Р Е Ш Е Н И Е № 93 С о ф и я 10 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 ф е в р у а р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 26/2015 година. Производство по глава 33 от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения П. Е. К. от [населено място], област С. се претендира изменяне по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 26.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 125/2014 г. на Софийския окръжен съд и намаляване на размера на наложеното му наказание до справедлив такъв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдения. Осъденият П.К., лично и чрез защитника си адв.М.Н. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение с оглед правомощията му по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 9 от 18.02.2014 г., постановена по НОХД № 35/2014 г. от районен съд-Ботевград отговорността на подс.П. Е. К. от [населено място], област С. е ангажирана за осъществено на 02.04.2013 г. в [населено място], област С. престъпление по чл.128, ал.1 от НК, като при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено след съответната редукция наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са в тежест на подсъдимия част от направените разноски по водене на делото в размер на 60 лева. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото – 1 бр.дървена тояга, като е постановено отнемането й в полза на държавата. Недоволен от присъдата, пострадалият С. В. Н. от [населено място], област С., конституиран по делото като частен обвинител, чрез защитника си адв.Сомова от САК я е обжалвал с оплакване за явната несправедливост на наложеното на този осъден наказание и с искане за завишаването му до размер, непозволяващ и приложението на чл.66, ал.1 от НК. С решението си от 26.06.2014 г. Софийският окръжен съд е възприел доводите на частното обвинение и е увеличил размера на наказанието на подс.К., след съответната редукция по чл.58а, ал.1 от НК, на 4 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил е присъдата в останалата част. Решението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 26.06.2014 г. В искането от 29.12.2014 г. от осъдения К. се релевират всички основания, свързани с разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, а именно такива по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на увеличеното по размер наказание с искане за „възобновяване на делото за налагане на справедливо наказание”. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема, че искането е подадено в установения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Бланково заявените в искането на осъдения П.К. всички основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК се обосновават чрез неколкократното повтаряне на довода за възприети от въззивния съд, без налична доказателствена основа, на “вредни и негативни здравословни последици” и за пострадалия С. Н., с което било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, били нарушени материалноправните разпоредби на НК относно “целите на наказанието и превъзпитанието” му и довело до явната несправедливост на увеличеното по размер наказание, което същият следва да изтърпи ефективно. Искането е последното да бъде намалено до справедлив размер. Тези оплаквания не са съобразени с фактите по делото, които не се оспорват и с изложените от въззивния съд съображения за изменяне на първоинстанционната присъда в описаната посока. В НК и съдебната практика относно телесните увреждания е възприет принципът на “поглъщане” на по-лекия вредоносен резултат за пострадалия от по-тежкия причинен му такъв, съобразно който се определя и правната квалификация на деянието. “Погълнатите” телесни увреждания обаче имат своето значение при оценяване на обществената му опасност като обстоятелство, относимо към обема на дължимата се на дееца санкция. На цитираните 5 и 6 страници от мотивите на решението съдът убедително е защитил позицията си да не се съгласи с определеното на осъдения К. от районния съд наказание както с изводи по приложението на правото (констатацията за минимално предвиденото наказание за осъщественото престъпление), така и относно постигнатия от него тежък вредоносен резултат и необходимостта от по-сериозна санкция за постигане на целите на чл.36 от НК както на специалната, така и на генералната превенция. В случая, на пострадалия Ст.Н. са били причинени една тежка, две средни и две леки телесни увреждания. Водещата тежка телесна повреда се състои в създаденото “постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота”, което е дало основание на съда да направи, въз основа на заключението на експерта д-р В.Т., извод за неразбраните от защитника “негативни здравословни последици”. Те се изразяват в необходимостта той вбъдеще да спазва строго определен режим на живот, свързан с редица ограничения за разлика от обичайния такъв, за да не се стигне до реализация на създадената за живота му постоянна опасност от причинените му и оставили трайни последици увреждания. Затова оплакването за неподкрепен от доказателствата фактически извод на съда, а оттам ползван и неоснователно при определяне на размера на дължимата се на осъдения К. санкция, е неоснователно. Съдът е изложил ясно и категорично становището си за завишаване на тази санкция, като е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на К. обстоятелства, с което е отстранил непълнотата в проверената от него присъда. Извън тежкия вредоносен резултат, обществената опасност на извършеното е завишена и от начина, мястото, безцеремонността на извършителите и демонстрираното от тях превъзходство и явно неуважение към другите и обществото, което е могло да доведе и до по-тежка квалификация на деянието, но са отчетени само като отегчаващи обстоятелства. На основата и на останалите относими обстоятелства, законосъобразно въззивният съд е определил размера на наказанието на К. под средата на предвиденото за престъплението по чл.128, ал.1 от НК и го е редуцирал на основание чл.58а, ал.1 от НК на 4 години лишаване от свобода. Обосновано е отхвърлено виждането на районния съд за приложение на разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК, при липсващи предпоставки за това. С това е постигнал целената в чл.36 от НК справедливост и ВКС намира, че няма основание за намеса и за уважаване искането на осъдения. Не е налице което и да е от релевираните основания за възобновяване на наказателното дело и искането на осъдения К. следва да бъде оставено без уважение. Воден от горните съображения, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Е. К. от [населено място], област С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 26.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 125/2014 г. от Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :