Р Е Ш Е Н И Е № 119 София, 17.04.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3368 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. П. чрез пълномощник адв.И. И. срещу решение № 63 от 28.01.14г.,постановено по гр.дело № 225/13г.на Окръжен съд – Смолян.С него е отменено изцяло решение № 10 от 14.01.13г.по гр.дело № 171/12г.на Районен съд – Чепеларе и вместо него е постановено друго,с което е определено местоживеенето на малолетното дете М. Г. М. в [населено място] по постоянния адрес на бащата Г. Я. М.; предоставени са родителските права по отношение на малолетното дете на бащата; определен е режим на лични контакти всяко първа и трета събота или неделя от месеца по местоживеенето на детето в [населено място];както и 20 дни през лятото,който период не съвпада с годишния отпуск на бащата; майката И. К. П. е осъдена да заплаща на Г. М. месечна издръжка за детето М. в размер на 85 лв,считано от 17.07.12г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства,налагащи нейното изменение или прекратяване. С определение № 1496 от 29.12.14г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост с оглед данните по делото,че преди образуването му е заведено друго дело между същите страни по иск на майката И. П. за предоставяне на родителските права,определяне местоживеене на детето М. и издръжка. В касационната жалба се поддържа,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по втората подадена поред искова молба – тази на Г. М. в нарушение на чл.126 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. Я. М. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.Счита,че същото е процесуално допустимо с оглед естеството на спора по чл.127 ал.2 СК,по който се развива не като исково производство,а такова на спорна съдебна администрация и съответно е без значение по кое от двете дела съдът се е произнесъл – дали по това,образувано от майката или по образуваното от бащата дело. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,намира следното: На 13.07.12г.пред Софийски районен съд е образувано гр.дело № 15291/12г.по искова молба,подадена от И. П. срещу Г. М. за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеене на детето М. и издръжка.На 17.07.12г.със същите искания е образувано гр.дело №171/12г. в Районен съд –Чепеларе от Г. М. против И. П..С влязло в сила определение № 35/16.08.12г.по гр.дело № 15291/12г.на СРС делото е изпратено по подсъдност на Чепеларския районен съд,където е образувано под № 68/13г.Същото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт по гр.дело № 171/12г.на РС-Чепеларе.Обжалваното въззивно решение на ОС-Смолян е постановено по гр.дело № 225/13г.,образувано по въззивна жалба на Г. М. срещу решение № 10 от 14.01.13г.по гр.дело № 171/12г.на РС-Чепеларе. Основателни са доводите на касатора за процесуална недопустимост на въззивното решение поради наличие на отрицателните предпоставки на чл.126 ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела,които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения,съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо,съдът,пред който е образувано по-късно заведеното дело,е длъжен да го прекрати служебно,след като констатира недопустимостта на предявения иск. Посочените обстоятелства налагат извод за пълно тъждество между предмета,страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита.Независимо,че страните участват в различно процесуално положение по всяко от делата,с исковете се цели идентичен резултат – предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.,определяне на местоживеенето на детето и присъждане на издръжка. Висящността на производството,образувано по исковата молба на И. П. към датата на подаване на исковата молба на Г. М. – 17.07.12г.е съставлявала абсолютна процесуална пречка по чл.126 ал.1 ГПК за провеждане на производството по гр.дело № 171/12г.на РС – Чепеларе. Без значение е характера на производството на спорна съдебна администрация,при което също е приложима разпоредбата на чл.126 ГПК. Възражението на жалбоподателката за нарушение на местната подсъдност не следва да се обсъжда,тъй като този довод е относим към другото производство. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо,а производството по делото да бъде прекратено на основание чл.126 ГПК. На жалбоподателката следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции в размер общо на 760 лв. . Мотивиран от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА решение № 63 от 26.02.14г.,постановено по в.гр.дело № 225/13г.на Окръжен съд – Смолян,с което е отменено решение № 10 от 14.01.13г.по гр.дело № 171/12г.на Районен съд –Чепеларе. ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от Г. Я. М. искова молба против И. К. П. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. М.,за определяне на местоживеенето на детето,за определяне режим на лични отношения с майката и присъждане на издръжка,по която е образувано гр.дело № 171/12г.на Районен съд-Чепеларе. ОСЪЖДА Г. Я. М. да заплати на И. К. П. сумата 760 лв /седемстотин и шестдесет/съдебни разноски за трите инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: