Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр. София, 04 декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА
и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 448/ 2019 година
Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Ц. З. Т., като майка и законен представител на малолетното дете А. А. Й., Й. И. Г. и Ц. Г. Г., депозирана чрез повереника им- адв. Й. Д., срещу въззивна присъда № 1 от 10. 01. 2019г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, постановена по ВНОХД № 1086/ 2018г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 11 от 3. 05. 2018г., на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 462/ 2017г., в наказателната й част и в тази за разноските, и е постановена нова.
В касационната жалба на частните обвинители се релевират доводи за нарушение на закона, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани доказателствената дейност на въззивната инстанция- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Възразява се срещу изводите на повторната автотехническа експертиза, допусната и приета от апелативния съд и констатираните въз основа на нейното заключение фактически обстоятелства, предпоставили оправдаването на подсъдимия. Оспорват се също фактическите констатации за следите от местопрестъплението, разстоянията между отделните обекти, проследени в динамика, а възраженията основно се концентрират върху приетия механизъм на инкриминираното ПТП. В жалбата, онагледена с фотоснимки, графики и схеми, се поддържа, че неправилно въззивният съд е заключил, че липсва извършено престъпление от подсъдимото лице, поради което е отменил постановената по отношение на последния осъдителна присъда и е постановил нова, оправдателна. Искането е за отменяване на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторите, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа от техния процесуален представител, по изложените в нея съображения, със заявеното искане.
Подсъдимият С. Ш. С., лично и чрез своя защитник поддържа, че обжалваната въззивна присъда е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Пледира същата да бъде оставена в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на частните обвинители е неоснователна, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на частните обвинители Ц. З. Т., като майка и законен представител на малолетното дете А. А. Й., Й. И. Г. и Ц. Г. Г. е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирани субекти, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С първоинстанционната присъда Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия С. Ш. С., от [населено място], за виновен в това, че на 16. 07. 2014г., в [населено място], при управление на МПС- л.а. “марка”, с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение- чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 42, ал. 3 ЗДвП, чл. 77, ал. 1 и чл. 89 ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А. Й. И., от [населено място], при съпричиняване на вредоносния резултат от последния, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата.
Присъдил е направените по делото разноски, възложени в тежест на подсъдимия.
Постановил е разпореждане с веществените доказателства.
С обжалваната въззивна присъда Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменил цитираната първоинстанционна присъда, в наказателно- осъдителната й част и в тази за разноските, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимият С. Ш. С. за невинен в извършване на гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1 НК.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
ВКС намира за необходимо приоритетно да подчертае, че в голямата си част касационната жалба на частните обвинители изразява несъгласието им с приетите от въззивната инстанция нови фактически положения, предпоставили оправдаването на подсъдимия, както и тяхната доказателствена основа. Оспорват се констатациите относно обективните находки- следи върху пътното платно и автомобилите, участвали в инкриминирания пътен инцидент, уврежданията върху последните и тяхната локализация, приетите разстояния между различните обекти, послужили за формиране на експертните изводи за механизма на ПТП, а от там и изводите на апелативния съд по фактите, респ. по въпросите за вината и отговорността на дееца. Възраженията си по фактите касаторите са онагледили с множество фотоснимки, схеми и графики, със съответно маркирани върху тях акценти, които представляват основна (като обем и съдържание) част на касационната жалба, съчетани и с подкрепяща ги текстова обосновка. По описания начин се аргументира тезата за неправилно възприемане от експертите, изготвили повторната автотехническа експертиза в производството пред САС, на релевантните обективни данни, поставени в основата на неверни, според жалбоподателите, изводи за мястото на инициалния удар между участвалите в ПТП автомобили и механизма на цялото ПТП, проследено в неговата динамика.
В тази връзка ВКС намира за необходимо изрично да подчертае, че в тази си част доводите в касационната жалба, развити и поддържани в съдебно заседание, по същество се свеждат до твърдение за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото изразяват несъгласието на жалбоподателите с приетите за установени фактически положения, което обаче не сочи на заявено касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В настоящото производство касационната инстанция няма правомощието да констатира нови фактически обстоятелства, различни от приетите, нито да се произнася по обосноваността на проверявания съдебен акт. Законът ограничава нейните контролни правомощия до проверката за правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и за справедливостта на наказанието. В този смисъл необосноваността не е в кръга на изрично и лимитативно регламентираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, поради което и този довод в касационната жалба не подлежи на обсъждане и оценка.
На касационен контрол обаче подлежи развитата от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и поради това могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект- спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка. Не е налице процесуално нарушение от обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, когато фактическите констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание, а инстанциите по фактите са изложили конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК.
Следвайки този принципен подход, при обсъждането на възраженията на жалбоподателите на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд по приетите правнорелевантни факти, предпоставящи правилното приложение на материалния закон, настоящият касационен състав ги намери за неоснователни. В този смисъл ВКС не констатира да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност, съобразно предмета на доказване, дефиниран по чл. 102 НПК, без да игнорира която и да било част от тях. Липсват данни и за превратната им или изопачена интерпретация.
Нещо повече- като е намерил, че по делото са налице обстоятелства, останали неизяснени в пълнота от първата инстанция, но необходими за правилното решаване на делото, апелативният съд е провел собствено съдебно следствие. Първоначално, с определението си, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивната инстанция е допуснала повторен разпит на експертите, изготвили заключенията на комплексната автотехническа физическа и съдебномедицинска експертиза, назначена в досъдебното производство, и на допълнителната тройна автотехническа експертиза- от ОС- Враца. Подробен разпит на експертите инж. В. И., инж. Г. В., инж. В. П., К. П.- физик, и д-р Ф. Т. е проведен в хода на въззивното съдебно следствие. Видно от вписванията в съдебния протокол от съдебното заседание от 18. 10. 2018г. конкретните въпроси на съда, респ. отговорите, са концентрирани върху експертните изводи, отнасящи се до автотехническата и физическата част на депозираните и приети от първостепенния съд заключения. Преимуществено са съсредоточени върху изясняване и уточняване на поредицата спорни въпроси, прецизно формулирани от съда и отнасящи се до фактическите обстоятелства на механизма на инкриминираното ПТП, вкл. причините за неговото възникване, първоначалното разположение на всяко от участвалите в инцидента автомобили, хронологичното проследяване движението на всяко от тях и траекторията им, действията на двамата водачи- подсъдимия и пострадалия, възникването на първоначалния инициален удар, развитието на всички динамични процеси до установяването в покой на превозните средства, от гледна точка на приетите експертни изводи и обективните данни, въз основа на които те са изградени. С особено внимание е подходено към изясняването на въпроса имало ли е въобще отклонение в ляво на лекия автомобил Нисан Т., управляван от подсъдимия С., ако такова е възникнало, то в приетия от вещите лица порядък от 2-3 градуса ли се определя, и същевременно възможно ли е това обстоятелство в действителност да е в основата на самото възникване на ПТП със съставомерни последици. Не на последно място, с основание апелативният съд е поискал и съответната научна и професионална обосновка от експертите, поставяйки им въпроса въз основа на какви данни са достигнали до крайното си заключение.
В., прегледът на материалите по делото ясно показва, че позицията на експертите по този въпрос съвсем не е била еднозначна и безпротиворечива в хода на наказателния процес. Така, на досъдебното производство първоначалната тройна автотехническа експертиза (л. 37- 58, том 1 ДП) е представила писмено заключение, в което подробно е изследван механизмът на ПТП, анализирани са обективните данни, въз основа на които са формирани експертните изводи, но липсват каквито и да било констатации и заключение за отклонение в ляво на автомобила, управляван от подсъдимия. Такива се формулират едва по- късно, все още в досъдебната фаза на процеса. Назначената от разследващия орган комплексна физико- автотехническа експертиза, изготвена от същите трима автоексперти и с участието на физик (л. 154- 169, т. 1 ДП) за първи път прави извод за промяна на направлението на управлявания от подсъдимия автомобил- наляво косо, към насрещната пътна лента, приемайки, че по този начин е възпрепятствано изпреварването, предприето от пострадалия водач на лекия автомобил/марка/.Тази експертна позиция е доразвита и уточнена впоследствие с допълнителното заключение на посочената експертиза (л. 183- 189, т. 1 ДП), според което отклонението вече е с посочени конкретни параметри- от порядъка на „не повече от 2- 3 градуса“. Комплексната автотехническа, физична и съдебно- медицинска също е възпроизвела вече даденото заключение за отклонение на лекия автомобил /марка/ вляво (л. 27- 55, том 2 ДП).
Въпросът да се изясни с необходимата прецизност имало ли е въобще отклонение в ляво на управлявания от дееца автомобил, и по- нататък, ако такова в действителност е възникнало, какъв е бил ъгълът на това отклонение, е стоял и пред състава на първоинстанционния съд. На установяване в процеса, при това с всички допустими по НПК доказателствени средства, е подлежало и обстоятелството дали и доколко евентуалното отклонение в ляво на автомобила /марка/ под толкова малък остър ъгъл (максимално до 2-3 градуса), съобразно експертната формулировка, въобще би оказало влияние като релевантен фактор за възникване на инкриминираното ПТП (с оглед възприетото сближаване и съприкосновение между изпреварвания и изпреварващия автомобил), а ако и последното е вярно- въз основа на какви данни са формирани изводите на експертите, поставени в основата на фактическите констатации на окръжния съд, послужили и при решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца. Това е наложило назначаването на допълнителна тройна автотехническа експертиза от ОС- Враца (л. 103- 125, НОХД № 462/ 2017г.), която отново е препотвърдила първоначалното си становище за отклонение наляво на автомобила /марка/, управляван от С..
Позовавайки се на обсъдените до тук експертни заключения, хронологично проследени и анализирани, с оглед и на цялата формирана по делото доказателствена съвкупност, и основно- след констатацията си, че при разпита на ангажираните на досъдебното производство и пред първостепенния съд експерти, последните не са могли да дадат убедителен и аргументиран отговор на основния въпрос от фактическо естество, с решаващо значение за формирането на верни и законосъобразни изводи за вината и отговорността на дееца, в унисон с уредените си в НПК процесуални правомощия на последна редовна инстанция по фактите (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК), апелативният съд е допуснал и приел повторна автотехническа експертиза, чието изпълнение е възложил на авторитетни хабилитирани специалисти с дългогодишна практика по автотехника и физика- проф. д.т.н. инж. С. К. и доц. д-р С. С.. Изпълнени са изискванията на чл. 153 НПК, предвид очевидно противоречивата експертна позиция, нейната еволюция в хода на наказателното производство, наред и с невъзможността ангажираните до момента вещи лица да обяснят фактическата основа на заключението си по основния коментиран въпрос, респ. да обосноват изводите си в тази насока.
В този смисъл ВКС намери, че като е съобразил в случая наличието на всички изискуеми законови предпоставки за допускане на нова, повторна по своята правна природа експертиза, с различен експертен състав, апелативният съд законосъобразно и в пълнота е упражнил своите правомощия за разкриване на обективната истина в процеса. В определението си за допускане на коментираната експертиза въззивната инстанция подробно се е мотивирала с необходимостта от изясняване по експертен път на конкретно фактическо обстоятелство, имащо изключително, решаващо значение за формирането на изводите за вината и отговорността на дееца. Ето защо, процесуалната дейност на втората инстанция по събирането на нови доказателства не може да търпи какъвто и да било упрек.
Приемането на заключението на повторната експертиза е предшествано от подробен разпит на двамата експерти в съдебно заседание, които детайлно и аргументирано са отговорили на всички поставени им от съда и страните въпроси. В сравнителен план, съществената отлика на заключението на повторната автотехническа и физическа експертиза, която я разграничава от предходните, се съдържа в неговата всеобхватност и задълбочена научна обосновка на всеки от приетите експертни изводи. Експертите са разгледали комплексно и в пълнота всички (три) възможни, от теоретична гледна точка в случая, варианти за механизъм на процесното ПТП. Два от тях, включително този, възприет в предходните експертизи, са отхвърлени като невъзможни, тъй като не намират кореспонденция с данните по делото и са недостоверни. Експертите са изложили подробно аргументацията си, като за разлика от ангажираните с предходните експертизи, изрично са посочили въз основа на кои конкретни обективни данни, респ. на кои доказателствени източници, налични по делото, основават констатациите и изводите си. Всички обсъдени от тях варианти са предмет на задълбочен професионален анализ, основан на математически изчисления, онагледен с компютърни симулации и графики за позициите на автомобилите, проследени в динамика, техните траектории с възможните отклонения, промени на посоката на движение и т.н., въздействието на конкретните фактори, на физичните закони. По експертен път са установени скоростите на двата участвали в ПТП автомобила, опасната зона за спиране на всеки от тях. Отговорено е на всички поставени от съда и страните въпроси за предотвратимостта на удара от техническа гледна точка, за техническите причини за настъпване на произшествието, за механизма на ПТП.
В този смисъл касационната инстанция не намира основание да сподели тезата на жалбоподателите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в назначаването на повторна експертиза, при липсата на основание за това, както и искането за отхвърляне на нейните изводи при решаването на въпросите по същество.
Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение и при анализа на гласните доказателствени средства.В синхрон с възприетите с доверие свидетелски показания съдът е дал вярна и обективна оценка и на обясненията на подсъдимия С. С.. Съобразил е двояката им функция- че освен доказателствено средство те следва да бъдат третирани и като основен процесуален инструмент за упражняване правото на защита в наказателния процес. Като годен източник на преки, първични доказателства, неговите обяснения са анализирани внимателно и прецизно, съвкупно с всички останали доказателствени материали. Като е намерил кореспонденцията им с показанията на свидетелите- очевидци П. П. и Р. С. и заключението на подробно обсъдената до тук повторна автотехническа експертиза, и подробно е изложил съображенията си за това, с основание апелативният съд ги е кредитирал като достоверни.
Така, въз основа на комплексната оценка на формираната по делото доказателствена съвкупност, въззивната инстанция законосъобразно е упражнила правомощието си да установява нови фактически положения, съгласно чл. 316 НПК. Констатирала е различен механизъм на инкриминираното ПТП, като изрично е посочила доказателствената основа за всеки отделен факт. Заключила е, че пострадалият А. И., управлявайки лекия автомобил /марка/ със скорост от около 86 км/ч е предприел изпреварване на движещия се с около 60 км/ч лек автомобил /марка/, с водач подсъдимия С.. Поради несъобразяване на необходимото безопасно странично разстояние от водача на изпреварващия автомобил, в условията на мокра асфалтова настилка и с кални наслоявания, възникнал контакт между части от лявата страна на л.а. /марка/ и такива от дясната страна на л.а. /марка/, с последващо протриване между съответните странични части на превозните средства. Така описаният контакт завършва с удар между задната дясна част на л.а. /марка/ и лявата предна странична част на л.а. /марка/. Вследствие на удара, при установените манипулации на пострадалия с волана на автомобила /марка/- извиване наляво, непосредствено към момента на контакта, а след удара- надясно, под действието на ударния импулс и неговия момент спрямо масовия му център, посоченият автомобил губи напречната си устойчивост, отклонява се наляво, навлиза в левия затревен тротоар и се удря в крайпътно дърво със скорост от около 70 км/ч. След удара в дървото л.а. /марка/ се установява почти изцяло на пътното платно, насочен перпендикулярно на оста на пътя в посока към дървото. Същевременно л.а. /марка/ е продължил праволинейното си движение, със запазена напречна устойчивост и е спрял е на около 106м след положението си в момента на удара. Изрични, еднозначни и недвусмислени са експертните констатации, че подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Освен това, по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че същият е променял траекторията на движение на автомобила.
Мотивите на постановената нова присъда съдържат подробните аргументирани съображения на втората инстанция по фактите и тяхната доказателствена основа. В този смисъл, по настоящото дело ВКС не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Въззивният съд стриктно е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност са били анализирани всички доказателствени източници, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране изводите за вината и отговорността на дееца. Няма основание да се заключи, че в случая те са били оценени превратно или в противоречие с правилата на формалната логика. Предвид изложеното, касационната инстанция намери, че при осъществяваната от САС доказателствена дейност не е допусната едностранчивост, приоритетното изтъкване на едни от доказателствените източници за сметка на други, които да се оказват изцяло или частично игнорирани.
Съобразно приетите за доказани по делото фактически положения, материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция. Като е заключил, че настъпилото ПТП е изцяло в резултат на действията на пострадалия водач на лекия автомобил /марка/, а подсъдимият не е реализирал нито едно от вменените му нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП (прецизно разгледани и анализирани поотделно в мотивите на присъдата), в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, законосъобразно второинстнационният съд е намерил, че липсва осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав от подсъдимия С., поради което липсва основание неговата наказателна отговорност да бъде ангажирана. При това положение в съответствие със закона и процесуалните си правомощия по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, САС е отменил първоинстанционната осъдителна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Изложил е подробни мотиви, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, съдържащи отговор на всички въпроси, отнасящи се както до фактите, така и до правото.
Предвид горните съображения жалбата на частните обвинители е неоснователна, а обжалваната въззивна присъда, като постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, следва да бъде оставена в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че отделно следва да обсъди и се произнесе и по основателността на искането на повереника на частните обвинители за отмяна на проверяваната присъда поради постановяването й от незаконен състав (чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК), заявено в пледоарията му в съдебно заседание на касационната инстанция. Съобразно трайната практика на ВКС, основана на разпоредбата на чл. 124 от Конституцията, на касационна отмяна подлежат и актовете, постановени при допуснати особено съществени нарушения на принципни норми на НК и НПК, които сериозно накърняват правата и законните интереси на жалбоподателя, дори когато такова касационно основание не е било изрично релевирано с жалбата, инициирала проверката от върховната съдебна инстанция. Такъв е случаят със съществените нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните (както се поддържа в случая), за които ВКС следва да следи и служебно.
Твърдението, че съдебният състав на САС, постановил обжалваната присъда, е незаконен, тъй като негов член- съдия А. Т. не отговаря на едно от императивните изисквания на чл. 162 ЗСВ, според който съдия може да бъде лице, което има само българско гражданство, е неоснователно. Същото е голословно и доказателствено неподкрепено. По делото няма данни, въз основа на които да се заключи, че съдия Т. има и друго гражданство, наред с българското, което изначално да препятства заемането на съдийска длъжност, каквито аргументи се изтъкват. При положение, че той има качеството на съдия, легитимно назначен в Софийски апелативен съд по предвидения в закона ред и от компетентния за това орган, при липсата на основания за отвод в някоя от хипотезите на чл. 29 НПК, не може да се приеме, че участието му в съдебния състав на въззивната инстанция, прави същия незаконен. Поради това липсва основание искането за касационна отмяна на обжалвания съдебен акт на коментираното основание да бъде удовлетворено.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1 от 10. 01. 2019г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, постановена по ВНОХД № 1086/ 2018г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |