Р Е Ш Е Н И Е № 549 гр. София, 21 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седми декември.............................две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова.………….…..……………........……….…в присъствието на прокурора И. Чобанова...........……………………...…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 1952 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Д. Р. П. за възобновяване на НОХД № 4159/2011 г. на Бургаския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 332/08.02.2012 г. (с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор), потвърдена с решение на Бургаския окръжен съд № 130/21.04.2012 г. по ВНОХД № 299/2012 г. В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично и от служебния му защитник, се твърди, че той не е бил информиран за съдебното производство, започнало и приключило в негово отсъствие. Претендира отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Счита, че осъденият сам се е лишил от възможността да участва лично в съдебното производство като се е укрил, правейки невъзможно изпълнението на процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК. Освен това сочи, че за въззивното производство на 20.04.2012 г., той е бил редовно призован чрез съпругата си, но не се е явил. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване на осъдения П. е било депозирано на 03.10.2012 г. след привеждане в изпълнение на осъдителната присъда по НОХД № 4159/2010 г. (на 14.09.2012 г. – вж. л. 59, НОХД), което е най-късния момент за узнаването й. Съответно, то се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване, спазвайки установените за това процесуални правила. От материалите по делото е видно, че осъденият П. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало в негово и на служебния му защитник присъствие и е приключило на 26.10.2011 г. Обвинителният акт е бил внесен в Бургаския районен съд н 08.11.2011 г. и съобразно разпореждане на съдията докладчик делото е било насрочено за разглеждане в с. з. на 23.11.2011 г. За тази дата на П. е била изпратена призовка с препис от обвинителния акт на адрес: [населено място], [улица], съобщен от него на ДП и на който той е бил редовно призоваван (вж. л. 79, л. 81, ДП). Призовката е била върната невръчена с отбелязване, че „в [населено място] няма такава улица”. В с. з. прокурорът е посочил, че има информация подсъдимият да живее на друг адрес – в [населено място], общ. Котел,[жк], който е и този, посочен в обвинителния акт. Делото е било отложено за 09.12.2011 г. за призоваване на този адрес, но П. не е бил намерен там, като в призовката е било отбелязано, че лицето живее в [населено място], [улица]. При наличните данни съдът е разпоредил П. да се обяви за издирване и призоваване чрез органите на МВР. В тази връзка е изпратил на ОДМВР – „Група издирване” нарочно писмо № 4366-4159/09.12.2011 г. (л. 24, НОХД) За следващото с. з. на 18.01.2012 г. Началникът на –Второ РУП – Б. е уведомил съда (л. 33, НОХД), че подсъдимия е бил обявен за общодържавно издирване с посочен номер на телеграма, като липсата на резултат от него е довело до отлагане на делото за 08.02.2012 г. Преди това с. з. по делото са постъпили две отделни писма от службите на МВР (на л. 41 и 42, НОХД), че въпреки проведените издирвателни мероприятия (чието съдържание е неясно) П. не е бил установен. Въз основа на тези писма съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия П., приемайки, че са налице условията на чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК и е постановил присъдата си. По жалба на другия подсъдим В. А. е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 299/2012 г. на Бургаския окръжен съд. За с. з. на 20.04.2012 г. съдът е прел, че подсъдимият П. е редовно призован на адрес в [населено място], [улица] (вж. л. 16, ВНОХД), въпреки заявленията на другия подсъдим, че това е неговия адрес, където живеят близките му и е невъзможно П. да пребивава там. Въз основа на посочените дотук данни ВКС намира за невъзможно да приеме, че процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена поради укриване на подсъдимия П.. Вярно е, че първоинстанционният съд няколко пъти е отлагал делото с оглед надлежно призоваване и издирване на този подсъдим, но грижите в тази посока са били явно недостатъчни. В техния обхват се включва не само предприемането на мерки за установяване адреса за призоваване на лицето, но и контрол върху органите, на които това е възложено. В конкретния случай и преди всичко районният съд не е направил никакъв опит да се увери, че първоначалния адрес за призоваване на П. в [населено място], [улица] действително не съществува (отразено е в призовката на л. 9, НОХД, че такава улица няма в [населено място]), при положение, че е разполагал с данни за призоваването му на същия в хода на ДП. Впоследствие, след като е получил информация, че П. не пребивава и в [населено място], но има данни да пребивава в [населено място], съдът не е изпълнил задължението си да го призове там. Вместо това е разпоредил обявяването му за издирване и връчване на призовка чрез органите на МВР. По този повод е изпратил изрично писмо (л. 24, НОХД) с посочени три конкретни адреса (вкл. в [населено място], [улица], в различие от [улица]), като изобщо не е упражнил контрол върху изпълнението на това своето разпореждане. Без да се убеди, че органите на МВР са търсили П. на тези адреси и доверявайки се на общите заявления, че лицето не е било установено, въпреки проведените ОИМ (чието съдържание като цяло и в контекста на възложеното от съда в писмото на л. 24 е напълно неясно, тъй като липсват данни трите адреса да са били посещавани и какъв е резултата), съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК. Затова, с постановяване на присъдата в негово отсъствие правото му на лично участие се явява нарушено и липсва основание да се счита, че неявяването му се дължи на укриване. Въззивният съд допълнително е ограничил това му право (вкл. това по чл. 320 ал. 5 от НПК), като е приел подсъдимия П. за редовно призован за с. з. на 20.04.2012 г. на адрес, който всъщност е на другия подсъдим без изобщо да обсъди възраженията на последния, че това е невъзможно. Следователно, налице е недопустимо лишаване на осъдения П. от правото му на участие в наказателния процес в съдебната му фаза, като единствения начин за неговото компенсиране е НОХД № 4159/2011 г. да бъде възобновено, като се отмени постановената спрямо него присъда и решението за потвърждаването му по ВНОХД № 299/2012 г. и съобразно правилото по чл. 425 ал. 2 от НПК делото да се върне за ново разглеждане на Бургаския районен съд, когато е започнало задочното производство от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. В контекста на приложението на чл. 423 ал. 4 от НПК ВКС констатира, че задочно осъденият П. е бил задържан в изпълнение на посочената присъда в затвора – [населено място], като същевременно както в досъдебното, така и в съдебното производство не му е била взимана мярка за неотклонение. Обвинението, предявено на досъдебната фаза, по повод на което и впоследствие е бил внесен обвинителен акт, е за престъпление при условията на опасен рецидив – по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и то е разумно обосновано. С оглед на тази първоначална информация, съотносима към разпоредбата на чл. 63 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НПК, ВКС намира, че явяването на П. пред съдебните органи и преодоляване на реалната опасност от укриване и извършване на престъпление може да бъде постигнато като по отношение на него се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража”. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 4159/2011 г. на Бургаския районен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 332/08.02.2012 г. по отношение на подсъдимия Д. Р. П., както и решение № 130/21.04.2012 г. на Бургаския окръжен съд по ВНОХД № 299/2012 г. в частта относно потвърждаване на неговото осъждане И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Бургаския районен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. ВЗЕМА по отношение на Д. Р. П. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.