Р Е Ш Е Н И Е   № 519   София, 28 декември 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Д.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 612/2009  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия И. Б. И. и на гражданския ищец и частен обвинител С. В. Д. срещу въззивна присъда № 73 от 11.06.2009г. по внохд № 599/2008г. по описа на Варненския окръжен съд. В жалбата на подсъдимия се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК и се прави искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на С. В. Д. се поддържа,че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо,поради което моли присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане за увеличаване на наказанието. В гражданската част се атакува размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,което не е уважено в пълния му размер . Иска се да се увеличи присъденото обезщетение и заплатят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и моли да се оставят без уважение. Няма нарушение на материалния закон,а визираните процесуални нарушения нямат подкрепа в материалите по делото. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 105/23.02.2009г. по нохд № 3768/2008г. Варненският районен съд е признал подсъдимия И. Б. И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.133 НК по отношение на пострадалия С. В. Д.,причинявайки му по непредпазливост средна телесна повреда,като на основание чл.78 а НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 700 лв. Съдът е признал подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това,да е извършил престъплението при условията на чл.129,ал.1 НК и ГО ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение. С тази присъда съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на С. В. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди за увреждането-порезно нараняване по гърба на дясната длан с лезия на разгъвните сухожилия на 2,3 и 4 пръсти,довели до трайно/за повече от 30 дни/ затрудняване на движението на дясната ръка,в размер на 1600.00 лева,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е гражданският иск до предявения размер като неоснователен. С обжалваната присъда Варненският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъдата в наказателната й част и е постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимия И. Б. И. за ВИНОВЕН в това,че на 28.12.2007г. в гр. В.,причинил на С. В. Д. средна телесна повреда изразяваща се в порезно нараняване по гърба на дясната длан с лезия на разгъвните сухожилия на 2,3 и 4 пръсти,което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник,поради което и на основание чл.129,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА: От фактическа с. по делото е установено,че подсъдимият и съпругата му стопанисвали заведение за бърза закуска в кв.”Вл. Варненчик” в близост до бл.302. До тяхното заведение св. Й държал магазин за кафе и пакетирани стоки,като вратите на двата обекта били една срещу друга. На около 10 метра от посочените обекти се намирало кафе-аператив „Корал” стопанисвано от пострадалия С. Д. Между подсъдимия и пострадалия възникнал конфликт на основа конкуренция ,тъй като клиенти на пострадалия отивали в заведението на подсъдимия да си поръчват сандвичи,които съпругата на подсъдимия отнасяла на клиентите в заведението на пострадалия. На 27.12.2007г. между членовете от персонала на кафе-аперитив”Корал” от една с. и подсъдимият и неговата съпруга от друга възникнал конфликт,за който пострадалият бил уведомен от служителите си. По този повод на 28.12.2009г. около 16.00ч.,минавайки покрай заведението на подсъдимия,пострадалият се спрял пред него и му казал да не се занимава с неговия персонал. Докато двамата разговаряли от заведението излязла св. И съпруга на подсъдимия и двамата с последния започнали да викат на пострадалия. За да прекрати разправията,подсъдимият влязъл в заведението на св. Й за да купи кафе. В тяхното заведение се прибрали подсъдимия и съпругата му,които продължили да коментирал разговора с пострадалия,продължили да крещят по адрес на пострадалия. Стените между двете заведения били тънки, пострадалият влязъл в тяхното заведение и казал на подсъдимия да излязат навън, и се разбератстановено е,че в този момент подсъдимият бил зад бара и с нож в ръката,тъй като правел хамбургер. Виждайки пострадалия,той излязъл иззад бара и размахвайки ножа се насочил към него. Прието е,че двамата се сблъскали след което подсъдимият замахнал с ножа към пострадалия Д. и срязал дясната му ръка в областта на дланта. На мястото присъствал св. В,който дръпнал подсъдимия назад,а след това откарал пострадалия в болницата. При така установените фактически обстоятелства възпроизведени на основата на събрания,проверен и анализиран по реда на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК с доказателствен материал,въззивният съд е приел,че подсъдимият от обективна от субективна с. е осъществил престъпния състав на чл.129,ал.1 НК. За да отмени оправдателната присъда,въззивният съд е приел,че действията на подсъдимия са извършени при пряк умисъл,с цел да причини нараняване на пострадалия. Във връзка с това е анализирал показанията на пострадалия,и тези на св. Й на св. В. За да кредитира показанията на посочените двама свидетели,съдът е взел предвид обстоятелството,че В. е очевидец на инцидента,присъствал е вътре в заведението,а св. Й е видял как подсъдимият излиза иззад бара с нож в ръка,веднага след това чул писъци на деца и видял как пострадалият и св. В излизат от заведението на подсъдимия. Поддържа се,че съдът не е положил усилия да обоснове защо дава вяра на посочените свидетели,а не кредитира показанията на съпругата на подсъдимия,св. Николов,както и обясненията на подсъдимия. Видно е от мотивите/л.48 от делото/,че съдът е изпълнил задължението си по чл.305,ал.3 НПК. Съгласно посочената разпоредба,при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат,а други се отхвърлят. От мотивите става ясно,че гласните доказателства на групата свидетели И. и Н. ,въззивният съд не е кредитирал. Съдът обаче е изложил съображения в съответствие с посочената процесуална норма. Приел е,че показанията на св. Н са в противоречие както с останалите свидетели,така и с обясненията на подсъдимия. Твърдението на свидетеля,че пострадалият ударил с глава подсъдимия,не се подкрепя от нито едно друго гласно доказателство. Твърдял е също така,че не е видял нож в ръцете на подсъдимия,което твърдение е опровергано и от подсъдимия. Изложил е и други съображения,които са изградили в съда убеждението,че Н. не е бил пряк очевидец на инцидента,а депозира показания улесняващи защитната теза на подсъдимия. Право на съда е да кредитира едни показания,а други да отхвърли,като това суверенно право почива на факти и обстоятелства,събрани по съответния процесуален ред,преценката на които поотделно и в съвкупност налага извода за тяхната достоверност или не. След като съдът е изпълнил задълженията си и е анализирал гласните доказателства и изложил съображения относно тяхната правдоподобност,няма основание за извод,че той е допуснал нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд по силата на процесуалния закон е втори съд по фактите и приложението на закона. Това означава,че той разполага с правомощията вменени на първоинстанционния съд и може при установените факти по делото, да направи други изводи различни от тези на първия съд. Така е подходил и Варненския окръжен съд,като след самостоятелен анализ на доказателствата относими към предмета на доказване,е приел,че подсъдимият размахвайки ножа в ръката насочен към пострадалия,а след това замахвайки с него,сочат на пряк умисъл за причиняване на телесно увреждане. На л.47 от делото след анализ на показанията на пострадалия,и свидетелите Й е изяснил механизма на нараняването. Постановявайки осъдителна присъда срещу подсъдимия,съдът не е допуснал нарушение на закона. При така установените фактически обстоятелства,които не подлежат на преразглеждане от касационната инстанция,законът е правилно приложен. Основания за отменяване на съдебния акт не са налице,тъй като съдът не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,които да са ограничили правата на подсъдимия и да са довели до неправилното му осъждане. В този смисъл присъдата следва да се остави в сила. По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В наказателната част се атакува размера на наказанието,за което се поддържа че е явно несправедливо. Съображения не се излагат. Настоящият касационен състав не установи при определяне на наказанието съдът да е нарушил чл.348,ал.5 т.1, вр.с ал.1 т.3 НПК. Наказанието съответства на тежестта на деянието и ниската степен на обществена опасност на самия подсъдим,липсата на минали осъждания,отмерено е в пределите на закона и е съобразено с целите визирани в чл.36 НК. Правилно е определено при смекчаващи отговорността обстоятелства,като основателно е приложена и разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Основание за по-голямо по размер наказание предвид конкретното деяние, не е налице. Неоснователно е и искането за увеличаване размера на присъденото на пострадалия обезщетение. Въззивният съд правилно е потвърдил първоинстанционната присъда в тази й част. Отхвърляйки иска до първоначалната сума от 10 000 лева,съдът не е допуснал нарушение по чл.52 ЗЗД. Спазен е принципа за справедливо обезщетяване,като е отчетен характера и тежестта на увреждането,периода в който трайно е била затруднена функцията на десния горен крайник на пострадалия. Съдът е посочил,че по делото не са представени доказателства,които да сочат на допълнителни усложнения, или продължителен период на възстановяване,които да обусловят необходимост от увеличаване на присъденото обезщетение. По изложените съображения,присъдата е правилна,законосъобразна,наказанието не е явно несправедливо,а присъденото обезщетение е съответно на причиненото увреждане,поради което същата следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 73 от 11.06.2009г. по внохд № 599/2008г. по описа на Варненския окръжен съд РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: