О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146 Гр.София, 23.03.2009г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                                        ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 125 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Бургаски корабостроителници” А. , гр. Б. срещу определение № 46/04.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 42/09г. от Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 26А от 10.01.09г. по ч.гр.д. № 80/09г. на Бургаския районен съд. С това разпореждане е отхвърляне заявлението на “Бургаски корабостроителници”А“Наутик Ш. ” ООД, гр. Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 14.07.2008г. за сумата от 196774 лв., ведно с лихва за забава от 09.01.2009г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивния Бургаски окръжен съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, е нищожен, тъй като в него са посочени два падежа на задължението. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател поставя като съществен материалноправен въпрос този за нищожността на запис на заповед, в който едновременно е посочено, че е платим на предявяване, но е отразена и дата. Изразява становище, че по прилагането на нормата на чл.487, ал.2 от ТЗ и по сравнителното й тълкуване с разпоредбата на чл.486, ал.1 от ТЗ липсва съдебна практика. Развива съображения, че с посочването на дата в записа на заповед, платим на предявяване, издателят не е определил падежа на задължението по два различни начина, а е забранил предявяването му до посочената в записа дата. Настоящият съдебен състав намира, частният жалбоподател е поставил съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По прилагането на разпоредбата на чл.487, ал.2 от ГПК не е налице задължителна за съдилищата съдебна практика и с оглед на съществуващата неяснота при тълкуването й във връзка с правилата на чл.486 от ТЗ, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. № 42/2009г. на Бургаския окръжен съд. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Записът на заповед, въз основа на който се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден на 14.07.2008г. В заглавието на документа е посочено, че същият е за сумата от 280000 евро и е платим на предявяване. В текстовата част на записа е отразена, че падежът на паричното задължение е на три дати: 16.08.08г. за сумата от 90000 евро, на 16.09.08г. – 90000 евро и на 16.10.08г. – 100000 евро, както и че сумите са платими по банковата сметка на поемателя на датите на падежа. На гърба на записа на заповед е направено отбелязване, че записът е предявен за сумата от 196774.15 лв. и е във връзка с писмо от 12.12.08г. на издателя до поемателя. По силата на чл.537 от ТЗ разпоредбите за менителницата в частта за начините на определяне на падежа са приложими и за записа на заповед. Записът на заповед е валиден и когато в него не е посочен падеж съгласно изричната норма на чл.536, ал.2 от ТЗ. Извън този случай падежът на записа на заповед би могъл да бъде: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден. Законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с падежи, определени по начин, различен от регламентирания в чл.486, ал.1 от ТЗ, както и на такава с последователни падежи. В случая, падежът на записа на заповед е отразен по два начина – на предявяване /по чл. 486, ал.1, т.1 от ТЗ/ и на определен ден /по чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ/. Наред с това посочените три дати на настъпване на падежите на части от общото задължение обуславят извод за уговорка на последователни падежи на записа на заповед. Нарушаването на императивните изисквания на чл.486, ал.1 от ТЗ за начините на определяне на падежа на записа на заповед е основание за нищожност на ценната книга съгласно чл.486, ал.2 от ТЗ. Нормата на чл.487, ал.2 от ТЗ допуска издателят на предпише менителницата на предявяване да не се предявява за плащане преди определен ден, като срокът за предявяване тече от този ден. Ако се приеме, че това правило намира приложение и за записа на заповед, то предписанието на издателя трябва да следва изрично от текста на документа и да се изразява в забрана за предявяване преди определения ден. Само по себе отразяването на дата в документа не представлява предписание по смисъла на чл.487, ал.2 от ТЗ. Датата в ценната книга би могла да се свърже с начина на определяне на падежа – деня по чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, посочен като календарна дата или с момента на издаването и свързания с него срок за плащане по чл.486, ал.1, т.3 от ТЗ. За да е налице хипотезата на чл.487, ал.2 от ТЗ, то определеният ден – датата от календара, следва да е обвързан с ограничение за поемателя за предявяването на записа преди тази дата. По тези съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение приема по поставения материалноправен въпрос, че посочването на дата в запис на заповед, платим на предявяване, не следва да се тълкува в смисъл, че издателят е забранил предявяването му до посочената в записа дата, когато тази дата е определена за падеж на задължението, а не представлява изрично предписание предявяването за плащане да не се извършва преди настъпването на тази дата. Запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно на предявяване и на определена дата, както и при определяне на отделни дни за падежи на части от общото задължение, е нищожен съгласно чл.486, ал.2 от ТЗ. Записът за заповед, издаден на 14.07.2008г. е нищожен, поради което определението на Бургаския окръжен съд, с което се оставя в сила разпореждането на Бургаския районен съд за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 46/04.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 42/09г. от Бургаския окръжен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.