Р Е Ш Е Н И Е № 395 град София, 07.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2047/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители Е. Ш., Л. Ш.и Е.Ш. против въззивно решение № 179 от 12.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 698/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неоснователен отказ да бъде попълнено делото с необходими доказателства и в липсата на обективен анализ на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено изцяло в наказателната и гражданската части и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК служебно провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 264 от 9.07.2010 год. постановена по НОХ дело № 1558/2006 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Г. А. от гр. Серес, Република Гърция за невиновен в това на 21.09.2003 год. в Република Гърция, на 16 километър от национален път Серес-Солун, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил “Ауди”, да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 19 т.1,2 и 7 от Правилник за пътното движение на Република Гърция и по непредпазливост да е причинил смъртта на българския гражданин Б. С. Ш., настъпила на 24.09.2003 год., поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343 ал.1 б.”в” НК. С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователни гражданските искове на Е. Ш., Е.Ш.и Л. Ш. против подсъдимия за заплащане сумите по 100000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. С въззивно решение № 179 от 12.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 698/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването на жалбоподателите че въззивният съд по същество е ограничил правото им на справедлив процес, като отказал да изясни важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото и е неглежирал доказателствата, от които по безспорен начин се установява травматичния характер на увреждането на сърцето и белия дроб на пострадалия и причинната му връзка с настъпилия летален изход, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В пределите на своята компетентност, със средствата и по надлежния процесуален ред, разследващият орган и двете съдебни инстанции са положили максимални усилия да изяснят причината са смъртта и нейната причинна връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие. Решаването на този въпрос изисква специални знания от областта на медицината и затова още в досъдебното производство са назначени две тройни комплексни съдебно-медицински експертизи. Първата експертиза, назначена с постановление от 30.09.2003 год., включваща специалисти от Центъра по съдебна медицина и деонтология при МБАЛ “Александровска” – София е приела причина на смъртта възпалителен процес в белите дробове, на фона на хронични промени в същите. Втората експертиза, назначена с постановление от 21.02.2005 год., включваща специалисти от отделение МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, е приела причина за смъртта контузионна плевропневмония. Противоречието между експертните заключения не е преодоляно след изслушването им в съдебното следствие, както и чрез изслушването на допълнително назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена в нейната медицинска част от експерт, участвал в състава на едната тройна съдебно медицинска експертиза. Всяко от експертните заключения, като източник на доказателства, подробно е обсъдено и мотивирано е прието, че възпрепятстват съда с категоричност да приеме наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия, нарушил правилата за движение по пътищата и настъпилата след три дни смърт на пострадалия пътник в правомерно движещия се автомобил. На това основание е постановил своя съдебен акт, като е оправдал подсъдимия. Въззивната инстанция не е изпълнила формално задълженията си при проверката на правилността на невлязлата в сила присъда, не е игнорирала част от събраните доказателства и не е възприела експертни мнения, които противоречат на медицинската наука. В пределите на своята компетентност като инстанция по същество, е изчерпала процесуалните сподоби за изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. При това не е подходила формално при изпълнение задълженията си, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателите. След като е преценила, че има процесуални способи за изясняване противоречията в експертните заключения по основния въпрос за причината, довела до леталния изход, е провела допълнително съдебно следствие, като е допуснала и изслушала последователно три съдебно-медицински експертизи. Първите две експертизи/ л.39-42 и л.98-106 от делото/ са изключили травматичния генезиз на възпалителните промени в белия дроб. Третата допълнителна съдебно-медицинска експертиза, включваща експерти давали заключение и в предходни експертизи, назначена по искане на частните обвинители / л.125-131 от делото/, не е излязла с единно становище, като пет от вещите лица са потвърдили извода за болестно обусловена смърт и само едно от тях е изразило особено мнение. Въпросите към всички експерти са ясно и конкретно формулирани с активното участие на защитата, за изготвяне на експертните заключения са им предоставени всички налични доказателствени материали, както и достатъчно време да се запознаят с тях. Нито едно от тях, в това число и доц. д-р К., не е направила възражение, че не е запозната с поставената задача и не е разбрала нейната същност, поради което е затруднена да я изпълни, какъвто смисъл е твърдението в писмената защита. Данните по делото сочат, че е призована за съдебното заседание по-вече от месец преди насрочената дата, като самото писмено заключение, в изготвянето на което е участвала, е постъпило в канцеларията на съда шест дни преди тази дата. Всички експертни заключения са изслушани в откритото съдебно следствие, където са отговорили изчерпателно на допълнително поставените им от страните въпроси и са дали достатъчно подробни разяснения в подкрепа на изводите си. Самостоятелната съвкупна оценка на наличната доказателтвена съвкупност, съдържаща противоречива информация по основния спорен въпрос за причината, довела до смъртта на пострадалия, извършена в тяхната логическа връзка е дала основание на въззивния състав да отхвърли извода на първоинстанционния съд, че обвинението не е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. Като е анализирал с еднаква обективност и задълбоченост всички събрани в предходната инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в откритото съдебно следствие, в това число и многобройните експертизи, е променил основанието за оправдаване на подсъдимия. В мотивите на решението, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339 ал.2 НПК, подробно е мотивирал извода си за отсъствието на причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и леталния изход. Този извод е направил без да игнорира нито едно от събраните доказателства, в това число и посочените от жалбоподателите. Изчерпателно и под страх от наказателна отговорност, експертите от кредитираните експертизи са дали отговор на всички поставени им от страните и съда въпроси. При липса на съмнение за компетентността на вещите лица, ограничаваща възможността им да изпълнят поставената задача, неоснователно се поддържа и в настоящата инстанция, че при даване на експертните си мнения са игнорирали безспорни научни постулати и достижения на медицинската наука, още по-вече, че такива възражения не са правени при изслушването им. Всеки от тях е специалист в своята област- съдебна медицина, патологоанатомия пулмология, кардиология, под страх от наказателна отговорност е дал своето експертно мнение и липсват обективни данни да подходили небрежно при изпълнение на възложената им задача, което да поражда съмнение за правилността на изводите им. При даване на експертните заключения са се основали на доказателствените материали, обективните находни при извършените аутопсия и реаутопсия за състоянието на вътрешните органи на пострадалия и на специалните си знания. Правилата за формиране волята на съда при оценката на противоречивите доказателства са спазени, като са изложени убедителни и логически съображения в подкрепа на взетото решение. По същество вътрешното му убеждение кои от тях да кредитира не подлежи на последващ контрол. С оглед на кредитираните доказателства въззивният състав е направил законосъобразен извод, че липсва елемент от обективния състав на престъплението, а именно причинна връзка между безспорно установеното нарушение на правилата за движение от подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. На това основание, като е възприел крайният извод на първоинстанционния съд за липса на основание за ангажиране наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия и е потвърдил оправдателната присъда, е приложил точно материалния закон. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 179 от 12.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 698/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 264 от 9.07.2010 год. по НОХ дело № 1558/2006 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: