил в сила решението от 17.12.2007г. по гр. д. № 7095/2006г. на СРС, 27 с – в, с което предявеният иск за признаване за установено, че ищцата е съсобственик на посочения магазин при посочените в исковата молба квоти е отхвърлен. СГС е приел от фактическа страна, че наследодателят на жалбоподателя Т., починал през 1973г., е бил собственик на процесния имот и на съседен на него магазин с галерия и зимник за всеки имот заедно с припадащите се части от мястото на основание договор за продажба от 1933г. След одържавяване на имота, изкупен по реда на ПМС № 60/75 г., собствеността върху него е възстановена на основание чл. 1 ЗВСНМРСА след връщане на получената за него цена на 15.04.1992г. По реда на Закона за собствеността на гражданите (отм.) Т. е продала с договор за продажба, извършен с нотариален акт по н. д. № */82 г., на Л. Х. жилище, състоящо се от една стая, вестибюл, кухня, входно антре с обща площ от 69, 89 кв. м., находящо се над магазините на сградата, в която се намира в [населено място], [улица], заедно с мазе и идеални части от общите части на сградата и дворното място. Посоченият имот, индивидуализиран като апартамент, е бил отчужден от купувача по реда на З. (отм.) срещу имотно обезщетение за мероприятие по ЗРП – реконструкция и модернизация на търговски обекти. От информационен меморандум на ответното търговско дружество, приложение към договор от 02.03.99 г. за приватизационна продажба на [фирма] на собствеността върху 148 953 бр. акции, представляващи 70% от капитала на продавача, сключен на основание чл. 3, ал. 3 ЗППДОП (отм.), е установено и не е било спорно, че в активите на дружеството – продавач (универсален правоприемник на [фирма] по баланса към 30.11.1993г. чрез [фирма], чийто правоприемник е ответното дружество) е описан магазин на [улица] на три нива от 458 кв. м., за който е отбелязано, че продължава съдебния спор за собственост. Въззивният съд, на основание заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза (основно и допълнителни), е приел още, че в сградата, където е магазинът, предмет на спора, е извършено преустройство и пристрояване на магазинната част в двора на кооперацията, като всички магазини с трите нива - партерно, мазе и галерия, са обединени в търговски зали, впоследствие разделени на два магазина ; галерията над процесния магазин не е съществувала самостоятелно още при построяването на сградата, не може да съществува самостоятелно и в днешния си преустроен вид, а е била заедно с магазина и зимника една общност. СГС е приел и че възстановяването на първоначалното състояние на имота е възможно, като затрудненията съгласно СТЕ са свързани с изготвяне на архитектурен и конструктивен проект, а стойността на всички дейности, необходими за възстановяване на първоначалното състояние, възлиза на около 15 000 - 20 000 лв. СГС е възприел и констатацията на вещото лице, свеждаща се до правен извод, че извършването на такова преустройство е и стопански оправдано, тъй като съотношението между цената за преустройството и цената на целия имот е 1, 14 % , а цената на преустройството, отнесено към цената само на магазина и мазето към него, е 2 %. По този начин въззивният съд е обобщил, че не е налице хипотезата на чл. 3 ЗВСНМРСА, тъй като има възможност за възстановяване на първоначалното състояние на имота без значителни затруднения и това е стопански оправдано. По основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд намира следното : Съгласно чл. 1 ЗВСНМРСА (обн. ДВ, бр.105 от 19.12.1991г.) възстановява се правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените от тях по реда на ПМС № 60/1975г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.) магазини, работилници, складове и ателиета, ако в срок до 1 година от влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници, получените от продажбата суми. Съгласно чл. 3, изр. 1 ЗВСНМРСА , когато е извършено преустройство на имоти по чл. 1 или от тях и други обекти е образуван нов имот, ако не е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, собствеността върху имотите се преобразува в съсобственост. В тези случаи, съгласно чл. 3, изр. 2 ЗВСНМРСА, всеки от собствениците придобива идеална част от новообразувания имот, която съответства на цената на неговия имот към новообразувания по време на влизане на този закон в сила. С влязлото в сила решение на 03.11.2011г. от 09.11.2010г. по гр. д. № 3911/2008г. на СГС, ІІ Б, е отменено решението от 12.06.2008 г. по гр. д. № 7096/2006 г. на СРС, 49 състав, в частта, в която искът по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 1 и чл. 3 ЗВСНМРСА е отхвърлен по отношение на ответника [фирма] и вместо това е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 1 и чл. 3 от ЗВСНМРСА по иска на Н. Д. Т., Н. Д. Н. - Е., А. Д. Н. - М., С. И. Н., А. И. С., М. А. Н. (заместена в хода на процеса от наследниците й по закон А. А. Н. и А. А. А.), А. А. Н., А. А. А. срещу [фирма], че ищците са съсобственици със [фирма] на магазин с галерия над него със застроена площ от 45, 87 кв. м., разположен непосредствено до входа на сградата на [улица], [улица], друг магазин в сградата на [улица] на същите съсобственици и заден двор, при съотношение в съсобствеността 66, 96 % за ищците при следните идеални части за всеки от тях: за Н. Д. Т. – 6/24, за Н. Д. Н.-Е. – 3/24, за А. Д. Н.-М. – 3/24, за С. И. Н. – 3/24, за А. И. С. – 3/24, за М. А. Н. (заместена в хода на процеса от наследниците й по закон А. А. Н. и А. А. А.) – 2/24, за А. А. Н. – 2/24 и А. А. А. – 2/24 и 33, 04 % за [фирма]. За да постанови това решение, съставът на въззивния съд е възприел заключение на изслушана по делото СТЕ, че преустройството по отношение на магазина и галерията е значително, тъй като е променило част от конструкцията на тавана на магазина, която е под на галерията и възстановяването на подовата конструкция между магазина и галерията е свързано със значителни строителни затруднения, а и галериите конструктивно представляват второ ниво на магазините и са с височина 2, 35 м. и до тях няма достъп извън площта на магазините, т. е. нямат самостоятелен вход извън тях. Така СГС е достигнал до извода, че собствеността върху магазина, продаден по реда на ПМС 60/1975г., се е трансформирала в нов имот, като е осъществена и хипотезата на чл. 3 ЗВСНМРСА - налице е преустройство на имот, продаден по реда на ПМС № 60/1975г. и възстановяването на първоначалното положение е значително затруднено. Ето защо е приел и че съгласно чл. 3 ЗВСНМРСА собствеността върху имота се преобразува в съсобственост между ищците и търговското дружество, в чийто активи е включена галерията над магазина. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение възприема за правилно разрешението за трансформиране на собствеността в съсобственост при наличие на предпоставките на чл. 3 ЗВСНМРСА, дадено във влязлото в сила решение по иск с предмет имот, съседен на процесния (чл. 291, т. 1 ГПК). Възстановяването на реституирания имот, предвид извършеното преустройство, е свързано със значителни строителни затруднения, а стопански неоправдано по смисъла на закона е възстановяването на първоначалното положение на имота като се изхожда не само от стойностно изражение на разходите за възстановяването му, а и от невъзможността обектът, находящ се над имота, да се използва самостоятелно, тъй като не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. По основателността на касационната жалба и с оглед застъпеното по -горе становище по касационните основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд приема следното : Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно в частта, в която искът срещу [фирма] е отхвърлен. Както се отбеляза, възстановяването на първоначалното положение на магазина, върху който е възстановено правото на собственост ( чл. 1 ЗВСНМРСА), е свързано със значителни строителни затруднения, извод за обратното е необоснован, и е стопански неоправдано, тъй като галерията над магазина не може да съществува самостоятелно, поради което в посочената част решението на въззивната инстанция противоречи на материалния закон (чл. 3 ЗВСНМРСА). Собствеността върху магазина се е трансформирала в съсобственост при осъществяване на фактите от хипотезиса на нормата на чл. 3 ЗВСНМРСА. Титуляри на правото на собственост в магазина и галерията над него са Н. Д. Т. и [фирма]. При липса на достатъчно доказателства, даващи основание за възприемане на друг вариант на СТЕ, полагащият се процент съсобственост за галерия и мазе към нея, застроена на площ от 47, 95 кв. м. (на колкото документално възлиза площта на изкупения магазин, за който се претендира преобразуване на правото на собственост в съсобственост ) с мазе от 12, 60 кв. м., съгласно разясненията на вещото лице, че галерията не може да бъде с по – голяма площ от партерното ниво, възлиза на 37, 54 % при обща площ на мазето под сутеренната част, измерена и заснета на място, от 35, 75 кв. м. Ето защо установителният иск, след отмяна на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът срещу търговското дружество, следва да се уважи при посочените квоти в съсобствеността, а именно : 62, 46 % за ищцата и 37, 54 % за евентуалния ответник. В частта, в която е оставено в сила решението на СРС, с което искът, предявен срещу СО, която не е съсобственик в имота, е отхвърлен, обжалваното решение е правилно като резултат и следва да се остави в сила. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и уважаването на иска срещу евентуалния ответник, на Н. Д. Т. следва да се присъдят и разноски по делото в размер на 581, 33 лв. – разноски за първоинстанционното и въззивното производство и 600 лв. - разноски за касационната инстанция, платими от ответника [фирма]. Така мотивиран, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 16.12.2010г. по гр. дело № 1440/2008г. на Софийския градски съд, ІІ А с – в, в частта, в която е оставено в сила решението от 17.12.2007г. по гр. дело № 7095/2006г. на Софийския районен съд, 27 с – в, в частта му, в която е отхвърлен искът, предявен срещу евентуалния ответник [фирма] и вместо това постановява: ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК ( отм.) вр. чл. 3 ЗВСНМРСА по отношение на [фирма] по иска, предявен от Н. Д. Т., че Н. Д. Т. е съсобственик с [фирма] на магазин с галерия над него със застроена площ от 47, 95 кв. м., разположен непосредствено до входа на сградата на [улица] откъм [улица], при съотношение в съсобствеността 62, 46 % за Н. Д. Т. и 37, 54 % за [фирма]. ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.12.2010г. по гр. дело № 1440/2008г. на Софийския градски съд, ІІ А с – в, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Н. Д. Т. сумата 1 181, 33 лв. – разноски. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: