1 Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 29 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 687/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдената З. Ц. за възобновяване на нохд № 30549/09г. по описа на Районен съд – гр. Монтана. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Твърди се, че при постановяване на първоинстанционната присъда, която е била потвърдена от въззивния съд са допуснати съществени нарушения на закона, както и процесуални такива. Подробно са развити доводи в подкрепа на направените оплаквания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. Гражданският ищец Министерство на образованието, редовно призован, не изпраща представител. Адвокат С., процесуален представител на осъдената Ц. пледира за уважаване на искането за възобновяване, по съображения, който подробно са изложени в него. Осъдената Ц., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с решение от въззивната инстанция и е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда от 12.03.2010г., постановена по нохд №30549/09г., Районен съд -Монтана е признал подсъдимата З. И. Ц. за виновна в това, че за времето от 27.03.2000г. до 05.11.2003г. в [населено място], обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи и такива с невярно съдържание, е получила без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 7 128,67лв.-големи размери, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.4 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК я е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.212, ал.7 от НК, подсъдимата е лишена от право да упражнява професията икономист-счетоводител за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда, подсъдимата Ц. е била призната за виновна в това, че за времето от 12.02.2008г. до 31.08.2009г. в [населено място], обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление , чрез използване на неистински документи и такива с невярно съдържание , получила без правно основание чуждо движимо имущество-парична сума от 5 540,94лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за заеманата от нея длъжност в Общинска администрация на [населено място], поради което и на основание чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода и е присъединил наказанието лишаване от права. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на Министерство на образованието сумата от 7 128,67лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. В тежест на подсъдимата са били възложени деловодните разноски, а същото така съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивно решение от 04.08.2010г., постановено по внохд № 81/10г., Монтанският окръжен съд е изменил, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е отменил наложеното на подсъдимата наказание лишаване от права за срок от една година и шест месеца. Две са касационните основания, които се релевират в искането за възобновяване, а именно по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НК. Възраженията за неправилно приложение на материалния закон се свързват с неправилна квалификация на деянията, осъществени от подсъдимата.Това са били спорните моменти и пред въззивната инстанция, като страните не се оспорвали фактите. Освен, че няма спор по фактологията, последната е правилно установена.Независимо от това, решаващите съдилища се приложили неправилно материалния закон и възраженията в искането във връзка с това са основателни. По несъмнен начин е доказано, че подсъдимата е използвала неистински документ-диплома за завършено средно образование, както и неверни такива, а именно трудови договори и допълнителни споразумения към тях, в резултат на което е заела длъжността „касиер-домакин” и „ЗАТС” в Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в [населено място], а след това „старши специалист” в Общинска администрация-с.Г. Д..В резултат на тази си деятелност подсъдимата за инкриминираните й периоди е получила съответното трудово възнаграждение. При тази факти, съдилищата са приели, че Ц. с действията си е осъществила от обективна и субективна страна в условията на реална съвкупност състава на две престъпления, а именно по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 от НК и по чл.212, ал.1 вр. чл.26 от НК.И в двата случая се приема, че стойността на полученото чуждо имущество, по отношение на което е намерението за присвояване е размерът на получените трудови възнаграждения. Изпълнителното деяние на престъплението “документна измама” се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване.Документите служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му.За основния състав на престъплението по чл.212, ал.1 от НК е необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при получаване на имуществото.От субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна цел. С оглед на изложеното дотук няма да е налице документна измама, когато лицето получава следващо му се възнаграждение с оглед на действително изработеното от него, макар и за това да е използвало документ с невярно съдържание.В случая действително вложеният труд е фактическото основание, което е приравнено на правно основание по смисъла на чл.212, ал.1 от НК, тъй като съгласно Кодекса на труда той трябва да се заплати.При тази хипотеза няма щета, тъй като се заплаща равностойността на извършената работа.С оглед на това деецът ще носи наказателна отговорност само за документно престъпление.Това разбиране е в унисон с трайната практика на ВКС- Постановление № 8 на Пленума на ВС от 28.12.1978г., изменено с Постановление № 7 от 06.07.1989г.Тълкуването на относимата правна уредба в контекста на конкретната фактология дава основание да се направи извод, че подсъдимата Ц. следва да носи наказателна отговорност само за документни престъпления, но не и за документа измама, доколкото същата е получила инкриминираните й суми като възнаграждение за действително положен от нея труд. На следващо място е необходимо да се обсъди възражението в искането за нарушаване забраната “ reformatio in pejus”.Тези твърдения на защитата са основателни.Незаконосъобразно съдът е приел, че този принцип не намира приложение, когато делото се върне на досъдебното производство.При наличието на такова връщане, утежняване на положението на подсъдимия би било допустимо само ако става въпрос за събиране на доказателства, установяващи съпричастност към друго престъпление, но не и промяна на правната квалификация при същите обстоятелства, разширяване предмета на обвинението и промяна в други обективни и субективни признаци, инкриминирани с обвинителния акт. Гореизложеното обуславя необходимост от възобновяване на производството и преквалификация на двете престъпления, както следва: -по първото обвинение от престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК за което престъпление подсъдимата не следва да бъде наказвана, тъй като е изтекъл погасителния давностен срок по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК , който е седем години; -по второто обвинение от престъпление по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК, извършено за периода от 12.02.2008г. до 31.10.2008г./времето по първоначалното обвинение/, за което следва на подс.Ц. да се определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66 от НК се отложи изпълнението на същото за срок от три години. Сочената преквалификация следва да бъде направена от настоящата инстанция, предвид правомощията й да измени въззивнато решение на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, тъй като горните обстоятелства са в интерес на осъдената. Предвид постановената преквалификация, следва да бъде отхвърлен изцяло и гражданският иск, който е акцесорен, но само по отношение на първоначално инкриминираното престъпление „документа измама”, но не и във връзка с документите престъпления, при които нямаме пострадал или ощетено юридически лице. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 81/10г. по описа на ОС-Монтана . ИЗМЕНЯВА въззивно решение от 04.08.2010г., постановено по горното дело, както следва: -преквалифицира престъплението по първото обвинение от такова по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в престъпление чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, като на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК прекратява производството по това обвинение, поради изтекла давност; -преквалифицира престъплението по второто обвинение от чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК, като следва да се счита извършено за времето от 12.02.2008г. до 31.10.2008г., за което на основание чл.54 от НК определя на подсъдимата З. Ц. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66 от НК отлага изпълнението на същото за срок от три години. ОТМЕНЯВА приложението на чл.23 от НК. ОТМЕНЯВА решението в гражданско-осъдителната му част, като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения граждански иск от Министерство на образованието, младежта и спорта в размер на 7 148,10лева. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПО Н.Д. № 687/10Г. Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че след извършената преквалификация по първото обвинение и констатацията, че е изтекла абсолютната давност, производството по това обвинение следва да бъде прекратено.Считам, че подсъдимата не следва да бъде наказана.Би се стигнало до прекратяване на производството само ако беше изтекла давността по първоначално повдигнатото обвинение и подсъдимата беше направила изрично искане.Когато съдът се произнася по същество и приема, че е осъществен състав на престъпление първата инстанция с присъдата, а следващите с решението си прилагат давността като признават дееца за виновен и не го наказват.Противното би игнорирало ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, която де факто с направената преквалификация е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308 от НК. Съдия: