4 Р Е Ш Е Н И Е № 557 гр. София, 07 януари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1745 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Софийска апелативна прокуратура срещу решение, постановено по внохд № 415/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи, че събраните доказателства по делото са били неправилно преценени от въззивния съд, което е довело и до неправилно приложение на закона. Според прокурора е направен неверен извод за липса на допуснато нарушение на правилата за движение от водача на автобуса. Предлага се решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи и искане. Повереникът на частния обвинител К. Д. – адв. Я. моли протестът да бъде уважен. Изтъква, че причина за произшествието е предприетата от подсъдимия маневра „завой наляво”. Защитникът на подсъдимия – адв. Т. пледира за оставяне на протеста без уважение. Счита, че всички обстоятелства от значение за фактите са били изяснени, а законът е бил приложен правилно. Частните обвинители Р. Д. и Г. Д., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и процесуалният им представител адв. Т.. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 5 от 15.02.13г., постановена по нохд № 332/12 г. на Кюстендилски окръжен съд, подсъдимият Т. Л. В. бил признат за невинен в това, че 04.06.2009г. около 15.40ч. на път № 107 [населено място] – [населено място] при км 7+900, област Кюстендил, при управление на МПС – автобус „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на фирма [фирма], нарушил правилата за движение, визирани в чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДП /ред.ДВ бр.102 от 28.11.2008г./ като по непредпазливост причинил смъртта на А. Г. Д. и тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, на К. В. Д., поради което бил оправдан по повдигнато срещу него обвинение по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3 пр.4, б.”б” във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. По протест на прокурор и жалба на частните обвинители Р. и Г. Д. било образувано внохд № 415/13 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С решение № 204 от 24.06.2013г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадения протест за неоснователен. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила не може да бъде споделено. В мотивите на въззивното решение са отразени противоречията между експертните заключения, като съдът е изложил съображения поради които е възприел скорост на движение на автобуса от 70 км/ч, при която скорост опасната му зона за спиране е 60м. Следва да се отбележи, че това е и скоростта на движение, която е посочена в обвинителния акт. Обстоятелството, че растителността от двете страни на пътя е препятствала напълно видимостта на подсъдимия към черния път се установява както от всички експертни заключения, така и от свидетелските показания на возещите се в автобуса свидетели. Това също е факт, отразен в обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсват нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата относно приетите за установени факти, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Изложените в мотивите на въззивното решение съображения, че подсъдимият не е допуснал нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. При всички стойности на скоростта на движение на автобуса, приети в трите експертни заключения на А. – 70 км/ч, 62 км/ч. или 75 км/ч, отстоянието на автобуса до мястото на удара е по - малко от опасната му зона за спиране, поради което за водача на автобуса ударът е бил непредотвратим. Доводите в протеста, че подсъдимият следвало да избере по - ниска скорост на движение, предвид релефа на местността, а също и поради това, че му било известно за наличието на черен път, не могат да бъдат възприети. Задължението на водача на МПС да съобрази релефа на местността при избор на скорост се отнася до платното за движение, като избраната скорост трябва да е такава, че да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие. В случая В. е управлявал автобуса със скорост, по - ниска от максимално допустимата за тази категория, по път с предимство, като не бил длъжен и не е могъл да предположи, че друг участник в движението ще наруши правилата за движение, като не съобрази предимството при излизане на главен път. Касационният съд се съгласява и с изводите на въззивната инстанция, че допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. По делото липсват и не могат да бъдат събрани категорични доказателства за скоростта, с която четириколесното превозно средство е навлязло на главния път. Възможността двете превозни средства да се разминат, ако подсъдимият е продължил движението в своята лента, е само при скорост на движение на А. от 10 до 20 км/ч, която възможност не е валидна при движение с по - ниска или по - висока скорост на четириколесното превозно средство. В устните си разяснения, дадени пред въззивния съд, експертите са заявили, че и при движение в рамките на тези параметри на скоростта на А., удар би настъпил не в предната, а в задната лява част на четириколесното превозно средство. Липсата на допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, основателно са мотивирали инстанционните съдилища да приемат, че от обективна страна съставът на престъплението по чл.343 от НК не е реализиран, с което законът е приложен правилно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 24.06.2013г., постановено по внохд № 415/13г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: