Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 12.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1185 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Д. С. К. от гр.в.Т. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 226 от 01.07.2011 година, постановено по гр. възз.д. Nо 453/2011 година на ОС - Велико Търново , в частта досежно уважения инцидентен установителен иск за собственост. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално-правния въпрос за приложението на чл.120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена , без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот , като поради наличие на констатирани противоречиви решения по чл. 290 ГПК , въпросът е отнесен за издаване на ТР от ОСГК на ВКС на основание чл. 292 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация – Е. С. и А. Б. , с който се релевират възражения срещу основателността на касационната жалба и сочените основания за отмяна на обжалваното решение.Защитата на ответника по касация А. Б. претендира разноски за касационното обжалване, съобразно представен списък на разноските. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл.291 ГПК и чл. 293 ГПК ,намира : С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 233 от 09.03.2011 година по гр.д. Nо 3435/2011 година по описа на РС-Велико Търново, в частта по уважения отрицателен установителен иск, заявен като инцидентен установителен иск в производството по чл. 32 ал.2 ЗС, срещу Д. К. за това , че същата не е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот- апартамент Nо 17 в [населено място]. За да се отхвърли иска , съдът е приел , наследодателят на ответниците –покойния Б. И. Б. /баща/ , след развода си с Д. С. през 1974 година единствено е упражнявал фактическата власт на процесния апартамент- закупен през 1968 година в режим на съпружеска имуществена общност, владял го е като свой , без противопоставяне от страна на бившата си съпруга до смъртта си през 1994 година , а след смъртта му имотът е владян за периoд повече от 10 години от ответниците , деца на страните от прекратения през 1973 г. брак, които- като ищци по инцидентния установителен иск , позовавайки се на правата на собственост, придобити от техния баща , са се снабдили с констативен НА Nо */2010 година за собственост и са поискали съдът да отрече правата на тяхната майка. По материално-правните въпроси относно приложението на чл.120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена , без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот, съществуващото противоречиво разрешаване , намира отговор с приетото по реда и на основание чл. 292 ГПК тълкувателно решение. Така с разясненията на ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, се прие, че макар и да намира приложение чл. 120 ЗЗД, позоваването на придобиването на един недвижим имот на основание придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ал.1 ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, зачетени към момента на изтичане на срока . Поради възприетата теза , че при позоваването на давността следва да се зачетат последици , настъпили към минал момент , ОСГК на ВКС приема , че е възможно да бъде признато правото на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ал.1 ЗС от лице , което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права се признават на наследниците му , ако те са се позовали в съдебен процес по спор за собственост . С оглед на посочената задължителна съдебна практика , разгледани по същество, доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение , се явяват неоснователни. Обжалваното решение, с което се приема , че наследодателят на ищците по заявения инцидентен установителен иск за собственост и техен баща Б. Б.-поч. 1994 година , е придобил собствеността на целия спорен недвижим имот - Апартамент Nо 17 в [населено място] на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС , след като е прекратен брака му с Д. К. през 1973 година към момента на смъртта му през 1994 г. , макар и до датата на смъртта си да не е поискал да му се признае придобитото право на собственост , при цитираното ТР на ОСГК на ВКС, се явява правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 79 ал.1 ЗС е приложена именно съобразно на възприетото задължително тълкуване на ОСГК на ВКС относно момента на придобиване на правото на собственост и ретроактивното действие на правните последици на по-късното във времето позоваване на тези права. Анализът на доказателствата сочи наличие на предпоставките на чл. 79 ал.1 ЗС да се придобие правото на собственост на процесния апартамент- необезпокоявано упражняване на фактическата власт от бившия съпруг Б. Б. с намерение за своене за времето от постановяване на развода на страните през 1973 година до смъртта му през 1994 година, присъединяване на владението от страна на наследниците му по закон- децата Е. и А.. Данните по делото в насока , че имотът е само ползван от другата дъщеря на Д. К. ,по силата на заем за послужване , не обосновава теза за владение в полза на трето лице- майката и съответно прекъсване владението на наследниците на Б. Б.. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника А. Б. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв./ триста и петдесет лева/, съобразно на представените писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Т. М.- АК В. Т.. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение Nо 226 от 01.07.2011 година, постановено по гр. възз.д. Nо 453/2011 година на ОС - Велико Търново, в частта по уважения инцидентен установителен иск за собственост. Осъжда Д. С. К. от [населено място], [улица]Nо 13 ет.6 ап.17 с ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на А. Б. Б. от [населено място] – с.а. с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 350 лв. / триста и петдесет лева/, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :