Р Е Ш Е Н И Е № 3 град С., 01 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 1256 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. М. Н., чрез защитник - адв. А. Ж. от САК, срещу решение № 449 от 26.10.2017 г. по внохд № 900/ 2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Излагайки оплакванията си за допуснати и неотстранени от въззивния съд процесуални нарушения по събирането и оценката на доказателствата, подсъдимият и защитникът му се основават на липса на съпричастност на първия в едно от деянията, съставляващи продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт.1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, а именно извършеното на 07.06.2012г. държане на наркотични вещества в [населено място], в стая №19, находяща се в 04 РУП на СДВР. Тезата за недоказаност, според тях, се основава на редица пропуски още при разследването в досъдебната фаза на наказателния процес /несъставяне на протокол за личен обиск по реда на НПК; липса на приобщаване към доказателствената съвкупност като веществено доказателство на маратонката на подсъдимия, в която били намерени наркотичните вещества; неустановяване на идентичност между подсъдимия и лицето от охранителните камери в 04 РУП на СДВР/, неоснователните откази на съда да допусне назначаване на фоноскопска експертиза и да разпита Д. Б. в качеството на свидетел, както и незаконосъобразно използването на данните, получени при прилагането на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство за друго престъпление. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият Ж. Н. се явява лично. Представлява се от упълномощен защитник - адв. А. Ж., който поддържа касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда от 30.06.2016 г. по нохд № 5349/2014 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Ж. М. Н. е признат за виновен в това, че на 06.06.2012г. и на 07.06.2012г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, е държал рискови и високорискови наркотични вещества, съответно 3 таблетки ривотрил с общо нето тегло 0,17 гр. на обща стойност 0,75 лв. и 12 опаковки коноп /марихуана/ с общо нето тегло 5,68 гр. и процентно съдържание на активнодействащия компонент тетрахидроканабинол 2,9 - 3 % на обща стойност 34,08 лв., или всички наркотични вещества на обща стойност 34,83 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт.1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК. По отношение на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и жалба от подсъдимия Ж. Н. е образувано въззивно производство. С решение № 44 от 03.02.2017 г. по внохд № 1083/2016г. на Софийския апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото е постановена присъда от 05.06.2017г. по нохд № 629/2017г. по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият Ж. Н. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт.1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК. На подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години и „глоба“ в размер на 20 000 лв.. С решение №449/26.10.2017г. по внохд № 900/2017г. по описа на Софийския апелативен съд, първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наложеното на подсъдимия Н. наказание „лишаване от свобода“ от 5 години на 3 години и 6 месеца, а наложеното наказание „глоба“ е отменено. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. На първо място, доводът за допуснати процесуални нарушения по повдигнатото обвинение, касаещо държане на високорисково наркотично вещество от подсъдимия, на 07.06.2012г., в стая №19, находяща се в 04 РУП на СДВР, е несъстоятелен. Твърди се, че липсва изготвен по реда на НПК протокол за извършен обиск на подсъдимия в арестните помещения. В действителност е вярно това, че липсва изготвен протокол за извършен обиск по НПК. И това е така, тъй като такова действие по разследването /по смисъла на чл. 164 от НПК/ не е било извършено по отношение на подсъдимия Н., а е използван друг способ за доказване – оглед по смисъла на чл. 155 и сл. от НПК. В случая, изпълнявайки служебните си задължения, св. Р. Н. и св. Т. С. са се усъмнили, че подсъдимият държи забранени вещи в килията, в която е настанен, поради което го извели до стаята за оформяне на документи и извършване на обиск на задържани лица - №19, където му извършили проверка. От извършеното действие били намерени найлонови пликчета с тревиста маса и същите били поставени на масата в стаята до идването на разследващите органи. След пристигането им, бил извършен оглед на помещението, в хода на който били иззети държаните от подсъдимия наркотични вещества. Преценката на органите на досъдебното производство, относно необходимостта от извършване на оглед, не подлежи на контрол, а в конкретния случай е била правилна. Обискът е способ на доказване чрез използването на който се откриват и изземват предмети, имащи значение за разкриване на обективната истина, които се намират в човешкия индивид. При него като процесуална дейност също е включено оглеждане и изследване на обекта, характерни за огледа, но целта, с която се извършват тези действия е различна: да се издирят и едва след това да се изземат относими към предмета на доказване предмети. Установените по делото фактически данни сочат, че към момента на извършване на действието по разследване /оглед/, наркотичните вещества вече са били намерени у подсъдимия Н. от полицейските служители в хода на извършената от тях проверка по ЗМВР, поради което не се е налагало да се издири нещо, което вече е било открито. Напълно допустимо в рамките на проведения оглед са иззети установените предмети и следи от престъплението /л.29, т. 1, ДП/. Не се констатират нарушения при извършването на това процесуално следствено действие. Протоколът за оглед е съставен в съответствие с условията и реда, предвидени в НПК и представлява годно доказателствено средство. Съставен е на мястото на произшествието, в присъствието на две поемни лица и специалист – технически помощник, подписан е от всички участници без направени искания, бележки и възражения и е получил съответно одобрение от съда. Пропуснатата възможност от страна на органите на досъдебното производство да изземат и приобщат към материалите по делото маратонката на подсъдимия, не води до разколебаване на обвинителната теза, при наличие на достатъчен по обем доказателствен материал. Държането от подсъдимия Н. на високорискови наркотични вещества на 07.06.2012г. безспорно се доказва от показанията на св. Р. Н. и св.Т. С., за които не са били налице забраните по чл. 118, ал. 2 от НПК; от протокола за оглед от 07.06.2012г. /л.28, т. 1 ДП/; заключението на назначените по делото експертизи – физикохимична експертиза по протокол 323 – Х/2012г. /л.17 и сл., т. 2 ДП/ и техническа експертиза на записите от камерите за наблюдение в арестното помещение и стаята за оформяне на документи и извършване на обиск за задържани лица в 04 РУП на СДВР /л.3, т. 3 ДП/. На следващо място, твърдението на касационния жалбоподател, че не е била извършена експертиза за идентичност между подсъдимия и лицето от охранителните камери в 04 РУП на СДВР, е насочено към непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите. Същите не са основания за касационна проверка на наказателното дело. В тази насока следва да се подчертае, че апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложил е съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни твърденията в подкрепа на жалбата на подсъдимия като е отговорила на всички релевантни доводи. Неоснователно се претендира да е нарушено правото на защита на подсъдимия Ж. Н. поради неизвършен разпит на Д. Б., с когото към датата на инкриминираното деяние обитавали обща килия - № 3 на 04 РУП СДВР. От материалите по делото се установява, че Софийският апелативен съд е положил всички необходими усилия да установи местонахождението и да призове до разпит въпросния свидетел – многократно са изпращани призовки до известните по делото адреси на местопребиваване на лицето, съобразно направената справка в НБД Население; изискана е информация и от Национална следствена служба, звено „Документно обслужване“, отдел „Административен“, ГДИН, като и от Главна Дирекция „Гранична полиция“. Невъзможността да бъде призован свидетелят Д. Б., а и изключването на показанията му от досъдебното производство, приобщени в хода на съдебното следствие пред Софийски градски съд, не е пречка за направата на изводи в подкрепа на обвинението, тъй като по делото са били налице достатъчно на брой несъмнени доказателства, водещи до единствения възможен извод за авторството на извършеното престъпление. На последно място в жалбата, но като акцент в същата, е възражението срещу експлоатираните специални разузнавателни средства. Според защитата е незаконосъобразно използването на данни, получени при прилагането на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство за друго престъпление. Тази незаконосъобразност той сезира и в липсата компетентност на органа, дал писмено разпореждане за прилагането им и в незаконосъобразното им присъединяване към наказателно производство. Претендираната аргументация е абсолютно несъстоятелна. За да се използват в процеса, резултатите, придобити чрез специални разузнавателни средства, трябва да се отнасят до престъпление от кръга, посочен в чл. 172, ал. 2 от НПК. Ако е получена информация, която не попада в обсега на направеното искане за използване на специални разузнавателни средства, тя може да служи за доказване на друго престъпление при условие, че то попада в обхвата на чл. 172, ал. 2 от НПК. До месец май 2010г. се приемаше, че фактите, установени със специални разузнавателни средства в оперативно-издирвателна дейност, не могат да се ползват като доказателствен материал в наказателното производство. С измененията на НПК, в сила от 28.05.2010г., бр. 32 ДВ, тази забрана отпадна и тези данни вече имат доказателствена стойност в процеса. По същия начин могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство /чл.177, ал.3 от НПК/. Към датата на извършеното от подсъдимия престъпление забраната е била отпаднала. В случая експлоатирането на специални разузнавателни средства е реализирано в оперативна дейност /полицейска преписка/, а не както жалбоподателят твърди в хода на друго наказателно производство. От материалите по делото се установява, че искането за използване оперативен способ по чл. 6 от ЗСРС – подслушване по отношение на Ж. Н. е направено от орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 от СЗРС. Видно от мотивите на искането, става дума за получени оперативни данни за извършени тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 172, ал. 2 – грабежи и наличие на обосновано предположение за участието на Н. в тях. Разрешение за използване на специални разузнавателни средства е дадено от органа по чл. 174, ал. 1 от НПК – зам. председателят на Софийски градски съд, а разпореждането за прилагане на специални разузнавателни средства - от зам. министъра на Министерството на вътрешните работи, който към онзи момент е бил компетентен /виж. чл. 175, ал. 2 от НПК - ДВ, бр. 109 от 2008г./. Експлоатирането на специални разузнавателни средства е извършено в законоустановения срок по чл. 175, ал. 4 от НПК /изм. - ДВ, бр. 74 от 2015г./, като са спазени правилата за изготвяне на веществени доказателствени средства. Правилно и законосъобразно данните при прилагането на специалните разузнавателни средства са били приобщени към досъдебно производство № 137/2012г., по описа на Софийска градска прокуратура, с постановление на наблюдаващия прокурор, на правно основание по чл. 177, ал. 3 от НПК. Впрочем претендираното нарушение на процесуалните правила при използване на специални разузнавателни средства като способ за доказване се прави за първи път едва пред касационната инстанция. Преди това е оспорено единствено участието на подсъдимия Ж. Н. в телефонната комуникация на контролираните лица, обект на подслушването. В съдебно заседание от 27.09.2017г. пред въззивния съд, защитата е поискала назначаване на фоноскопска експертиза. Подобна претенция, касаеща обаче периода на подслушването, се съдържа и в пренията на защитата пред Софийския апелативен съд. Не е налице допуснато нарушение от страна на съда, като не е уважил това искане. Върховният касационен съд не веднъж е посочвал, че решаващите съдилища не са задължени винаги да уважат доказателствените искания на страните и не всеки отказ от събиране на доказателства представлява съществено процесуално нарушение. Съдът би допуснал такова само, ако след отхвърляне на доказателственото искане останат неизяснени факти и обстоятелства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. В настоящия случай, Софийският апелативен съд е обсъдил искането на защитата, като го е отхвърлил, излагайки конкретни съображения /виж. л.88 от внохд № 900/2017г. по описа на Софийския апелативен съд/. В мотивите на въззивното решение категорично е отхвърлена тезата на защитата, че обвинението не било доказано, тъй като не било установено дали подслушваните телефонни номера принадлежат на подсъдимия и дали същите са се ползвали от него. Анализът на съвкупността от доказателствени източници правилно е позволил на съда да изключи лансираната версия, че участник в тези разговори е било лице, различно от подсъдимия Ж. Н.. При това положение, отказът да се уважи искането на защитника за експертна идентификация на гласа на подслушваните лица, не е резултат от произволно усмотрение, а мотивиран от материалите по делото според действителното им съдържание. Ето защо, настоящият състав намира, че са спазени изискванията на ЗСРС и НПК при използване на специални разузнавателни средства. Изготвените и приобщени веществени доказателствени средства са годно доказателствено средство в процеса и като токова правилно и законосъобразно е използвано от съда при постановяване на въззивното решение. Оплакването за нарушение на материалния закон изложено в касационната жалба е обвързано с доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, т.е. с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което вече бе обсъдено по-горе. Към надлежно установените по делото факти съдът е приложил съответната правна норма, което обуславя и законосъобразността на съдебния акт. Установеното по делото дава основание за правния извод, че подсъдимият Ж. Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт.1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК. По тези съображения настоящата инстанция констатира, че законът е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в Софийския апелативен съд. Не може да бъде уважено и искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдения, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. ал. 24, ал. 1, т. 1 от НК, която в случая не е налице. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449 от 26.10.2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 900/2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: