4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №50478 гр. София,22.11.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година , в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МОРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 2152 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 21/26.01.2022г. по в.т.д. № 232/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, в която се потвърждава определение № 260122 от 04.03.2021г. по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че не дължи разноски - депозит за допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, тъй като тя е допусната не по негово искане, а по такова на ищцовата страна. Поддържа се и че ответникът не носи тежестта на доказване на отрицателния факт, че ищците не търпят сочения в исковата молба обем на неимуществените вреди. Сочи, че на основание чл.83, ал.3 ГПК, с оглед определението на съда по чл.83, ал.1, т.4 ГПК, депозитът за експертизата е следвало да бъде заплатен от бюджета на съда. Твърди се, че съдът, вместо да възстанови на касатора надвнесената от него за депозит на тази експертиза сума от 400 лева, е осъдил застрахователя за още 350 лева, като противно на приетото от въззивния съд, жалбоподателят многократно е възразявал пред окръжния съд срещу определението му за възлагане на депозита в негова тежест. Ответниците по частната жалба не представят отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл.77 ГПК по сметка на съда сумата 350 лева - депозит за вещо лице по приетата по делото медицинска (психиатрична) експертиза, въззивният съд е приел, че първата инстанция е възложила разноските върху ответника по делото с определение от 05.08.2020г., срещу което последният не е възразил. При последващо увеличаване на депозита на вещото лице (с оглед изготвяне на заключение за всеки един от петимата ищци), съдът е разпределил депозита по равно от страните – по 750 лева от всяка страна, от които ответникът по исковете е внесъл само 400 лева и е останал задължен за сумата от 350 лева, за която е осъден по реда на чл.77 ГПК с определение от 04.03.2021г. Посочено е, че с оглед необходимостта от изясняване на делото с помощта на експертиза, правилно съдът е разпределил същия между страните по делото. Счетено е за неоснователно искането на застрахователя при условията на евентуалност да се намали размера на депозита, съобразно отхвърлената част на исковете. Изложени са съображения, че като не е внесъл частта от депозита от 350 лева своевременно, застрахователят е пропуснал възможността да претендира тази сума като разноски по делото. В изложението към частната касационна жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са обусловили изхода на спора: „1/ Заплащат ли се разноските по делото от бюджета на съда в случаите, в които страната е освободена от внасянето на държавни такси и разноски на някое от основанията по чл. 83, ал. 1 и 2 ГПК?; 2/ Следва ли страната да доказва наличието на отрицателни факти по делото?; 3/ Следва ли ответникът да бъде задължен да плати разноските по събиране на доказателства, направени по искане на ищеца, когато последният е освободен от плащането на държавни такси и разноски на някое от основанията по чл. 83, ал. 1 и 2 ГПК?; 4/ Допустимо ли е съдът да възлага в тежест на страната по делото, която твърди отрицателен факт, разноски за събиране на доказателства, направени по искане на насрещната страна за установяване на твърдяния от нея положителен факт?. По първите два въпроса се поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по последните два въпроса - на тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК- очевидна неправилност. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Формулираните от частния касатор въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по тях в обжалвания акт. Независимо от това, касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.2, предл. 3-ро ГПК, поради очевидна неправилност на атакувания акт, като постановен е в нарушение на 76, вр. чл.77 ГПК, предвид следното: В чл.76 ГПК се регламентира предварителното внасяне на разноските по производството в различни хипотези – в изречение първо са уредени случаите, в които една страна е поискала действието, във връзка с което се дължат разноските; в изречение второ се разглеждат случаите, при които това разноските са за извършване на действие по искане и на двете страни или по инициатива на съда. По правило разпоредбата на чл.77 ГПК урежда принудителното събиране на разноските, ако страна, която ги дължи съобразно чл.76 ГПК, не ги е внесла, въпреки че действието, за което се дължат разноските, е извършено. В случая ответникът - застраховател, с отговора на исковата молба е поискал допускане на комплексна автотехническа и медицинска експертиза с оглед установяване на механизма на ПТП и на възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради непоставен предпазен колан. Съдът е допуснал първоначално само автотехническа експертиза (с определение от 16.07.2020г.) при депозит от 800 лева, като впоследствие е допуснал исканата комплексна експертиза при допълнителен депозит от 400 лева, дължими и внесени от застрахователя. Искане за съдебно-психиатрична експертиза е направено единствено от ищците (още с исковата молба), като първоначално експертизата е допусната с определение от 16.07.2020г. при депозит от 600 лева, вносим от ищците, но с определение от 05.08.2020г., след освобождаване на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК на всички ищци от такси и разноски, съдът е постановил този депозит да се внесе от ответното по предявените преки искове застрахователно дружество. С молба от 12.08.2020г. застрахователят изрично е заявил, че няма основание да заплаща разходите за тази експертиза, доколкото тя е допусната по доказателствено искане на насрещната страна и то за обстоятелства, тежестта за доказването на които се носи от ищците, което е посочил и в откритото съдебно заседание на 09.09.2020г. като причината за невнасяне на депозита. С определение от това заседание съдът е завишил възнаграждението на вещото лице – психиатър на общо 1500 лева, постановявайки, че от тях 750 лева трябва да се внесат от ищците, съответно 750 лева – от ответника по исковете, който е внесъл 400 лева за тази експертиза на 17.12.2020г. След постановяване на 19.11.2020г. на първоинстанционното решение, във връзка с постъпили молби от експерта по психиатричната експертиза за невнасяне на целия размер на възнаграждението (при внесени 750 лева от ищците и 400 лева от застрахователя) Окръжен съд - Ловеч с определение от 04.03.2021г. е осъдил по реда на чл.77 ГПК застрахователното дружество да заплати сумата от 350 лева в полза на бюджета на съда, след поредно становище на ответника от същата дата, че не дължи внасяне на разноски за допусната по искане на ищците експертиза, като при условията на евентуалност е направено искане размерът на дължимите от него разноските за психиатричната експертиза да бъде съобразена с изхода на делото. Видно от горната фактическа обстановка, в нарушение на чл.76, изр. 1-во ГПК, първоинстанционният съд е задължил застрахователя предварително да внесе разноски относно поискана единствено от насрещната страна психиатрична експертиза. Доколкото ищцовата страната, по чието искане е допусната психиатричната експертиза, е освободена на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК от внасяне на държавната такса и разноските по делото, приложение намира правилото на чл.83, ал.3 ГПК, че разноските се заплащат от бюджета на съда. Допусната от съда грешка в акта по чл.76 ГПК - задължаване на страна, която не дължи предварително внасяне на разноските за предприетото действие, е следвало да бъде отстранена чрез отмяна на определението като оттегляемо по реда на чл.253 ГПК. Това не е направено от ОС - Ловеч, въпреки многократните молби в тази насока на задължената от него за разноските страна. При разрешаване на делото в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, следва да бъде приложено правилото на чл.78, ал.6 ГПК, според което насрещната страна дължи заплащането им в полза на съда, пропорционално на уважената част на исковете. В случая са уважени исковете само на двама от петимата ищци, а именно за 120 00 лева от претендирани 240 000 лева, съответно за 90 000 лева от претендирани 190 000 лева, като на трима от ищците исковете са отхвърлени за пълния претендиран от всеки от тях размер от по 80 000 лева. Следователно, при общ уважен размер на исковете от 210 000 лева, спрямо общ претендиран размер от 670 000 лева, съобразно правилото на чл.78, ал.6 ГПК, от определения депозит за психиатричната експертиза от 750 лева, застрахователят дължи в полза на съда 235,07 лева, изчислен пропорционално на уважената част от исковете, като в случая касаторът е внесъл на 17.12.2020г. преди постановяване на акта по чл.77 ГПК по сметката на съда сума от 400 лева за експертизата, поради което за разликата над 235,07 лева до 400 лева сумата е недължимо платена. Въззивният съд не е установил допуснатите от първата инстанция нарушения на чл.76, чл.83, ал.3 и чл.78, ал.6 ГПК, поради което е достигнал до неправилния извод за дължимост от страна на ответника по исковете на сума от още 350 лева – разноски за психиатричната експертиза, над заплатения вече депозит от застрахователя от 400 лева за тази експертиза. С оглед на това, въззивното решение, в частта, с която е потвърденото определението на окръжния съд по чл.77 ГПК, ведно с това определение, следва да бъдат отменени, като неправилни. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21/26.01.2022г. по в.т.д. № 232/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, в която се потвърждава определение № 260122 от 04.03.2021г. по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч. ОТМЕНЯ решение № 21/26.01.2022г. по в.т.д. № 232/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, в която се потвърждава определение № 260122 от 04.03.2021г. по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч, ведно с постановеното по чл.77 ГПК определение № 260122 от 04.03.2021г. по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч. ОРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.