Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 11 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 172 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на задочно осъдената М. С. А., депозирано на 15.12.12 г, за възобновяване на НОХД № 7420/11 по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда от 25.10.11 г, с която молителката е призната за виновна в това, че на 23.12.2009 г в [населено място], чрез използване на специален начин, е отнела чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 685 лв, от владението на С. Д. Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК, е осъдена на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК. Изтъква се, че осъдителната присъда е постановена в отсъствие на молителката, поради което правото й на лично участие в процеса е нарушено. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдената моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от задочно осъдено лице, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / който, в случая, тече от момента на узнаване на присъдата, съвпадащ с момента на задържането за изпълнението й - 30.10.12 г /, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Молителката е привлечена към наказателна отговорност с постановление от 24.12.2009 г, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Обвиняемата е съобщила два адреса за призоваване: [населено място], [улица], и [населено място], [улица]. Оттам е призовавана нееднократно за провеждане на процесуално-следствени действия, но не е била намерена. В хода на досъдебното производство, с постановление от 6.04.2011 г, на обвиняемата, в нейно отсъствие, й е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Същото обвинение е залегнало в обвинителния акт. В хода на съдебното производство пред първата инстанция осъдената е търсена на известните по делото адреси, но не е намерена и делото е разгледано в нейно отсъствие, респективно, постановено е осъждането й по чл. 196 НК. При тези данни, ВКС намери, че следва да уважи искането. Съображенията за това са следните: В чл. 423 НПК е предвидено, че по искане на задочно осъдения наказателното производство се възобновява, освен ако след повдигане на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил. В случая, е установено, че след привличането на молителката към наказателната отговорност за престъпление по чл. 195 НК, тя се е укрила. Ако в този случай, тя би била призната за виновна и осъдена по това обвинение, искането й по чл. 423 НПК би било неоснователно. Налице е обаче осъждане по обвинение, за което тя не е узнала по надлежния процесуален ред, от което следва, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 423 НПК, изключваща възобновяване на наказателното производство. При тази хипотеза, искането следва да бъде уважено, като осъдителната присъда бъде отменена, по реда на възобновяването, и делото бъде върнато на прокурора / с оглед надлежното привличане на лицето към наказателна отговорност /. Предвид обстоятелството, че осъдената се е укривала от компетентните органи, ВКС намери, че следва да упражни правомощието си по чл. 423, ал. 4 НПК и да определи спрямо М. С. А. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2 вр. чл. 423 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Софийски районен съд от 25.10.2011 г, по НОХД № 7420/11, и връща делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Софийска районна прокуратура. ОПРЕДЕЛЯ мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на М. С. А.. Копие от решението да се изпрати на Началника на Затвора, [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: