4 Р Е Ш Е Н И Е № 317 гр. София, 20.09.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и участието на прокурор Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 763/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане от задочно осъдения И. В. М. лично и чрез упълномощения му защитник – адв. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1190/2021 г. на районен съд – Враца, по което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 от НК като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца ефективно. В искането се твърди, че е бил задочно осъден по посоченото дело като не е знаел за образуваното срещу него производство. Претендира възобновяване на производството по НОХД № 1190/2021 г. по описа на районен съд – Враца и осигуряване на възможност за личното му участие в него. В искането за възобновяване, направено от адв. Т., се сочи, че подзащитният й не е участвал в наказателното производство, образувано срещу него в качеството на обвиняем и подсъдим. Същият бил узнал за присъдата при задържането му за изпълнение на наложеното му наказание. Направено е и искане за спиране изпълнението на присъдата. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият И. М. и преупълномощен от упълномощеният му защитник адв. М. поддържат искането за възобновяване. Акцентират на факта, че осъденият не е знаел за воденото наказателно производство срещу него. Затова искат възобновяване на делото и връщане на същото в досъдебната фаза на процеса. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е основателно. Той счита, че осъденият е напуснал пределите на страната преди привличането му в качеството на обвиняем по досъдебното производство, поради което пледира за уважаване на искането. Смята, че делото следва да бъде върнато на досъдебната фаза. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъденото лице в шест месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За момент на узнаване от осъдения И. М. за постановената спрямо него присъда следва да се приеме датата на задържането му на 24.05.2023 г. в Кралство Белгия. Самото искане е подадено на 06.07.2023 г. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. Досъдебното производство за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК е образувано на 09.04. 2020 г. По него на 25.04.2020 г. И. М. бил разпитан в качеството на свидетел, след което на 12.07.2020 г. напуснал пределите на Република България. Въпреки положените усилия по издирване и призоваване на лицето за привличането му в качеството на обвиняем цялото досъдебно и съдебно производство срещу И. М. протекло задочно. По делото се установява, че за процесуално-следственото действие привличане на обвиняем и разпит в това качество осъденият М. не е участвал лично, поради което не може да се приеме, че той официално е узнал за започналото срещу него наказателно производство по чл. 195, ал. 1 от НК. За такова знание не може да се предполага обстоятелството, че той е бил разпитан в качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство. В този смисъл, не може да се приеме, че с напускане на адреса си в страната се е дезинтересирал от личното участие в досъдебната фаза на производството. Аналогично стои въпросът и с проведеното съдебно производство спрямо М. по реда на чл. 269 НПК пред районния и окръжен съд в гр. Враца. Въпреки извършеното щателно издирване, той не е бил уведомен за образуваното съдебно производство спрямо него, бил е представляван от служебен защитник, а едва след задържането на М. от властите в Кралство Белгия по повод издадената европейска заповед за арест с цел изпълнение на наложеното му наказание е бил информиран за постановената осъдителна присъда. Следователно, налице е основанието на чл. 423, ал. 1 НПК за отмяна на постановената присъда на районен съд – Враца, потвърдена с решение на окръжен съд - Враца и възобновяване на наказателното дело. Новото разглеждане на делото следва да започне от досъдебната фаза, съобразно правилото на чл. 425, ал. 2 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на осъдения М. след уважаване на искането му, следва да бъде взета мярка за неотклонение. Предвид данните за личността на осъдения, изведени от приложеното по делото свидетелство за съдимост, от което е видно, че той е многократно осъждан, съдът намира, че най-подходящата мярка за процесуална принуда спрямо М. се явява „задържане под стража“. При този изход на делото на практика е уважено искането на защитата за спиране изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 85/2023 г. по описа на окръжен съд - Враца. ОТМЕНЯ решение № 54 от 07.03.2023 г. по ВНОХД № 85/2023 г. на окръжен съд - Враца. ОТМЕНЯ присъда № 47 от 17.11.2022 г. по НОХД № 1190/2021 г. на районен съд – Враца. ВРЪЩА делото на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем. ВЗЕМА по отношение на И. В. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.