Р          Е         Ш        Е       Н        И      Е                                                           №  445                                           гр. София,   25.06.2010 г.                                 В        ИМЕТО       НА      НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в съдебно заседание на 25 май през 2010 г. в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №479/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2336/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че процесуалният въпрос: проведено ли е необходимото за уважаване на иска по чл.21, ал.1 от СК, отм. главно пълно доказване на трансформацията на лично на ищеца – касатор имущество в закупения през време на брака му с първоначалната ответница Х. процесен апартамент, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, е от значение за точното прилагане на закона. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. Ц. я оспорва като неоснователна. Ответникът И. Х. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.290 от ГПК, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: ГС е отхвърлил предявения от касатора срещу ответниците /които са съответно законен наследник и частен правоприемник за имота на първоначалната ответница Л. Х. / иск по чл.21, ал.1 от СК отм. – за установяване, че посоченият по делото и в решението апартамент №20 в гр. С., ж.к. „Г. Делчев”, закупен през време на брака на отв. Хинова с ищеца, е негова лична собственост, като изцяло придобит с лично негово /предбрачно/ имущество. Приел е, че ищецът не е провел необходимото за опровергаване презумпцията по чл.19, ал.3 от СК, отм. пряко и пълно доказване на трансформацията на лични средства при придобиването на апартамента. Тези изводи на въззивния съд са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и са необосновани: Законът изисква пълно / създаващо сигурно убеждение на съда/ и пряко / с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право. В случая ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния апартамент с изцяло лични средства и доказването е и главно. Бракът на ищеца с ответницата Л. Х. е сключен на 4.05.90 г. и прекратен с развод, в вл. в сила на 28.07.04 г. решение на ВКС, по гр.д. №454/04 г. За установяване твърденията си за закупуването на процесния апартамент №20, с площ от 56 кв.м., в ж.к. „Гоце Делчев”, бл.243 през време на брака, но с изцяло лични негови средства ищецът е представил договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд на МНО от 28.12.68 г., с който през време на първия си брак – с Д. Б. , двамата закупили ап. в гр. С., на ул.”Самоков” №40 а, от две стаи, хол и кухня, с квадратура от 75 кв.м.. След смъртта на Д. Б. с нот. акт №104/89 г. трите деца на ищеца му дарили наследствените си части от този апартамент. С предварителен договор от 25.03.96 г. ищецът обещал апартамента за продажба на Фирма „СЮД” ООД за сумата от 42 000 щ.д. Окончателният договор за продажба е сключен с нот. акт №100/17.04.96 г. Също на 25.03.96 г. ищецът и съпругата му Х. сключили предварителен договор с М. Р. и Ж. Ч. , за да закупят собствения на последните апартамент №73, в София, ж.к. „Овча купел” №2 за сумата от 18 000 щ.д. Окончателният договор е изповядан с нот. акт №160/17.04.96 г. Продавачката Р. като свидетел е посочила , че изповяданата сделка напълно съответства на уговорената с предварителния договор. С предварителен договор от 22.03.96 г. ищецът обещал да закупи апартамент №25, в бл. №94 в кв. Мусагенеца, гр. С. за сумата от 1 600 000 лв. Окончателният договор за покупка на апартамента е сключен с дъщерята на ищеца М. И. с нот. акт №81/18.04.96 г. Свидетелите П. и П. също установяват, че ищецът продал голям тухлен „семеен” от първия му брак апартамент и с цената купил два по –малки – единия за дъщеря му, а другия за новото му семейство с Л. Х. С предварителен договор от 22.04.99 г. ищецът и Л. Х. обещали да продадат апартамент №73 в ж.к. „Овча купел” на Г. Г. за левовата равностойност на 15 500 щ.д. Окончателния договор е сключен с нот. акт №59/11.05.99 г. с продажна цена от 15 млн. 834 хил. лв. С предварителен договор от 23.04.99 г. Стефан и Й. Н. обещали да продадат на ищеца Вл. Б. процесния апартамент №20, в кв. „Г. Делчев”, гр. С. на цена от 15 000 щ.д. Окончателният договор е сключен с нот. акт №74/11.05.99 г. Разпитана като свидетелка, продавачката Н. е посочила, че окончателният договор е сключен изцяло при уговорките в предварителния. Св. Ц. установява, че до развода си през 2004 г. страните живели в този апартамент; като тяхно семейно жилище, апартаментът е предоставен за ползване на ищеца с бракоразводното решение. С нот. акт №87/3.12.04 г. ответницата Х дарила половината от апартамента / придобит през време на брака и презумптивно СИО – чл.19, ал.1 и 3 от СК и чл.27 от СК, отм./ на ответницата Ц. Данните по –горе установяват в логична по цел и време последователност разпореждането на ищеца с негово лично – предбрачно, имущество за закупуване на процесния апартамент. Транформацията е доказана главно, пълно и пряко – с документи, установяващи процеса на договаряне и извършването на разпоредителните с личното имущество и на придобивната за процесния имот сделки, както и с кореспондиращи им достоверни св. показания. Изводът на въззивния съд за противното противоречи на процесуалния закон и е необоснован. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска по чл.21, ал.1 от СК, отм. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК ВКС на РБ,трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд от 31.10.08 г. по гр.д. №2336/08 г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл.21, ал.1 от СК, отм. на В. С. Б. срещу И. Н. Х. и Е. М. Ц., че апартамент №20, в гр. С., ж.к. „Гоце Делчев”, ул. „. водопад” бл.243, вх. Б, ет.3 с площ от 56,48 кв.м., при съседи: стълбище, В. В. , Н. Н. и двор, ведно със зимничното помещение, е лична собственост на ищеца, като придобит изцяло с негово лично имущество. Осъжда Е. М. Ц. и И. Н. Х. да заплатят на В. С. Б. деловодни разноски от 864 /осемстотин шестдесет и четири/ лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: