3 Р Е Ш Е Н И Е № 568 София, 14.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 35/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. В., Д. А. М., Т. А. М. и М. А. М. от[населено място], чрез адв. М. Ц. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав от 9.VІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 3452/2006 г., с което е отменено решението на СРС, 41 състав от 6.V.1997 г. по гр.д.№ 7071/1996 г. и вместо това е отхвърлен иска им с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД срещу К. М. К. и Л. Х. К. за предаване държането на апартамент на третия етаж (първи над галерията) в западното крило на сградата в[населено място], ул. “Св.К. и М.” № 42 Б, като неоснователен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответниците Л. и К. Каменови чрез адв. Б. П. от САК в отговора си по чл. 287 ал.1 от ГПК считат жалбата недопустима и неоснователна. С определение № 583 от 31.V.2010 г.на ВКС на РБ, ІV г.о по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос: “Доколко в производството по чл. 233 от ЗЗД от ищеца се изисква доказване по несъмнен начин на правото на собственост?” както и по процесуалния въпрос за необходимостта да се обсъдят представени пред въззивната инстанция съдебни актове относно собствеността върху спорното жилище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Претенцията на Л. В., Т., Д. и М. М. срещу К. и Л. Каменови е за освобождаване на помещенията и предаване държането на апартамент на третия етаж (първи над галерията) в западното крило на сградата на ул. “Св.К. и М.” № 42 Б в[населено място]. Ответниците са бивши наематели на жилището, а ищците – реституирани собственици по ЗВСОНИ. С решението на Софийския районен съд 41 състав от 6.V.1997 г. по гр.д.№ 7071/1996 г. квалифицираният от съда иск по чл. 233 ал.1 от ЗЗД е уважен изцяло. С. градски съд, ГК, ІІ-в отделение с решение от 15.ІІ.2004 г. по гр.д.№ 4130/2002 г. е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото на СРС за произнасяне по иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Това решение е обжалвано от ищците и с решение № 1133 от 17.Х.2006 г. на ВКС, ІV-а отделение по гр.д.№ 1810/2005 г. е отменен въззивния съдебен акт и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора с решение от 9.VІ.2008 г. СГС, ІІ-б въззивен състав по гр.д.№ 3452/2006 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е отхвърлил иска с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД в съответствие с правната квалификация в отменителното решение на ВКС. Този извод е формиран поради установеното от съда отсъствие на предпоставките по чл. 3 от ЗВСНИ за възстановяване собствеността на процесния имот, тъй като ищците не са провели успешно процедура по чл. 4 ал.3 от ЗВСОНИ, поради което не са установили собствеността върху процесния имот. Във връзка с формулирания материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, при разглеждане на спор с правно основание чл. 233 от ЗЗД установената съдебна практика и теорията приема, че не е необходимо да се доказва собствеността на имота от ищеца, претендиращ връщането на имота от държателя по наемен договор в обичайните правоотношения. В настоящия случай обаче ищците, за да обосноват своите права върху процесния имот срещу намиращите се в него заварени наематели сем.Каменови, се позовават на реституционния закон ЗВСОНИ и поради това именно в контекста на неговите разпоредби следва да се търси отговор на въпроса дали те имат качество на наемодател, за да се възползват от правните възможности по чл. 6 ал.2 изр.3 на същия закон. Именно това качество липсва на ищците, тъй като не са провели успешно процедура по чл. 4 ал.3 от ЗВСОНИ, за да установят правата си върху конкретния имот. Поради това макар и в споровете по чл. 233 ал.1 от ЗЗД да не е необходимо установяването правото на собственост на наемодателя, в настоящия случай не би могло да се игнорира липсата на активна легитимация на ищците по този реституционен закон при положение, че те са получили друг недвижим имот на [улица] в[населено място] срещу отчуждения по ЗОЕГПНС имот на ул. “Св.К. и М.” № 42 Б. За да се възползват от правната фигура на наемодател, те трябва да установят, че са реституирани собственици, така че облегчения доказателствен режим при иска с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД относно правото на собственост в конкретния случай няма практическо значение. Наемодател в този случай би могъл да бъде само реституиран собственик (респ. наследник на такъв). В обжалваното с касационната жалба решение на СГС е прието идентично разрешение по този въпрос. От анализа на приложените пред СГС писмени доказателства относно правото на собственост върху процесното жилище се установява, че приложените съдебни решения на СГС, ІVа отделение от 10.І.2005 г. по гр.д.№ 1571/2004 г. и на ВКС на РБ, І г.о. № 1012 от 12.Х.2007 г. по гр.д.№ 1332/2006 г. и на V г.о. на ВКС № 646/26.VІ.2007 г. по гр.д.№ 473/2006 г. не приемат различно от изложеното разрешение във връзка с притежаването на правото на собственост върху жилището от ищците. Поради това, макар и с необсъждането на посочените писмени доказателства въззивният съд да е допуснал нарушение на процесуалните правила, то в конкретния случай то не е съществено, тъй като не е довело до опорочаване на крайните изводи. С оглед на изложеното, постановеното от Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав решение е правилно, без наличие на пороците по чл. 281 т.3 от ГПК, поради което то съгласно чл. 293 ал.1 от ГПК следва да се остави в сила. Ответниците не са представили доказателства за направени за настоящата инстанция разноски по делото, поради което такива не се присъждат, независимо от изхода на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав от 9.VІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 3452/2006 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: