Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  194   гр. София,  05 май  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                     2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора …... Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 83 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. К. , направено чрез защитника, за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 619/09 г. и отмяна на определението от 8.09.2009 г. на Свиленградския районен съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Според защитника, съдът е одобрил споразумение, което противоречи на разпоредбата на чл. 279, ал. 5 НК. В тази връзка се позовава се на подадена молба № 51 от 1.09.2009 г. до Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет, с която осъдения С. К. е поискал закрила в Република България. Изтъква също, че след освобождаването му от Дом за временно настаняване на чужденци, гр. Б., иранският гражданин е бил подложен на психически натиск и заплахи от „трафиканти”, които са му помогнали да пристигне в страната. По тази причина той е направил опит да напусне нелегално границите на българската държава, но е бил задържан от граничните власти в гр. С., по-късно е осъден с присъда за същото престъпление при условията на повторност, респективно приведено е в изпълнение и условното наказание, наложено по влязлото в сила споразумение. Паралелно в искането се навежда и довод за явна несправедливост на наложеното наказание. В откритото съдебно заседание защитникът (адв. Девенска) поддържа искането за възобновяване. Счита, че по делото са били допуснати и съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и не открива съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Направено е процесуално допустимо искане, тъй като същото е подадено в срока по чл. 421 от НПК, атакуваното определение по чл. 387, ал. 7 НПК подлежи на проверка по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и одобреното споразумение е влязло в сила. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. По време на първото съдебно заседание на 8.09.2009 г., насрочено от Свиленградския районен съд за разглеждане на делото (н. о. х. д. № 619/09 г.) по внесения обвинителен акт, прокурорът е представил споразумение със защитника, подписано и от обвиняемия С. К. . При участието на надлежно назначения преводач от езика, който владее и в присъствието на защитника, осъденият е декларирал, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. В процедурата по гл. 29 от НПК, поначало протекла без съществени процесуални нарушения, той е изразил лично съгласието си с представеното и доброволно подписано от него споразумение, което е обхващало релевантните въпроси за конкретния случай по чл. 381, ал. 5 НПК, в т. ч. признание на виновно извършените деяния, предмет на повдигнато обвинение, тяхната правна квалификация и наказанието. След като е приел, че не противоречи на закона и морала, с атакуваното определение от същата дата (8.09.2009 г.) съдът е одобрил споразумението, по което С. К. е признат за виновен да е извършил на 23.08.2009 г. престъпление по чл. 279, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 200 лева, както и престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което наложеното наказание е седем месеца лишаване от свобода. Определено е общо наказание по съвкупност в размер на седем месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъединено е наказанието глоба. С оглед данните по делото напълно неприемлив е доводът за защитника, че осъденият С. К. е влязъл на територията на страната, за да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Конституцията на Република България. Такъв извод не произтича нито от фактическите белези на деянието, за които е постигнато споразумение (незаконно преминаване на границата с влак поради екскурзионно пътуване до Република Румъния), нито от съображенията, на които се позовава защитникът - подадената молба за закрила до Агенцията за бежанците на 1.09.2009 г. (след приключване на разследването с участие на преводач и на защитник) при липсата на каквото и да било изявление дотогава от страна на осъдения, че единствената цел на незаконното му влизане в България е да потърси в нея убежище. Съмнение за нарушение на закона очевидно не може да се породи и от обстоятелствата за последващото поведение на осъдения, които се изтъкват в искането за възобновяване – опит за нелегално излизане от страната и задържане от българските власти в гр. С. на границата между Р. Съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също няма. От една страна, размерът на всяко от наказанията, за който се е съгласил осъденият, е определен близо до предвидения в закона минимум, а от друга страна, изложените от защитника смекчаващи отговорността обстоятелства (млада възраст и отсъствие на предходно осъждане) не са многобройни или някое от тях с изключителен характер, за да подкрепят довода за явна несправедливост на наказанието и приложение на чл. 55 от НК. Поради отсъствието на посочените основания, както и на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, искането за възобновяване на н. о. х. д. № 619/09 г. и отмяна на атакуваното определение на Свиленградския районен съд от 8.09.2009 г. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 619/09 г. по описа на Свиленградския районен съд и отмяна на определението от 8.09.2009 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: