Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 577   С  о  ф  и  я, 29 декември 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  д е к е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 583/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420 ал.2 НПК от осъдения Ж. Х. Р. от Полски Тръмбеш се претендира отмяна на решение № 95/12.06.2009 г. по ВНОХД № 4/2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 1* от 28.11.2008 г., постановена по НОХД № 1672/2006 г. на Районен съд – Велико Търново, с наведени основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 НПК и с искане за отмяна и на двата съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв. В. Манолов от САК. Гражданските ищци Д. Г. и Г. Г. , редовно уведомени, не се явяват в производството пред ВКС и не са взели отношение по искането лично или чрез повереник.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1* от 28.11.2008 г., постановена по НОХД № 1672/2006 г. на Районен съд-Велико Търново отговорността на подсъдимия Ж. Х. Р. от Полски Тръмбеш, в момента в затвора Плевен, е ангажирана за извършено на 02.11.2005 г. в Полски Тръмбеш, като опасен рецидив, престъпление по чл.206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, като е приспаднато предварителното му задържане в периода от 14.07.2008 г. до 31.07.с.г. С присъдата е уважен предявеният от пострадалите Д. П. Г. и Г. П. Г. от Полски Тръмбеш граждански иск за причинените им имуществени вреди от престъплението в размер на 495,72 лв, ведно със законната лихва от 02.11.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до пълния му предявен размер от 2 835 лв искът е отхвърлен като недоказан. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Ж. Димова от АК-Велико Търново с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния й присъда, със съответните последици от това, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането на осъдения Р. , допълнено със съображения в две последващи молби, се навеждат като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, при оценката на доказателствените материали и при приложението на материалния закон, като се отправя искане за отмяна на “присъдата и възобновяване на дело № 1672/2006 г.”. В съдебното заседание пред ВКС се конкретизират възраженията му от служебния защитник с оплаквания за непълнота на доказателствата и неправилна оценка на вещите, предмет на обвинението за обсебването им, което рефлектира върху съставомерността на деянието.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Искането на осъдения се основава на допуснати нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващи се в не разясняване на подсъдимия на правото му на отвод на прокурора или на член от съдебния състав, не изясняване на противоречията в свидетелските показания, игнориране на писмени доказателства относно стойността на вещите, предмет на обсебването и липсата на адекватна правна оценка на фактите, довело до ограничаване правото му на защита и незаконосъобразното му осъждане. Оплакванията са неоснователни и не са съобразени с хода на процеса. При започване на съдебното следствие съдът изрично е разяснил процесуалните права на страните, последица от което е било устното предявяване на иск от пострадалите за възстановяване на причинените им имуществени вреди от деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, на което той и защитата му са се противопоставили. След две съдебни заседания с разпит на свидетели и вещи лица, делото е било трикратно отлагано заради заболявания на подсъдимия и на защитника му, включително и заради ангажимент на последния в друг съд. Когато съдът е намерил за необходимо да изясни дали такава уважителна причина е съществувала, защитникът адв. Д подсъдимият са счели това за предубеденост на състава на съда и в с.з. на 07.03.2008 г. е бил поискан отвод на прокурора и на състава на съда, което с основание е било отхвърлено. В продължилото съдебно следствие са били уважени доказателствени искания на страните, довели до изясняване на обстоятелствата по делото и до корекция в цената на обсебените вещи, на база и на конкретните доводи на подсъдимия и защитата му относно датата на придобиването им от ищците, овехтяването им, отразило се и на действителната им пазарна стойност към момента на своенето им от подсъдимия, като той и защитникът му са изразили съгласие със заключението на вещите лица. Именно тази стойност се е отразила и на наказателната му отговорност, доколкото е прието деянието му за съставомерно по чл.206 от НК. Въззивният съд на свой ред е допълнил доказателствената основа, като е провел разпит на св. Д.Димитров, след което страните, включително подсъдимият и защитникът му, са счели за достатъчни събраните доказателства за изясняване на обективната истина по делото и други доказателствени искания не са били направени. Съдът е проверил атакуваната пред него присъда, като е направил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, отговорил е на всички доводи на страните както по извличането на правно релевантните факти, така и относно съставомерността на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.206 от НК. Той е дал адекватен отговор и на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както в хода на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд, като в голямата си част те се навеждат и в искането на осъдения пред ВКС. В крайна сметка, безадресните оплаквания на последния не визират конкретни обстоятелства, които да са останали неизяснени поради пасивността на съда или поради неоснователен отказ за събиране на доказателства, нито пък в изложените от съда съображения прозира каквато и да е предубеденост при решаване на делото, липсва превратно тълкуване или игнориране на доказателства, които биха могли да доведат до противни на възприетите фактически и правни изводи. Дори, ограничавайки се само в рамките на предявеното обвинение, съдът не е оценил доколко действията на Р. не сочат на друго, много по-укоримо престъпление, за каквато последният сам загатва в искането си, при хаотичността на многопосочните си оплаквания. В тази насока съдът не е имал и процесуална възможност да реагира. Изложените от него мотиви обаче в достатъчна степен удовлетворяват изискванията към атакувания в настоящето производство съдебен акт, поради което ВКС намира, че не са налице основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК за отмяната или корекцията му, както и за връщане на делото за ново разглеждане, още повече, от първата инстанция. Не е налице и несправедливост при определяне на наказанието на осъдения. Правилно е оценена както личната му обществена опасност, така и на извършеното от него, като при многократно снижената оценка на обсебените вещи му е наложено наказание на законовия минимум за това престъпление, осъществено от него при опасен рецидив, след като е осъждан многократно, включително за обсебване и измами. Няма каквито и да е основания за възприемане деянието му като маловажно или причинените с него вредни последици за малозначителни, както и не са налице кумулативните изисквания на чл.55 от НК за определяне на наказанието му под законовия минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода заради липсата на многобройни или изключително смекчаващи отговорността му обстоятелства, и заради това, че предвиденото като минимум и наложено му наказание от 3 години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко за извършеното от него. Няма основание за по-голямо снизхождение и искането му като цяло следва да бъде оставено без уважение, а атакуваното въззивно решение и потвърдената с него присъда следва да останат в сила.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж. Х. Р. от Полски Тръмбеш, в момента в затвора Плевен за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 95/12.06.2009 г. по ВНОХД № 4/2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: