4 Р Е Ш Е Н И Е № 42 С., 25,06, 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 171 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 6/10.І.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от П. Г. П. от С. решение № 663 на САС, ГК, 1-ви с-в, от 5.VІІ.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. е бил допуснат за онази негова част, с която е бил отхвърлен прекият осъдителен иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 407 /отм./ ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]- С. за разликата от 5 000 лв. и до претендирания по делото размер на търсеното застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за понесени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 8.VІІ.2000 г., при което е загинал нейния син В. И. П.. Прието е било, че поради непоследователното проведеното от състава на САС /за разлика от първостепенния съд/ разграничаване между институтите на предявен като частичен иск, от една страна, и този на увеличението на иска във всяко положение на делото в първата инстанция – от друга, съществува вероятност в тази негова отхвърлителна част въззивното решение да е процесуално недопустим съдебен акт: като постановено по иск, какъвто не е бил предявяван. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката П. поддържа жалбата чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, който пледира, че въззивното решение е допустим съдебен акт, но в атакуваната негова отхвърлителна част се явява неправилно и затова следва да бъде касирано, като на жалбоподателката бъдат присъдени разноски. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на оплакванията за неправилност са изложени и в писмени бележки на П. по делото. Ответното застрахователно д-во, редовно призовано, не е било представлявано и не е ангажирало становище по основателността на оплакванията за неправилност на решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на касаторката П. Г. П. и извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуалната законосъобразност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. В обжалваната му част решението на САС е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до увеличението на размера на иска: чл. 116, ал. 1, изр. 2-ро ГПК /отм./ и диспозитивното начало в процеса, а също и на задължението на решаващия съд по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Няма данни по делото прекият иск на П. Г. П. по чл. 407 /отм./ ТЗ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за понесените от нея неимуществени вреди от загубата на нейния син при настъпване на процесното ПТП, да е бил предявен като частичен, понеже никъде в исковата й молба от датата 8.VІІ.2005 г. тя не е упоменавала размер на „цялото” вземане. Ето защо, като е приел, че „предявяването на частичен иск няма за правна последица прекъсването на давността за останалата част от непредявеното вземане”, Софийският апелативен съд е постановил неправилно, но не и недопустимо решение. Въззивната инстанция е разгледала точно предявеният пряк осъдителен иск на П. срещу ответното застрахователно д-во, който е с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, но не е съобразила, че допуснатото по надлежния ред на чл. 116, ал. 1, изр. 2-ро ГПК /отм./ в първата инстанция увеличение на размера на искането от 10 000 лв. - на 60 000 лв., не се е предхождало от заявление към момента на подаване на исковата молба /8 юли 2005 г./, че последната сума представлява пълният претендиран размер на вземането за обезщетение на неимуществени вреди, което се търси от застрахователя. Ето защо разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД, тълкувана във връзката й с тази на чл. 116, ал. 1, изр. 2-ро ГПК /отм./, налага извод, че действието на исковата молба по прекъсване на погасителната давност, по никакъв начин не се влияе с оглед размера на иска, щом е допустимо ищецът въз всяко положение на делото в първата инстанция да може да увеличи искането си без да изменя основанието. На второ място, за да уважи наполовина онова, което е било счетено че представлявало частичен иск по чл. 407 /отм./ ТЗ и така да присъди на П. обезщетение в размер на сумата 5 000 лв., съставът на САС е приел, че налице било съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия син на ищцата, но без да изложи базисни съображения за справедливия размер на дължимото й обезщетение, за конкретния каузален принос на пешеходеца и оттам – защо приема, че той е напълно равностоен с този на прекия делинквент, осъден с влязла в сила присъда по чл. 343а, б.”б” във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, която е следвало да бъде зачетена от гражданския съд вкл. и в аспекта й относно „виновността на дееца”. В този смисъл са задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 11 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. за посочване в мотивите към решението, постановено по иск за обезщетяване на неимуществени вреди, не само на конкретните, релевантни обстоятелства по делото, но и на „значението им за размера на неимуществените вреди”. Изложеното сочи на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия по обсъждане значимостта на релевантните факти в процеса за определяне справедливия размер на дължимото от застрахователя на П. обезщетение. Затова в частта му, за която е било допуснато касационното обжалване, въззивното решение ще следва да се касира като неправилно и в резултат от това делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, който, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, да се произнесе и по претенцията на настоящата касаторка за разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 663 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 5.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 356/2010 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ – за разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5 000 лева. и предявения по делото размер на прекия иск по чл. 407 /отм./ ТЗ след допуснатото увеличение, а именно сумата 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, който да се произнесе и по искането на П. П. за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 171 по описа за 2011 г.