1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 251 СОФИЯ, 09.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 7253/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 1268 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 1185/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 22.07.2011 г. по гр.д. № 1645/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Д. против Д. А. Д. иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 66, т.ХХ, нот.д. № 3445/82 г. на 13.08.1982 г., като привиден, прикриващ договор за дарение. Правният въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване е дали признанието за безвъзмездния характер на сделката за придобиване на недвижим имот през време на брака, направено пред брачния съд от бившия съпруг, който не е страна по нея, може да се приравни на обратен документ или на начало на писмено доказателство за разкриване на симулация, твърдяна от другия съпруг. След подаване на касационната жалба жалбоподателката С. С. Д. е починала и на основание чл. 227 ГПК в процесуалното правоотношение са встъпили нейните наследници Д. Д. Д. и К. М. Г.. Последната поддържа касационната жалба. Счита, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Д. Д. Д. не поддържа касационната жалба. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация Д. А. Д. изразява становище, че правилно въззивният съд е приел, че изходящото от него изявление пред брачния съд не съставлява начало но писмено доказателство, нито може да се приравни на обратен документ, поради което е направил обоснован извод, че твърдяната от ищцата симулация не е доказана. Ответниците С. Л. З. и В. И. З. не взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Установено е по делото, че с нотариален акт № 66, т.ХХ, дело № 3445/13.08.1982 г. Г. И. Ц. и С. З. Ц. прехвърлили на своята дъщеря С. С. Д. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 17, находящ се на 7 етаж във вх. А на жилищната сграда на [улица]в [населено място], с площ на жилището 64.45 кв.м, заедно с прилежащото му зимнично помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата , построена в парцел ІІ, кв. 1012 , м.”Лагера” по плана на [населено място], и съответните идеални части от правото на строеж, срещу задължението на приобретателката да поеме гледането, издръжката и грижите на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот в същото жилище пожизнено и безвъзмездно. Към този момент С. Д. е била в брак с ответника Д. А. Д., сключен през 1980 г. Този брак е прекратен с решение по гр.д. № 3699/94 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 20.11.1984 г. На 28.12.1989 г. страните сключили отново граждански брак помежду си, прекратен с решение по гр.д. № 1335/2001 г. на Софийски районен съд. Първоинстанционното решение по брачното дело е било обжалвано с въззивна жалба от С. Д. в частта относно вината и в частта относно предоставянето на семейното жилище. Срещу въззивната жалба е подадено възражение от Д. А. Д., в което се сочи, че жалбоподателката неоснователно претендира ползването на семейното жилище в [населено място],[жк], което е придобито от него преди брака, тъй като тя има собствено жилище в [населено място], както и още едно жилище, дарено от нейната майка. Твърдението на ищцата С. Д. е било, че договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен, тъй като прикрива дарение. Поради това, макар и придобито през време на брака на страните, жилището не е станало съпружеска имуществена общност, а е нейна лична собственост. С оглед на това е предявила иск за обявяване на договора за нищожен на основание на чл. 26, ал.2 ЗЗД, като симулативен, прикриващ дарение. За доказване на твърдяната симулацията се е позовала на нотариалния акт за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, в съдържанието на който според нея било посочено, че имотът се прехвърля безвъзмездно, както и на подаденото от ответника Д. Д. възражение срещу въззивната жалба на С. Д. против решението по гр.д. № 1335/01 г. на Софийски районен съд / бракоразводното дело/. За да намери предявения иск за неоснователен, въззивният съд е посочил, че за разкриване на симулация по искане на страна по сделката е необходимо да бъде представен документ, подписан от всички участници в нея, който да разкрива действителните отношения между тях /обратно писмо/, или документ, изходящ от насрещната страна или съдържащ нейни волеизявления пред държавен орган, който да прави твърдението за симулативност вероятно и да послужи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. Приел е, че в случая ищцата, която е страна по договора за прехвърляне на недвижимия имот, не представя такива доказателства. У. в нотариалния акт израз “пожизнено и безвъзмездно” като част от волеизявлението на прехвърлителите, конкретизира задължението на приобретателката да им осигури спокоен и нормален живот в прехвърленото жилище, а не сочи на безвъзмездност на сделката. Писменото изявление на ответника Д. Д. до съдебния състав, разглеждащ бракоразводното дело, не съставлява начало на писмено доказателство, тъй като той не е страна по сделката, а освен това изявлението не е конкретизирано и не може да се свърже с процесния недвижим имот. Според правната доктрина и съдебната практика, обратното писмо /пълен обратен документ/ е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка. За разлика от него, непълният обратен документ/ начало на писмено доказателство/ е случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно. Тези същностни различия в съдържанието на двата документа обуславят и различното им доказателствено значение - докато обратното писмо доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал.1, т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл. 165, ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Под другата страна по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК се има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката. Особеното в случая е, че искът за разкриване на симулация е предявен след развода от участващия в сделката съпруг против другия съпруг, който не е участвал. Обстоятелството, че последния черпи права от тази сделка по силата на закона, не го прави страна по нея. Поради това направеното от ответника Д. А. Д. изявление във възражението срещу подадената от С. Д. въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 1335/01 г. по описа на Софийски районен съд,че същата е собственик и на друго жилище, дарено от майка й, не може да се квалифицира като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, обосноваващо допустимост на свидетелски показания за разкриване на симулацията, респ. да се приравни на такова. Ищцата е била страна по сделката и за нея важи забраната на чл. 164, ал.1, т.6 ГПК да установява, извън хипотезите на чл. 165, ал.2 ГПК, със свидетелски показания привидността на сделката както по отношение на другата страна по нея, така и по отношение на трети лица, каквото качеството има съпругът след развода. При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, обжалваното въззивно решение е правилно. Съдържащото се в писменото възражение по брачното дело изявление на ответника, няма характер на обратно писмо , нито на начало на писмено доказателство, а съставлява признание на страната за неизгоден за нея факт, което съгласно чл. 175 ГПК следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото. В тази връзка въззивният съд е взел предвид обясненията на ответника Д. А. Д., дадени по реда на чл. 176 ГПК, че през 1998 г. е подал данъчна декларация за процесния апартамент, което сочи, че макар като основание за придобиването му да е посочил “дарение”, е считал себе си за собственик, както и обстоятелството, че между страните има висящо дело за делба на същия апартамент, ищец по който е С. Д.. Въз основа на всички тези обстоятелства въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че твърдяната от ищцата симулация не е доказана по несъмнен начин. Обосновано е прието също, че употребеният в нотариалния акт израз “пожизнено и безвъзмездно” като част от волеизявлението на прехвърлителите, конкретизира задължението на приобретателката да им осигури спокоен и нормален живот в прехвърленото жилище, а не сочи на безвъзмездност на сделката. По изложените съображения въззивното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1268 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 1185/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 22.07.2011 г. по гр.д. № 1645/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Д. против Д. А. Д. иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 66, т.ХХ, нот.д. № 3445/82 г. на 13.08.1982 г., като привиден и прикриващ договор за дарение. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: