Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

София, 17.05.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 541/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Й. Н. чрез адв. Д.С. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 270141 от 23.11.2020г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав № 260257 от 20.10.2020г. по въззивно гражданско дело № 1731/2020г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост.
Ответницата Н. Б. К. изразява становище, че въззивното решение е правилно и не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В хода на касационното производство Н. Б. К. е починала и на нейно място са конституирани наследниците й по чл.5 ЗН – А. Д. К. и Е. Д. С.. А. Д. К. е подал молба вх.№ 69227 от 02.12.2021г., в която е заявил, че не поддържа исковата молба, но не е направил изричен отказ от иска. Е. Д. С. чрез процесуалния представител адв.Д.А. е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос: винаги ли установена фактическа власт върху чужд имот следва да се квалифицира като владение и може ли разписка за платена продажна цена да обуслови предаване на владение.
По този правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Владението и държането са фактически състояния като разликата между тях се състои в субективния елемент. При държането фактическата власт се установява обикновено на договорно основание /наем, заем за послужване и др./ и вещта се държи за другиго. В останалите случаи е валидна оборимата презумпция на чл. 69 ЗС и този, който упражнява фактическа власт върху чужда вещ се счита, че я свои – т.е. упражнява фактическа власт за себе си до доказване на противното. Предварителният договор по чл.19 ЗЗД поражда задължение за страните да сключат окончателен договор при определени условия. Предварителният договор за продажба на недвижим имот трябва да бъде сключен в писмена форма като условие за действителност /чл.19 ал.1 ЗЗД/ и да съдържа клаузи относно съществените елементи на окончателния договор – страни, предмет, цена. Подписването на декларация за получена сума с посочване, че се получава за сключване на окончателен договор, не покрива изискванията за форма на предварителен договор по чл.19 ЗЗД , защото не съдържа подпис от купувача т.е. тя представлява едностранно изявление. Въз основа на едностранна декларация за получаване на сума за бъдеща продажба на имот, без никакви други изявления, не може да се направи извод, че е предадено владението от собственика.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, ІV граждански състав, № 145 постановено на 10.04.2020г. по гражданско дело № 2437/2017г. в установителната част, с която е признато за установено по отношение на П. Й. Н., че Н. Б. К. е собственик на основание давностно владение, на 1/2 идеална част от УПИ .... кв. ....по ПУП на [населено място] и всички подобрения в имота, както и в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на останалата 1/2 ид. ч. от имота. Отхвърлителното решение в осъдителната част на ревандикационния иск е отменено за 1/2 ид.ч. и вместо него П. Й. Н. е осъден да предаде владението на тази идеална част от имота на Н. Б. К..
Въззивният съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага за безспорен изводът, че Н. К. и съпругът й Д. К. са придобили процесните имоти поради изтекла придобивна давност повече от десет години по време на брака им, считано от 23.02.1998г., когато платили покупната цена на имотите на тогавашния собственик Р. Я. и владението им е било предадено от последния, което необезпокоявано продължило до 24.02.2008г., както и до 15.03.2013г., когато съпругът Д. К. е починал, а след това и до 2017г. за ищцата Н. Б. К., когато същата е била отстранена от имота. Още към 24.02.2008г. Н. К. е станала собственик на 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, по време на брака й с Д. К.. С тези мотиви въззивният съд е приел за правилен изводът на районния съд за основателност на ревандикационния иск в установителната му част. В осъдителната част искът е уважен от въззивния съд за Ѕ ид.ч. с мотиви, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, собственик на процесните имоти е ответникът, независимо от обстоятелството кое лице обитава, държи имота, в т.ч. и това лице да е предходният собственик, а ищцата се явява невладеещ собственик. За ищцата е налице интерес от провеждане докрай на защитата на предявения от нея ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС .
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводите на въззивния съд , че владението на процесния имот е предадено от собственика Р. Г. Я. е необоснован, защото такова изрично изявление не се съдържа в декларацията от 23.02.1998г., подписана от Р. Г. Я.. В нея е посочено, че е получил сумата 12 000 000 лв. /неденоминирани/ от Д. А. К. и Н. Б. К. за покупката на имота му в [населено място] , [улица], без да има изявление, че от този момент се предава владението на имота. Тази декларация представлява доказателство за постигнато съгласие за продажба на имота, но не представлява предварителен договор за продажба по смисъла на чл.19 ал.1 ЗЗД. По делото няма спор, че фактическата власт от този момент е установена от съпрузите Н. Б. К. и Д. А. К. и тя е осъществявана от съпруга до смъртта му, а от съпругата – до 2017г. Тази фактическа власт обаче не може да се определи като владение. Свидетелката Г. А., дъщеря на Р. Г. Я., е дала показания, че данъкът за имота е заплащан от баща й до смъртта му, а след това не е плащан данък. След неговата смърт, свидетелката и брат й са ходили в имота, за да се разберат с Н. К. и съпруга й за прехвърлянето на собствеността, защото се били натрупали данъци през годините, но не се стигнало до разбирателство кой да поеме разноските по прехвърлянето на имота. Правили са опити да се разберат за прехвърлянето на имота, за да се води имота на тяхно име и да си плащат данъците и консумативите, защото всичко се е водело на тяхно име.Това е било до смъртта на съпруга на Н. Б. К.. Свидетелката М. П. – също е дала показания че знае, че Н. К. и съпругът й не са могли да се разберат за имота. В исковата молба също се съдържат твърдения, че ищцата е търсила контакт със собственика за прехвърляне на имота, но не е получила съдействие и поради това е започнала да го владее. От тези факти следва извод, че презумпцията на чл.69 ЗС е оборена – фактическата власт, макар да е продължила повече от десет години, не е осъществявана от Н. Б. К. със собственическо намерение т.е. липсва субективният елемент на владението, а за твърдяната промяна в намерението, не са събрани доказателства по делото. Воденето на преговори със собствениците означава, че Н. Б. К. не се е считала за собственик до смъртта на съпруга си през 2013г., а след това липсват данни по делото да е променила намерението си и да е започнала да владее имота като свой. Изводът на въззивния съд при игнориране на тези доказателства, е направен в нарушение на процесуалните правила и като краен резултат е незаконосъобразен. Ето защо на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната му част, с която е уважен предявения ревандикационен иск и делото да се реши по същество, като предявеният ревандикационен иск за Ѕ ид.ч. от имота се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора – ответник по предявения иск П. Й. Н. следва да се присъдят разноски за всички инстанции както следва: за първата инстанция 500лв., представляващи платено адвокатски възнаграждение по дотовор за правна защита от 09.05.2018г., за въззивната инстанция – 25 лв. и за касационната инстанция 80 лв. – общо 605 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав № 260257 от 20.10.2020г. по въззивно гражданско дело № 1731/2020г. в частта в която е потвърдено решение № 145 от 10.04.2020г. на Асеновградския районен съд, ІV граждански състав по гражданско дело № 2437/2017г. година в частта, в която е уважен предявения ревандикационен иск в установителната му част за 1/2 ид.ч. от УПИ ..... по ПУП на [населено място] и подобренията в него и в частта, в която е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и искът е уважен от въззивната инстанция, както и изцяло в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. Б. К., починала в хода на касационното производство и заместена в процеса от наследниците си по закон А. Д. К. от [населено място] махала, ул.“22“ № 7 , [община] и Е. Д. С. от [населено място], [община], [улица] против П. Й. Н. от [населено място], [община], [улица] за признаване на собствеността и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от УПИ .....по ПУП на [населено място] с площ 1129 кв.м. при граници УПИ ...., УПИ ....., УПИ .... и УПИ ....., ведно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с изба със застроена площ от 72 кв. м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от 45 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от 12 кв. м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв. м., ведно с останалите подобрения и приращения в имота.
ОСЪЖДА А. Д. К. и Е. Д. С. да дзаплатят на П. Й. Н. сумата 605 /шестотин и пет/ лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :