Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 04.03.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№766 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №574 от 03.12.09г. по гр.д.№45/09г. на Пазарджишкия окръжен съд. С атакуваното решение на Пазарджишкия окръжен съд e отменено решение №225 от 18.07.07г. по гр.д.№195/06г. на Велинградския районен съд и са отхвърлени предявените от [фирма] искове за установяване правото на собственост върху УПИ ХХV-6525 с площ от 3000 кв.м. и УПИ ХХІV-6505 с площ от 2000кв.м., и двата в кв.55 по плана на [населено място]. Съдът е приел, че през 2001г. ищецът [фирма] е закупил от „Профилактика, рехабилитация и отдих” /ПРО/ ЕАД следния недвижим имот: УПИ І-за почивен дом, с площ от 16 500 кв.м., на основата на който впоследствие са образувани процесните два имота - УПИ ХХV-6525 с площ от 3000кв.м. и УПИ ХХІV-6505 с площ от 2000 кв.м. Продавачът се е легитимирал като собственик с А. от 1998г. През 2005г. част от ответниците физически лица са продали на [фирма] и на [фирма] единия спорен имот – УПИ ХХV-6525, а през 2006г. тези дружества са продали същия имот на [фирма]. Продавачите са се легитимирали като собственици с нотариален акт от 1965г. и решение на Пазарджишкия окръжен съд от 07.07.95г. по гр.д.№955/94г., с което собствеността е възстановена по реда на чл.4, изр.2 от З. по З. и др. Другият спорен имот - УПИ ХХІV-6505 е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, извършена е делба между наследниците на бившия собственик С. М. К. и имотът е възложен на един от тях – И. С. К., който през 1996г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. При тези данни съдът е приел, че още преди съставянето на А. от 1998г. спорните имоти са били изключени от патримониума на държавата. Независимо от това, че в баланса на [фирма] е записан имот с площ от 16 500 кв.м., това дружество не е било собственик на двата процесни имота, тъй като те вече са били реституирани, затова и не е могло да прехвърли собствеността върху тях на ищеца [фирма]. Молбата за отмяна се основава на твърдения за открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от значение за изхода на правния спор, а не са били съобразени при постановяване на атакуваното решение. На първо място – това е обстоятелството, че наследници на С. М. К. са и други лица, освен тези, които са участвали в доброволната делба от 1995г., при която имотът е бил възложен на И. С. К.. Това обстоятелство се установявало от мотивите на решението по гр.д.№430/08г. на Пазарджишкия окръжен съд, представено като доказателство пред съда, постановил атакуваното в настоящото производство съдебно решение. След като делбата, по силата на която И. К. се легитимира като единствен собственик на един от процесните имоти, е нищожна, съсобственици на този имот са всички наследници на С. К.. Те имат качеството на необходими другари по смисъла на чл.172, ал.2 ГПК /отм./ и е следвало да бъдат конституирани служебно от съда като ответници по установителния иск за собственост, предявен от [фирма], в противен случай постановеното решение е процесуално недопустимо. Като необходим другар е следвало да бъде конституирана и съпругата на И. К. Другото основание за отмяна е влязлото в сила решение по в.гр.д.№813/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е отхвърлен предявеният от Параходство Б. [населено място] срещу М.-хит” О. иск по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на 7690/16500 ид.части от УПИ І-за почивен дом, с площ от 16 500 кв.м., кв.55 по плана на [населено място]. В мотивите на това решение било прието, че [фирма] е придобило собствеността върху целия УПИ І-за почивен дом с кратката 5 годишна давност. Като установява със сила на пресъдено нещо, че към 09.10.06г. [фирма] е собственик на целия имот от 16 500кв.м., то значи към тази дата е бил собственик и на имоти №6525 и №6505, които са включени в него и които са предмет на спора по настоящото дело. Доказателствата за изтеклата давност били приложени в кориците на в.гр.д.№813/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд. Ответниците в производството [фирма], [фирма], [фирма], В. Н. Н., Г. А. Г., Е. П. П., В. В. Ч. и Л. А. Ч. оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима, евентуално - неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са такива новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са били от значение за постановяване на правилно решение по приключилия спор, но не са могли да бъдат своевременно представени, въпреки процесуалната активност на страната, било защото тя не е знаела за съществуването им, било защото е знаела, но не е могла да се снабди с тях своевременно. Посочените в настоящото производство обстоятелства и доказателства не са такива. Обстоятелството, че С. М. К. е имал и други наследници, които не са участвали в делбата от 1995г., не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. То е станало известно още при висящността на правния спор във въззивната инстанция, т.е. още преди да бъде постановено атакуваното решение. При полагане на необходимата грижа молителят е могъл още тогава да ангажира съответните доказателства. По-съществено обаче е това, че кръгът на наследниците на С. К. не е сред обстоятелствата, които определят принадлежността на правото на собственост на ищеца [фирма] върху процесните два имота и следователно – не е от значение за правилността на атакуваното решение. То не е от значение и за допустимостта на решението, тъй като съсобствениците на един имот не са необходими другари в производството по установителен или осъдителен иск за собственост на имота. Но дори да бяха необходими другари, които не са конституирани от съда, това би се отразило само на допустимостта на решението, но не и на неговата правилност по същество. А както бе посочено по-горе в настоящото решение, новите доказателства и новите писмени доказателства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са тези, които биха имали значение за правилността на решението. Неучастието на необходим другар в производството по едно дело може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение само в хипотезата на чл.304 ГПК, по молба на неучаствалия другар, но не и по молба на насрещната страна в производството. Решението по гр.д.№813/2008г. също не е новооткрито доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. То не би могло да бъде съобразено по настоящото дело по две причини. Първо – защото е влязло в сила след приключване на спора по настоящото дело в инстанциите по същество, т.е. касае се за новонастъпило, а не за новооткрито доказателство и второ – защото силата на пресъдено нещо на това решение не обвързва ответниците по настоящото дело, които не са участвали в другото производство, нито пък имат качеството на правоприемници на страна в това производство. Собствеността на [фирма] върху въпросните 16 500 кв.м., част от които са спорните по настоящото дело УПИ ХХV-6525 и УПИ ХХІV-6505, е установена по отношение на Параходство Б. ЕАД [населено място]. Само между тези страни и между техните правоприемници след влизане в сила на решението е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността. Това решение не обвързва ответниците по настоящото дело, още повече че по отношение на тях не е било въведено твърдение за придобиване на собствеността по давност от ищеца [фирма]. Всички доказателства за изтеклата в полза на [фирма] придобивна давност, събрани в друг процес, не могат да послужат като основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като нито са нови, нито пък са относими към приключилия правен спор по настоящото дело, в който въпросът за давността не е бил поставен. Не следва да се обсъждат останалите изявления в молбата за отмяна, тъй като те представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат разгледани в настоящото производство. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №574 от 03.12.09г. по гр.д.№45/09г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.