5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1436/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр.София, 08 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1436/2015 година Прокурор от окръжната прокуратура в Б. е подал касационен протест срещу оправдаването за първи път във второинстанционния окръжен съд на подсъдимата О. С. К., станало възможно след отмяна на осъдителната присъда спрямо нея, която издал първоинстанционният Благоевградски районен съд. Второинстанционната (въззивна, нова) оправдателна присъда – 2715/19.VІ.2015 год. по внохд 13/15, е по обвинението, че К. е извършила на 19.І.2013 год. самоуправство: престъпление по чл.323, ал.1 НК относно правото на задържане на движими вещи за общо 5518 лева, право, което подсъдимата предполагала, че има спрямо оспорилите ѝ го две нейни наемателки, поради неизправността им по договора с тях. Първоинстанционната отменена осъдителна присъда – 7765/12.ХІ.2014 год. по нохд 1319/14, е била по същото обвинение, а наложеното наказание – 3 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за три години, както и 300 лева глоба. Присъдата е имала и гражданскоосъдителна част, която също е била отменена с новата присъда, а делото в тази част – прекратено. Касационният протест е за отмяна на постановеното оправдаване и за ново разглеждане на делото в окръжния съд, тъй като това, заради което подсъдимата е била оправдана, е според прокурора нарушение на НК. В допълнение към протеста са изложени и съображения в негова подкрепа. Протестът е поддържан в съдебното заседание на касационната инстанция, от страна на подсъдимата е преценен като неоснователен, а от страна на пострадалите според отхвърленото обвинение – Р. Р. и Д. С., не е изразено отношение. ВКС намери протеста за основателен, доколкото се основава на несъгласие с наличието на мотиви за оправдаване на подсъдимата, че извършеното от нея самоуправство не е престъпно поради маловажност на случая. Това основание за несъгласие е твърде строго квалифицирано от прокурора като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК. Окръжният съд е изложил все пак съображения в тази насока на последната страница от присъдата. Недостатъкът им според ВКС е, че са израз на вътрешно убеждение, което най-малкото не е „всестранно”, както изисква чл.14, ал.1 НПК. Няма как цитираното изискване да бъде смятано за изпълнено, ако смекчаващите обстоятелства от значение за приложението на чл.93, т.9 НК („маловажен случай”) са обсъдени единствено в посочената им от съда даденост: неплатените сметки от двете наемателки, съхраняването от подсъдимата на задържаните техни вещи, неприетото от нея към тях предложение за връщане на вещите, неоказаното съдействие от органите на реда за разрешаване на спора. Неплатените сметки са били в определен размер, но и задържането на вещите има своите отрицателни количествени измерения за техните притежателки; някои от вещите са били съхранени, но други-не, след като не са били открити; неприетото предложение и неоказаното съдействие са представени в противоположна светлина от спорещите страни, но въпреки това съдът се е позовал едновременно на всички и само в полза на подсъдимата. Достатъчно е да бъде обърнато внимание дори само на тези примерно посочени други аспекти на обсъдените обстоятелства, за да се види колко едностранчив е бил съдът в мотивите си при тяхното обсъждане. Изложеното тук впрочем е достатъчно да се разбере и защо ВКС смята протеста за основателен само относно несъгласието с присъдата в процесуален, а не в материалноправен аспект, както изглежда от заключителното позоваване от прокурора на чл.354, ал.3, т.3 НПК (за неправилността на това позоваване вж. и р.394/02-І, Бюл.9/02). Позовавайки се обаче на процесуалното основание за отмяна на оправдателната присъда като свързано най-напред с процесуалните права на обвинението (чл.348, ал.3, т.1 НПК), ВКС намира за необходимо да обърне внимание, че при налагащото съобразно с отменителното основание ново разглеждане на делото в предходната инстанция (чл.354, ал.3, т.2 НПК), то, въпреки това не е задължително да завърши в интерес на обвинението – не само защото законът го допуска поначало в такива случаи, но и защото подобен изход позволява междувременно приетото тълкувателно решение № 3 от 22 декември 2015 год. на общото събрание на наказателната колегия. Става дума за онази част от даденото от ВКС тълкуване, според което „[н]аказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл.4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК” (диспозитив, т.1.1.). Ако ВКС в сегашния си състав разполагаше с достатъчно доказателства в тази насока, би могъл и сам да се произнесе по въпроса, но след като проблемът не е стоял в предходните инстанции, за него може да се съди само косвено и най-вече от намиращото се на л.57 от делото в БРС неофициално копие от съдебно решение № 5502/8.VІІ.2013 год. Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 7765/12.ХІ.2014 год. по внохд 1319/14 на Благоевградския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ