1 Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 31.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 421 по описа за 2012г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. М. срещу решение № 175 от 03.02.2012г. по т. дело № 3036/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след частична отмяна на решение от 06.06.2011г. по т. дело № 58/2010г. на Кюстендилски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване по отношение на [фирма], че в полза на Държавен фонд „Земеделие“ съществува вземане срещу него за сумата 183 643 лв., представляваща получена субсидия по договор № 766/26.09.2003г. по Програма С., и сумата 24 623 лв., представляваща начислена лихва за забава върху посочената главница, считано от 18.11.2008г. до 30.11.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.12.2009г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 2374/2009г. на РС Дупница, като неоснователен, и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 087,67 лв. – направени разноски по делото. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за неправилност на мотивите, че задължението на продавача [фирма] за връщане на получената финансова помощ е последица от сключването на договора за продажба на търговско предприятие, поради което не е елемент от прехвърленото търговско предприятие, а е възникнало за продавача след сключването на договора и по отношение на него не е приложима нормата на чл. 15, ал. 3 ТЗ. Касаторът поддържа становище, че е налице солидарна отговорност между купувача и продавача на търговското предприятие за възстановяване на дължимата сума, получена по програма С.. Моли решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено, вместо това предявеният иск бъде уважен, като се признае за установено вземането на ДФ „Земеделие” срещу [фирма], и претендира присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. А. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е законосъобразно и обосновано. Излага съображения, че отговорността на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по Програма С. не може да бъде прехвърлена върху преобретателя на търговското предприятие, както и че солидарната отговорност между прехвърлителя и преобретателя на търговското предприятие се поражда по отношение на задължения на прехвърлителя, възникнали преди извършване прехвърлянето на предприятието. Ответникът моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд след преценка на доказателствения материал, е приел, че с договора за прехвърляне на предприятието на едноличния търговец – ползвател на финансова помощ по програма С. от 18.11.2008г. е нарушено задължението от страна на [фирма] по чл. 4.18 от договора, сключен с ДФ „Земеделие” и чл. 27, т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г. Изводът за неоснователност на предявения иск е аргументиран с доводи, че задължението на продавача [фирма] за връщане на получената финансова помощ е последица от сключването на договора за продажба на търговското предприятие, поради което не е елемент от прехвърленото търговско предприятие, а е възникнало за продавача след сключването на договора. Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ поради това, че задължението по чл. 4.18 от договора с ДФ „Земеделие” не е преминало у купувача на търговското предприятие. С определение № 277 от 24.04.2013г. по настоящото т. дело № 421/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ. По релевантния материалноправен въпрос: Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ за период от пет години ползвателят на помощта е длъжен да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за съвместна дейност. Разпоредбата на чл. 31 от наредбата урежда последиците при неизпълнение на това задължение. Съгласно посочената правна норма в редакцията, действала към момента сключване на договора, при неизпълнение на условията по чл. 27 и чл. 30 ползвателят на помощта дължи връщане на получената финансова помощ заедно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, а когато той не може да бъде установен, от деня на откриването му. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 4.18. и чл. 8.1. от сключения между страните договор. Посочените разпоредби имат за цел да предотвратят заобикалянето на закона, предвид установените специални изисквания, условия и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С.. Прехвърлянето на търговското предприятие по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ се изразява в прехвърляне на цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с неговата конкретна дейност. В предмета на осъществената продажба на предприятието се включват и породените в резултат на дейността на търговеца права и задължения, в които купувачът встъпва. Възникналите по силата на сключения между ДФ „Земеделие“ и [фирма] договор № 766/26.09.2003г. права и задължения на ползвателя на предоставената безвъзмездна финансова помощ представляват елемент от съдържанието на предприятието, поради което преминават върху купувача с прехвърляне на предприятието. Предвидената в императивната разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и възпроизведена в т. 4.18. от сключения между страните договор забрана за продажба на придобити от ползвателя активи по одобрения бизнес – план в рамките на пет години поражда задължение за отрицателна престация чрез ограничаване на разпоредителните правомощия на ползвателя за определен срок, считано от изплащане на помощта. Неизпълнението на тази отрицателна престация, изразяващо се в продажба на предприятието на ползвателя на финансовата помощ по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ, съставлява неизпълнение на договорна клауза. Задължението за връщане на финансовата помощ на основание чл. 31 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и чл. 8.1. от договора по програма С. възниква от неизпълнението на отрицателната престация със сключването на договора на 18.11.2008г. между двамата ответници. По силата на чл. 15, ал. 3 ТЗ между двамата ответници възниква солидарна отговорност спрямо кредиторите на търговеца – продавач. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение намира, че на поставения материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде отговорено в следния смисъл: При неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България /С./ ползвателят на финансовата помощ да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ, изразяващо се в прехвърляне на търговското предприятие на ползвателя на финансовата помощ на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ преди изтичане на петгодишния срок, продавачът и купувачът на търговското предприятие са солидарно отговорни за връщане на получената финансова помощ на основание чл. 15, ал. 3 ТЗ. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона - чл. 15, ал. 3 ТЗ. Изводът на въззивния съд, че задължението на продавача [фирма] за връщане на получената финансова помощ не е елемент от прехвърленото търговско предприятие, а е възникнало за продавача след сключването на договора и не е преминало у купувача на търговското предприятие, поради което разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ не намира приложение, е направен в нарушение на материалния закон. При безспорно установения факт на допуснато от страна на бенефициента А. А. Ч. като [фирма] неизпълнение на договорното задължение по чл. 4.18. от сключения между него и ДФ „Земеделие” договор № 766/26.09.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България /С./, и с оглед отправената от ищеца до ответника покана, едноличният търговец дължи връщане на получената финансова помощ в размер 183 643 лв. със законната лихва за периода от момента на извършване на нарушението - 18.11.2008г. до датата на подаване на на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 30.11.2009г. в размер 24 623 лв. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.12.2009г. до окончателното плащане. По силата на чл. 15, ал. 3 ТЗ между прехвърлителя и преобретателя на предприятието, т. е. двамата ответници по исковата молба е възникнала солидарна отговорност, поради което установителният иск се явява основателен и спрямо преобретателя [фирма] и следва да бъде уважен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на [фирма], че в полза на ДФ „Земеделие“ съществува вземане срещу него, солидарно отговорен с А. А. Ч. като [фирма], за сумата 183 643 лв., представляваща получена субсидия по договор № 766/26.09.2003г. по Програма С., и сумата 24 623 лв., представляваща начислена лихва за забава върху посочената главница, считано от 18.11.2008г. до 30.11.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.12.2009г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 2374/2009г. на РС Дупница. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 4 195,32 лв. – направени разноски за държавна такса за касационното производство, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 4 615,32 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 175 от 03.02.2012г. по т. дело № 3036/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ДФ „Земеделие“, [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване по отношение на [фирма], че в полза на ДФ „Земеделие“ съществува вземане срещу него за сумата 183 643 лв., представляваща получена субсидия по договор № 766/26.09.2003г. по Програма С., и сумата 24 623 лв., представляваща начислена лихва за забава върху посочената главница, считано от 18.11.2008г. до 30.11.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.12.2009г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 2374/2009г. на РС Дупница, като неоснователен, и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 087,67 лв. – направени разноски по делото, и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], [населено място], че в полза на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] съществува вземане срещу [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], последният солидарно отговорен с А. А. Ч. като [фирма], [населено място], [община], област К. на основание чл. 15 ТЗ, в размер 183 643 лв. /сто осемдесет и три хиляди шестстотин четиридесет и три лева/, представляващо получена субсидия по договор № 766/26.09.2003г. по Програма С., и в размер 24 623 лв. /двадесет и четири хиляди шестстотин двадесет и три лева/, представляващо лихва за забава върху посочената главница, считано от 18.11.2008г. до 30.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.12.2009г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. дело № 2374/2009г. на Районен съд Дупница. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 195,32 лв. /четири хиляди сто деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - разноски по делото за касационното производство, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 4 615,32 лв. /четири хиляди шестстотин и петнадесет лева и тридесет и две стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.