Р Е Ш Е Н И Е № 320 София 26.11.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2420/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. И., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. Б.-Т., срещу въззивно решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10910/2013 г., с което е потвърдено решение от 31.07.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. №53754/2010 г. С първоинстанционното решение по предявен иск от [фирма] срещу Е. П. И. е прогласен за недействителен трудов договор от 01.05.2000 г. поради противоречие на закона. Въззивният съд е приел, че няма ограничения за сключване на допълнителни трудови договори към основния трудов договор, но има законови забрани, нарушаването на които води до недействителност на втория трудов договор. В случая трудовият договор е недействителен, защото е сключен без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл.111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./ Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че трудовият и договор с ищеца е недействителен. Между страните вече има влязло в сила съдебно решение, с което наложеното и наказание дисциплинарно уволнение по същия трудов договор е отменено като незаконно. По този начин между страните вече е установено, че трудовият договор от 01.05.2000 г. е действителен. Разпоредбата на чл.111 КТ не поражда задължения, нито въвежда забрана. Тази разпоредба урежда правна възможност за полагане на труд при различни работодатели. Ответникът по касационната жалба Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №738 от 29.05.2014 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10910/2013 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл.344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл.111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Недействителността като правен институт в трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното обявяването, правните последици и възможността за саниране. Според разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност. Съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е. отклоненията от общия режим на нищожността по ЗЗД са две: 1/ никой не може да се позове на недействителността на трудовия договор преди тя да бъде прогласена или обявена от съда и 2/ ако при сключването на договора работникът или служителят е действал добросъвестно, недействителността не е изначална, а занапред. Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е различна от добросъвестността по чл. 8 КТ. Тук добросъвестността се изразява в незнание на опорочаващите факти – тя се предполага, т.е. в тежест на работодателя е да докаже недобросъвестността по несъмнен начин. От момента на обявяването на недействителността се проявяват нейните правни последици. Обявяване недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор. Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Според тази фикция недействителните трудови договори имат действие до обявяването им за недействителни. В този смисъл е решение №467 от 31.01.2014 г. по гр. дело №2392/2013 г. на ВКС, IV г.о. В зависимост от недостатъка на трудовия договор е възможно в определени случаи да се обяви за недействителен трудов договор, дори и преди това да има постановено влязло в сила решение по искове с правно основание чл.344 КТ между същите страни и въз основа на същия трудов договор. Във всички случаи обаче недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Освен това работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. /чл.74, ал.6 КТ/. Неизпълнението на задължения към друг работодател, включително и това по чл.111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./ за получаване на предварително съгласие за работа при друг работодател не води до недействителност на сключения без такова съгласие друг трудов договор. Това е така, защото недействителност има само при несъответствие на самия трудов договор и законовите изисквания, на които трябва отговаря. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе въззивният съд неправилно е приел, че трудовият договор от 01.05.2000 г. е недействителен поради противоречие със закона, тъй като е сключен без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл.111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./ Неизпълнението на това задължение не води до недействителност на сключения без такова съгласие последващ трудов договор. Освен това ответницата е работила при двама работодатели само за периода 1999 г. – 2002 г. Считано от 01.04.2002 г. тя е продължила работа само по едно трудово правоотношение – това, което е възникнало въз основа на процесния трудов договор. Оттук следва, че дори и да се приеме, че трудовият договор е имал недостатък, водещ до недействителността му, то още през 2002 г. той е бил отстранен. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 40 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10910/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], срещу Е. П. И., [населено място], иск за прогласяване недействителността на трудов договор от 01.05.2000 г. поради противоречие на закона, като неоснователен. ОСЪЖДА Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], да заплати на Е. П. И., [населено място], 40 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.