Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 176
гр. София, 20.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1870 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение №20/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 478/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 374/12.10.2021 г. по гр.д.№ 1252/2021 г. на Районен съд – Кюстендил.
Молбата се основава на разпоредбата на чл.303, т.1 ГПК, но е процесуално недопустима, по следните съображения:
Влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна иска молителят е постановено по реда на чл. 150 от СК като с него е отказано да се измени размерът на месечна издръжка. Производството по чл. 150 от СК, по реда на което е дадена възможност при изменение на обстоятелствата да се иска изменение или прекратяване на присъдената издръжка, е хипотеза на производството по чл. 59, ал. 9, във вр. с ал. 2 от СК, по реда на което – също при изменение на обстоятелствата – може да се иска изменение на всички по-рано постановени от съда мерки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Тези производства (както и самите производства по чл. 59, ал. 2 от СК и по чл. 127, ал. 2 от СК, с които за първи път се постановяват такива мерки относно децата и упражняването на родителските права) са такива по спорна съдебна администрация. В рамките на тези производства съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а производството има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност на правнорелевантните факти. Поради това влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт по такива производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда гл. ХХІV. (чл. чл. 303-309) от ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, също преценявани от съда по целесъобразност – в рамките на същото или на ново такова производство. Такива са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на влязло в сила решение №20/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 478/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 374/12.10.2021 г. по гр.д.№ 1252/2021 г. на Районен съд – Кюстендил.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването.

Председател: Членове: 1. 2.