Р Е Ш Е Н И Е № 542 София, 11 февруари 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 1936/2013год. Производството е образувано по касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д. К. Д. - адвокат Х. В. от САК срещу въззивно решение № 020 от 30.07.2013 год. по внохд № 024/13 г. на Военно-апелативния съд на Република България. Навеждат се касационните основания нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Посочено е, че законът е приложен неправилно с осъждането на подсъдимия Д. по обвинението за извършено от него деяние по чл. 354а, ал. 2 НК, което твърдение е скрепено с довода, че от данните по делото не следват изводи за неговото авторство. Твърденията за съществени процесуални нарушения са изведени с доводи за ограничаване правото на защита на Д., тъй като: изводите за осъждането на подсъдимия се градят основно върху показанията на свидетеля Г.Г., който е придобил качеството на свидетел след прекратяване на воденото наказателно производство по същото дело; игнорирани са гласни доказателства-показанията на свидетелите А.М. и Л.С., които потвърждават обясненията на подсъдимия, за несъставомерно поведение в деянието, предмет на осъждането, тъй като той не е знаел за съдържанието на получения пакет, за който поел ангажимент да достави по местопредназначение. Липсата на такова знание изключва съставомерността на деянието по чл. 354а от НК от субективна страна. Възраженията на защитата на Д. срещу достоверността на доказателствените източници, въз основа на които се градят осъдителните изводи в присъдата, не са получили отговор във въззивното решение. Поставяйки на критика дейността на съдилищата по оценката на събраната доказателствена съвкупност, защитата й прави собствен анализ в подкрепа на тезата за невиновност на подсъдимия, като тези доводи по същество са свързани с оплакване за необоснованост, което не представлява касационно основание за проверка. При условията на алтернативност се пледира за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за изменяване на съдебния акт с намаляване на определеното на Д. наказание. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от подсъдимия Д. К. Д. и от упълномощения от него защитник-адв. В. по изложените в нея основания и доводи. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение. Не са допуснати визираните в жалбата нарушения. Деянията и авторството на подсъдимия в него е доказано, а материалният закон е приложен правилно. За да се произнесе, Върховният съд съобрази следното: С присъда № 0348 от 28.02.2013год., постановена по нохд № 0348/12г. на Софийския военен съд, подсъдимият-бивш кадрови редник Д. К. Д. е признат за виновен в това, че около 08,35 часа на 16.11.2005 г. в [населено място],[жк], в [жилищен адрес] подбуден от А. Г. М., в съучастие като съизвършител с Л. Г. С. от [населено място], без надлежно разрешително и с цел разпространение, придобил от С. и държал в себе си голямо количество високорискови наркотични вещества – таблетки с общо тегло 364.27 грама /триста шестдесет и четири грама и 270 милиграма/ със съдържание на амфетамин 3,2 % на стойност 10 928,10 лева /десет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и десет стотинки/, поради което и на основание чл. 354а ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, предл. 1, алт. 3 и 4, /ДВ бр. 75/2006г./, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 /десет хиляди/ лева. На основание чл. 66 ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 266.47/двеста шестдесет и шест лева и 47 ст./. С обжалваното решение Военно-апелативният съд е изменил присъдата като е намалил наложеното на Д. наказание, индивидуализирал го при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК и го определил на десет месеца лишаване от свобода, а глобата намалил от десет хиляди на пет хиляди лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата на касатора за частично основателна. По соченото основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Възраженията срещу атакуваното решение се отнасят в обобщен вид до липса на категорично доказване на авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние и до ограничаване правото му на защита с липсата на отговор на доводите по отношение несъгласието с проверката и оценката на доказателствените източници. Твърденията в касационната жалба са неоснователни, тъй като при проверката не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. Като въззивна инстанция и в съответствие със задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, Военно-апелативният съд е дал аргументиран отговор защо не възприема доводите на защитата в подкрепа на възраженията за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, които доводи в по-голямата си част се повтарят отново и в касационната жалба.Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на гл. ХХVІІ, чл. 371, т. 1 от НПК, за което подсъдимият е изразил съгласие. По реда на чл. 283 и чл. 284, във вр. чл. 373, ал. 1 от НПК са приобщени към доказателствения материал писмените и гласни доказателства, заключенията на оценителната и физико-химическата експертиза от досъдебното производство и са предявени на страните иззетите веществени доказателства, които съдът внимателно е проверил и съпоставил с обясненията на подсъдимия и с останалите доказателства, събрани в хода на проведеното съдебно следствие. По делото е установено, че с влезли в сила определения за одобряване на споразумения от 31.10.2012год. по нохд № 0315/2012год. на Софийския военен съд лицата Л. Г. С. и А. Г. М. са признати за виновни в извършено на 16.11.2005год. в [населено място], в съучастие с подсъдимия Д. престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК/при разграничените квалификации на деянието за всеки от тях, съобразно личното им участие в общата престъпна дейност/, с предмет високорискови наркотични вещества-таблетки с общо тегло 364.27гр., със съдържание на амфетамин 3.2%, на обща стойност 10928.10лв., като са им наложени наказания лишаване от свобода, определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съставът от Софийския военен съд е установил противоречия в показанията на разпитаните от него свидетели Г. Н. Г., Л. Г. С. и А. Г. М. с показанията им дадени на досъдебното производство, поради което на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК-за първия и чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2-за С. и М. е прочел показанията им от досъдебното производство /при хипотезата на чл. 118ал. 1, т. 1 от НПК/, на последните от които е дал вяра, след съпоставяне им с останалите относими към установяване предмета по чл. 102 от НПК доказателства и доказателствени средства. В случая, обясненията на подсъдимия, че не е знаел съдържанието на получения от него, в [населено място], от свидетеля С. пакет, с поетия от Д. ангажимент да го предаде в [населено място] на свидетеля М., решаващият първоинстанционен съд е приел за негова защитна позиция.Това основно твърдение на подсъдимия и на защитника му, според първостепенния съд изцяло противоречи с обстоятелствата, установени от показанията на полицейските служители А. К. С., Т. В. П. и А. Б. И., участвали в полицейското наблюдение на домашния адрес на С., които възприели действията на последния от момента на осъществяване на срещата му с Д., до момента, в който Д. и Г. били задържани в автобуса, тръгващ от Автогара за [населено място]. В мотивите на атакуваното решение/стр. 6/ е отделено пространно място за отговор на доводите на защитата по възражението, за липсата на умисъл у Д. по отношение на инкриминираното с обвинителния акт деяние и защо тези възражения са приети за неоснователни. Изводите на съдилищата за субективната страна на престъплението и за знанието на Д., че без надлежно разрешение държи забранени от закона високорискови наркотични вещества, са основани на извършения внимателен анализ на установеното обективно поведение на подсъдимия при задържането му от полицейските служители при зададения му въпрос, дали не носи вещи, забранени от закона, /каквито при извършения му обиск под връхното му яке, били открити-364.27гр. амфетамин, на обща стойност 10928.10лв/; от предходните действия на подсъдимия-закупуването на фонокарта, за да не използва собствения си мобилен телефон наличен към момента на задържането му; от заблудата на подсъдимия към Г., че пътуването им до [населено място] е с целта на Д. да се срещне със сестра си/среща, която не се провела/ и от внезапното решение на Д. /след получаването на пакета/ двамата да пътуват за [населено място], за което подсъдимият не дал обяснения на Г.. Наличието на умисъл у подсъдимия Д. за съучастническа дейност с осъдените С. и М. и формите на изпълнително деяние „придобиване” и „държане” на високорисково наркотично вещество в голямо количество е установен от оценката за непротиворечивост в установените факти, съдържаща се в анализираните от съдилищата доказателствени източници. Оценката за тяхната достоверността е подкрепена с данните от протокола за обиск и от заключенията на назначените по делото експертизи. Тези доказателствени източници са в основата на установеното от Софийския военен съд, че подсъдимият е бил наясно за съдържанието на укрити от него под якето му пакет и че съобразно количеството на съдържащото се в него наркотично вещество Д. е знаел, че го е придобил и държал с целта за разпространение от страна на М.. ВКС не намира причини да не сподели изводите на въззивния съд, като не възприема изразеното в касационната жалба твърдение, че Военно-апелативният съд е направил повърхностен анализ и не бил отговорил на възраженията на защитата относно оспорване на достоверността на доказателствените източници, навеждащи към авторството на деянието от подсъдимия Д.. В един обширен и пространен анализ, основан на правната логика и на логиката на фактите, въззивната инстанция е изследвала всестранно целия доказателствен материал и въз основа на този задълбочен труд е успяла да изведе взаимно свързани по съдържание и хронология и юридически обосновани констатации за фактите от предмета на установяване. Правните изводи са в съответствие с действителното съдържание на установените факти, а не на превратното им тълкуване или игнориране на такива, които са от значение за разкриване на обективната истина. Изложените аргументи от Военно-апелативния съд напълно се споделят от състава на ВКС. Фактическите констатации в атакуваното решение се основават на анализ, съобразен с правилата по чл.107 НПК, във вр. с чл.13 и чл.14 НПК за проверка и оценка на доказателствените източници. По соченото от касатора основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Деянието и авторството от подсъдимия е доказано по несъмнен начин. На базата на установените фактически положения при спазване изискванията на процесуалните норми, правната оценка на инкриминираното в обвинителния акт и установено от доказателствените източници поведение на подсъдимия Д. като деяние, осъществяващи обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, във вр. ал. 1, предл. 1, алт. 3 и 4, /ДВ, бр. 75/2006г./, във вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 2 ал. 2 от НК е законосъобразна. В редакцията на чл. 354а, ал. 1 от НК относима към момента на извършване на деянието от подсъдимия законодателят не е инкриминирал специалната цел за разпространяване на наркотични вещества при осъществяване формите на изпълнително деяние „придобиване” и „държане”, но приложената от съдилищата сега действаща редакция на престъпния състав е по-благоприятна за осъдения с оглед предвидените за престъплението по-ниски наказания-по основния състав-от две до осем години лишаване от свобода и глоба от пет до двадесет хиляди лева глоба и по квалифицирания на чл. 354а, ал. 2 от НК-от от три до дванадесет години лишаване от свобода и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева глоба, които санкции при същите форми на изпълнително деяние, към момента на извършване на престъплението в редакцията на чл. 354а, ал. 1 от НК /ДВ, бр. 21/2000год./ са били от десет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева глоба, а квалифицираният състав на чл. 354а, ал. 2 от НК- от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода и глоба от двеста до триста хиляди лева глоба. Ето защо, оплакването на защитата за нарушение на закона е неоснователно, понеже съдилищата са отчели законодателните изменения на нормата на чл. 354а от НК от датата на извършване на деянието до постановяване на присъдата, като на основание чл. 2, ал. 2 от НК са приложили най-благоприятния за подсъдимия закон-този в редакцията му обн. ДВ,бр. 75 от 12.09.2006год., още повече, че фактите по делото сочат именно за придобиване и държане без надлежно разрешение на наркотични вещества с целта разпространение, по които факти той се е и защитавал. Правилно въззивният съд е приел, че що се касае до наложеното на подсъдимия Д. наказание, с определящо значение за отмерването му, наред с останалите релевантни обстоятелства, следва да се отчете личния му принос в общата престъпна дейност, която съизмерима с другите двама съучастници, по отношение на които наказателното производство е приключило с осъждането им /на десет месеца за С. и една година лишаване от свобода-за М./, сочи на по-ниска степен на обществена опасност, което обстоятелство прието като изключително правилно, е довело до намаляване на наказанието на Д. на десет месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Определеното в този размер е съотвено на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК и с него ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели. Уважаването на искането за намаляването му от настоящата инстанция би било проява на неоправдано с нищо снизхождение, поради което в тази част жалбата също е неоснователна. Оплакването на касатора за незаконосъобразност на въззивния акт довело до явна несправедливост е основателно в частта по начина на приложение института на условното осъждане и това е така, защото намалявайки размера на определеното на Д. наказание Военно-апелативният съд не е спазил императивното изискване на чл. 66, ал.2 от НК, съгласно което изпитателният срок не може да надминава срока на индивидуализираната наказателна санкция „лишаване от свобода“ с повече от три години. В случая, при определения размер на наказанието от десет месеца лишаване от свобода, възможният максимален изпитателен срок, при условията на чл. 66 от НК е три години и десет месеца, което решаващият въззивен орган не е съобразил. Съобразно правомощията на касационната инстанция допуснатата несправедливост може да бъде отстранена чрез намаляване размера на определения на подсъдимия изпитателен срок по чл. 66 от НК от пет години на три години. Касационният състав установи, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 354а, ал. 6 от НК и да отнеме в полза на държавата наркотичното вещество, представляващо предмет на престъплението и описано в справката по чл. 246, ал. 4 от НПК към обвинителния акт. Допуснатото нарушение на закона не е констатирано и от въззивната инстанция, но това нарушение не представлява основание за отмяна на обжалвания въззивен акт, тъй като то може и следва да бъде отстранено след влизане на присъдата в сила по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящия съдебен състав Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 020 от 30.07.2013 год. по внохд № 024/13 г. на Военно-апелативния съд на Република България като намалява определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК срок на отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия Д. К. Д. наказание лишаване от свобода от пет години на три години. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: