Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 476   София,  30 ноември  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                     ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                           ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                         при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 504/2009 година.   Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. Ю. В.-адв. Н. П. от ВАК против присъда № 51 от 16.04.2009 год. по внохд № 29/2009 год. по описа на Видинския окръжен съд. В нея са посочени касационните основания за проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. В жалбата се изтъква съображението, че съществуващите в делото противоречия не са преодолени от съда чрез цялостен анализ на доказателствената съвкупност и съпоставяне на оневиняващите и уличаващите подсъдимия доказателства, а вътрешното убеждение на въззивния съд за виновността на В. е изградено единствено на показанията на свидетели, подкрепящи тезата на обвинението. Излага се довода, че въззивната инстанция е постановила присъдата си в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК. Защитата прави оплакване, че Окръжният съд не е направил прецизен анализ на доказателствата, които в съвкупност сочат, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, поради което той е следвало да бъде оправдан, а не осъден по повдигнатото му обвинение. В резултат на допуснатото процесуално нарушение по чл. 14 НПК законът е приложен неправилно. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция служебно назначеният з. на В. поддържа касационната му жалба по изложените в нея съображения. В приложените към касационното дело писмени бележки от повереника на частния обвинител и граждански ищец Т. Т. се изразява становище за неоснователност на жалбата, поради липсата на основание за отмяна на въззивната присъда. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и поради това следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваната присъда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК Видинският окръжен съд е отменил присъда № 29 от 15.01.2009 год. по нохд № 1402/2008 год. на Видинския районен съд и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият М. Ю. В. е признат за виновен в това, че на 13 срещу 14 април 2007 год., в гр. В., в клуб „Органза” е причинил на Т. В. Т. от гр. В. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първите резци-първи горен в дясно и ляво, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2007 год. до окончателното й изплащане. На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, а на държавата, държавна такса върху размера на уважения иск. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Обжалваната присъдата е законосъобразна. При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически положения и е стигнала до други изводи свързани с предмета по чл.102 НПК, като е отговорила на въпросите по чл. 301 НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия В извършено ли е виновно, каква е правната му квалификация, които изводи са намерили отражение в съдържанието на присъдата. Въззивният съдебен състав е констатирал диаметрално различната позиция от една страна на подсъдимия, а от друга на свидетеля Т, за обстоятелствата за повода на възникналия между тях словесен конфликт и поведението на двамата преди излизането им пред питейното заведение, където В. причинил на пострадалия увреждането, притежаващо белезите на средна телесна повреда по смисъла на закона. Съдът е направил съпоставка и собствен анализ на посочените различия, а обясненията на подсъдимия, че е действал при условията на неизбежна отбрана са отхвърлени, като осъществено от него право на защита, опровергано от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателства. В хода на проведеното от въззивния състав съдебно следствие повторно е бил разпитан свидетелят С, който като охранител в обект бар „Органза” е бил пряк очевидец на случая. Съдът е дал вяра основно на показанията на свидетеля С, който е видял непосредствено развилите се пред него събития, изложени като фактически положения в обвинителния акт. Този ключов и незаинтересован от изхода на делото свидетел е заявил пред съда, че на инкриминираните с обвинителния акт дата и място, във фоайето на заведението към него се приближил подсъдимият, като на разстояние зад него го следвал Т. , придружаван от други две момчета. Стоянов забелязал, че В. е намръщен, със сърдит вид и го попитал защо е в такова настроение, при което той му отговорил: „Сега ще видиш, как ще бия един”. Непосредствено след това, с юмрук ударил в лицето приближилия се в това време до него Т. , който от удара отстъпил назад, а от устата му започнала да тече кръв. Показанията на свидетеля С съдът е възприел за достоверни, както за изначалното агресивно поведение от страна на подсъдимия и за словесната му закана, така и за липсата на непосредствено и противоправно нападение срещу личността му от страна на пострадалия или за създадена такава опасност, при която В. да е бил поставен в ситуация да се противопостави и активно отбранява. На базата на показанията на цитирания свидетел, намиращи се в синхрон с показанията на пострадалия, както и на заключението на медицинската експертиза, опровергаващи тезата на защитата за наличието на хипотезата по чл. 12 НК, въззивният състав е възприел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения и е направил законосъобразни изводи от правно естество за доказаност на обвинението и съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Изложените в мотивите на обжалвания съдебен акт съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователността на касационната жалба по релевираното в нея оплакване за допуснато нарушение по чл. 303, ал. 2 и чл. 14 НПК. Ето защо, поради липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 51 от 16.04.2009 год. по внохд № 29/2009 год. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: