6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 726 гр. София, 29.12.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 492 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „ВИВА МЕДИКА“ ООД против решение № 2524 от 18.11.2019г. по в.т.д. № 2335/2019г. на Апелативен съд–София, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 343 от 19.02.2019г. по т.д. № 1511/2018г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от болницата срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 244 269 лева, представляваща вземания по посочени фактури, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 16.07.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в общ размер на 5485,38 лева. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд неправилно не е направил оценка на удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ № 0505-М/22.02.2016г., издадено от РЗИ–Враца, като е приел, че производството по вписване на промяна на обстоятелства има конститутивно действие. Ответникът по касацията и по делото, Национална здравноосигурителна каса, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира направените в касационното производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови отхвърлителното си решение, съставът на апелативния съд е намерил за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Не се спори по делото, че на 19.05.2017г. на основание чл.59, ал.1 330 и НРД за 2017г. между страните са сключени процесните два договора /прекратени с връчени на 27.03.2018г. писма/, с които НЗОК се е задължила да заплаща видовете медицинска помощ в съответствие с утвърдена от Министерския съвет методика. Не се спори и че за извършените дейности за периода м.01.2018г. - м.03.2018г. НЗОК е отказала заплащане и приемане на фактурите от РЗОК-Враца, поради липса на клинична лаборатория, която да е разположена в сградата на самото болнично заведение, а именно на адрес - [населено място], [улица], тъй като за този период лечебното заведение неотговаряло на изискванията на част I „Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека“, т.1 „Задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, налични и функциониращи на територията на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ“ - на съответните клинични пътеки /КП/ от приложение №16 „Клинични пътеки" към НРД за МД за 2017 г. и съответно в част I „Условия за сключване на договор и за изпълнение на амбулаторна процедура“, т.1 „Задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, налични и функциониращи на територията на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ“ по отношение на процесиите амбулаторни процедури /АПр./ от приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ към НРД за МД за 2017г., считано от 01.01.2018г. По делото е спорно дали чрез сключения на 01.12.2017г. договор между МБАЛ „Вива Медика“ ООД като възложител и МЦ „Света Ана" като изпълнител и анекса към него от 21.12.2017г., с който изпълнителят МЦ „Св.Ана“ се е задължил по заявка на възложителя да организира извършването на медико- диагностични изследвания - пакет „Клинична лаборатория“ на територията, на която е разположен възложителят, а именно на адрес - [населено място], [улица], ет.2, са изпълнени изискванията на Националния рамков договор за медицински дейности /НРД МД/ за 2017г. На 13.12.2017г. МЦ „Св. Ана" е подало заявление с № 3078 за издаване на удостоверение за промяна на обстоятелствата на регистрираното в РЗИ лечебно заведение за извънболнична помощ относно настъпила промяна по обстоятелствата, изразяваща се в разкриване на нова Клиничната лаборатория на [улица], [населено място], по което е постановен отказ за регистрация на искана промяна на обстоятелствата за МЦ „Св. Ана“, който е отменен с решение на АС-Враца, потвърдено от ВАС с решение от 20.12.2018г. и преписката е върната за ново разглеждане, като на 11.01.2019г. е издадено удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ на основание чл. 40, ал.1 и ал. 10 от ЗЛЗ за МЦ „Света Ана“ ООД, със съдържание, идентично на издаденото преди това на 22.02.2016г. от РЗИ-Враца удостоверение № 0505-М, като и в двете удостоверения като адрес на МЦ „Света Ана“ ООД са вписани два адреса- [населено място], [улица] [населено място], [улица]. Съдът е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на ангажирани по делото доказателства, че за процесния период в сградата на МЦ „Св.Ана“ /с която болница МБАЛ „Вива Медика“ ООД е сключило договор на 01.12.2017г. и анекса към него/ не е имало клинична лаборатория, липсата на каквато лаборатория на адреса на МЦ „Св.Ана“ се установява от приложеното по делото, издадено от директора на РЗИ-Враца удостоверение вх. № 48-03-24/08.02.2018г. Посочил е, че издаденото от директора на РЗИ-Враца удостоверение вх. № 48-03-24/08.02.2018г. по своята правна същност е официален свидетелстващ документ, поради което и доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. Съответно съдът е длъжен да се съобрази с материалната доказателствена сила на този документ, поради което решаващият състав е приел, че за исковия период МЦ „Св.Ана“ ООД не е разполагал с регистрирана клинична лаборатория, разположена в сградата на адрес: [населено място], [улица] /на който адрес е разположена МБАЛ „Вива Медика“ ООД/, за регистрацията, на която клинична лаборатория на 13.12.2017г. МЦ „Св. Ана“ ООД е подало заявление до РЗИ-Враца, и за регистрацията, на която клинична лаборатория на адрес: [населено място], [улица] издадено удостоверение за регистрация на 11.01.2019г. Само по себе си, сключването на договор между МБАЛ „Вива Медика“ ООД и МЦ „Св. Ана“ ООД не удостоверява наличието на регистрирана по съответния ред след проверка и преценка за съответствие с изискванията на ЗЛЗ, медицинските стандарти и др. здравни изисквания, лаборатория на МЦ „Св.Ана“ на адрес [населено място], [улица]. Съгласно чл.283, ал.1 от НРД за МД за 2017г., клиничните пътеки, заплащани от НЗОК в полза на задължително здравноосигурени лица, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Чл.285 от НРД определя понятието „клинична пътека“, а съгласно чл. 288 от НРД за МД за 2017г., клиничните пътеки се състоят от изброените основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения. Съгласно чл.288, т.5, б.“а“ от НРД за МД за 2017г., такива основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения са: задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на КП. Съгласно чл. 344, ал.1 от НРД за МД за 2017г., НЗОК заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ /БМП/ за всеки отделен случай по КП при наличие на посочените в чл. 344, ал.1 от НРД за МД за 2017 г. условия. Едно от тях, съгласно 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2017г., е да е спазен диагностично-лечебния алгоритъм, като аналогично е уговорено и в разпоредбата на чл.25, ал. 1, т.З от договора 060522/2017г. Съгласно чл.283, ал.1 от НРД за МД за 2017г., амбулаторните процедури, заплащани от НЗОК в полза на задължително здравноосигурени лица, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Съгласно чл.309 от НРД за МД за 2017г., амбулаторните процедури се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение № 18, като задължителна част за изпълнението им са посочените в част I „Условия за сключване на договор и за изпълнение на амбулаторни процедури“, т.1 „Задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, налични и функциониращи на територията на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ“, в който смисъл е и разпоредбата на чл.23 от договор № 060890/2017г. Въз основа на гореизложеното решаващият съд е достигнал до извода, че в случая, извършената за исковия период от МБАЛ „Вива Медика“ ООД медицинска помощ по клинични и амбулаторни процедури е извършена без да са спазени изискванията за тяхното изпълнение, установени в приложение № 16 и приложение № 18 от НРД за МД за 2017г. - наличие на регистрирана на територията на МБАЛ „Вива Медика“ ООД клинична лаборатория, при което допуснато нарушение при лечението НЗОК не дължи плащане по процесните фактури. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1.1/ Дали чрез сключения на 01.12.2017г. договор между МБАЛ „Вива медика“ ООД–възложител, и МЦ „Света Ана“ ООД–изпълнител, и анекс от 21.12.2017г., с който изпълнителят МЦ „Света Ана“ ООД се е задължил по заявка на възложителя да организира извършването на медико-диагностични изследвания – пакет „Клинична лаборатория“ на територията, на която е разположен възложителят, а именно: [населено място], [улица], са изпълнени изискванията на НРД за 2017г.?“; 1.2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства?; Твърди се противоречие с: решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 331/19.05.2010г. по гр.д.№ 257/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 334/23.04.2010г. по гр.д.№ 427/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 298/28.04.2010г. по гр.д.№ 3972/2008г. на 4-то г.о. на ВКС; решение № 815/15.02.2011г. по гр.д.№ 1713/2009г. на 4-то г.о. на ВКС; 2.1/ Какви са правните последици на вписването на промяна на обстоятелства в производството чл.43 ЗЛЗ, съответно какво е правното значение на вписването –конститутивно или оповестително?; 2.2/ Какви са правните последици от незаконосъобразен отказ на РЗИ /установен като такъв с влязло в сила съдебно решение/ да впише промяна в обстоятелствата /промяна на адреса на дейността/ на лечебно заведение – медицински център с медико-диагностична лаборатория по образна диагностика и клинична лаборатория, и обуславя ли отказ от плащане на реално извършени медицински дейности от трето лице, което е възложило надлежно на МЦ изпълнение на дейностите, поради липса на обособено звено?; 2.3/ Дължи ли плащане НЗОК на дейности, реално извършени по време на висящо административно съдебно производство по вписване на подлежащи на вписване в Регистъра при РЗИ обстоятелства /адрес на дейност/ и извършването на дейността съставлява ли нарушение на изискванията на ЗЛЗ и медицинските стандарти?”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК Настоящият състав на ВКС приема следното: Въпрос № 1.1 не обхваща решаващите мотиви, поради които апелативният съд е счел за неоснователни претенциите. Ето защо, този въпрос сам по себе си не е обуславящ за изхода на делото и не може да предпостави допускането на решението до касационен контрол. Процесуалноправният въпрос № 1.2 е свързан единствено с оплакването на касатора, че съдът не е взел предвид удостоверението за регистрация на лечебното заведение за извънболнична помощ № 0505/22.02.2016г. Видно от мотивите на обжалвания акт /страница 10 от решението/, въззивният съд е взел предвид това удостоверение, но при съвкупната преценка на доказателствата е отчел факта, че по-късно МЦ „Св. Ана“ е подал заявление за регистрация на клинична лаборатория на адреса на ищеца, както и удостоверяването на обстоятелства от значение за спора от РЗИ с последващо удостоверение. С оглед на това, липсва противоречие на обжалвания акт с формираната по реда на чл.290 ГПК многобройна константна практика на ВКС относно задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения На въпрос № 2.1 не е даден отговор в обжалвания акт, поради което той не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като спрямо него не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото апелативният съд е приел, че въпреки незаконосъобразността на отказа на РЗИ за регистрация, липсата на регистрирана по съответния ред, след проверка и преценка за съответствие с изискванията на ЗЛЗ, медицинските стандарти и др. здравни изисквания, лаборатория на МЦ „Св. Ана“ на адреса на касатора, е основание за отказ за заплащане от страна на НЗОК по договора й с ищеца-касатор, въпроси № 2.2 и 2.3 /които отчасти се препокриват/ са обхванати от предмета на делото и се явяват обуславящи за изхода на спора, поради което спрямо тях е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях е осъществен и наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК по конкретизирания и обобщен от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „При незаконосъобразен отказ на РЗИ, /установен с влязло в сила съдебно решение/ за вписване на промяна на адреса на дейност на лечебно заведение – медицински център с клинична лаборатория, дължи ли се плащане от НЗОК на извършени по време на висящото административно производство медицински дейности от медицинско заведение, възложило на медицинския център да организира извършването на медико-диагностични изследвания – пакет „Клинична лаборатория“ на територията му, поради липса на свое обособено звено?“ На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4885,38 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2524 от 18.11.2019г. по в.т.д. № 2335/2019г. на Апелативен съд–София. УКАЗВА на касатора МБАЛ „ВИВА МЕДИКА“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4885,38 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.