Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 13.02.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора КРАСИМИРА ФИЛИПОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..1034 .. по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Х. Г. срещу решение № 340/ 06.08.2019 г. по внохд № 340/ 2019 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Отправят се алтернативни искания- подсъдимият да бъде оправдан или да се намали размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител излагат съображения за неоснователност на жалбата и молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 232 от 07.11.2018 г. по нохд № 5025/17 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Д. Х. е признат за виновен в това, че на 11.04.2017 г. при управление на МПС в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, без необходимата правоспособност и след употреба на наркотични вещества, по непредпазливост причинил смъртта на М. Д., поради което и на основание чл. 343 ал.3, пр.1 и пр.5, б. Б, пр.1, вр. ал.1 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, които да търпи при първоначален „общ“ режим. С жалбата се маркира оплакване за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в безкритичен подход на Софийския апелативен съд към изводите на първата инстанция относно механизма на произшествието и към правните му изводи. Защитата счита, че са пренебрегнати показанията на свидетелите В., И. и П., както и обясненията на подсъдимия, сочещи, че пострадалата е изскочила пред автомобила на неосветен участък, с тъмни дрехи, с наведена глава и без да се огледа. Възражението е лишено от фактическо основание, тъй като излагайки фактологията на събитията, съдът е приел за установени посочените обстоятелства, позовавайки се на гласните доказателствени източници, подкрепени от протокола за оглед на местопроизшестието. Обясненията на подсъдимия са оценени като достоверни и кореспондиращи с показанията на св. В. И.. Обсъдени са и показанията на свидетелите В. и П., но същите не съдържат значима информация относно механизма на ПТП, доколкото св. В. се е чувствал зле и дремел на седалката, а св. П. пристигнал на местопроизшествието в по-късен момент. Затова касационният състав не счита, че въззивният съд е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, като е изяснил фактите по делото въз основа на обективен, пълен и всеобхватен анализ на събраните доказателства. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Твърдението, че деянието покрива признаците на случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен на предвиди наличната опасност от неправилно пресичащата пешеходка не се споделя от касационния състав. В рамките на безспорно установените фактически положения, съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът, че пресичащата пешеходка е станала опасност на пътя, с която подсъдимият е длъжен да съобрази поведението си, още от момента на движението й в противоположната лента на пътното платно. По делото не са установени обстоятелства, препятстващи възможността на подсъдимия да възприеме жената, тъй като въпреки, че инцидентът е настъпил в тъмната част от денонощието, видимостта е била нормална при движение на къси светлини и не е имало други превозни средства, които да я ограничават, освен насрещно движещата се кола на св. И.. При тази пътна обстановка, подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалата в значително по-ранен момент от момента на пресичането на двойната непрекъсната линия на пътното платно и да предприеме действия по намаляване на скоростта, а при необходимост и да спре превозното средство, както изисква нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДП. Въззивният съд е съобразил и константната съдебна практика, включително практиката на ВС и на ВКС, с която непротиворечиво е решен въпросът за момента, от който възниква опасността за движението при пресичане на платното от пешеходци. Тъй като този момент се определя по фактически критерии и тъй като в конкретния случай пострадалата е била видима за подсъдимия преди на навлезе в неговата лента за движение, то съдът правилно е приел виновно поведение от негова страна. Пострадалата не е навлязла внезапно в опасната зона за спиране на автомобила, поради което не е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК. Липсва основание за оправдаване на касатора. Оплакването по касационното основание на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК е мотивирано с довода, че изключителна вина за съставомерния резултат носи само пострадалата и затова наложеното на подсъдимия наказание е несправедливо. Възражението отново е лишено от фактическо основание. Съдът е взел предвид неправилното движение на Д., което е оценил като съпричиняващо престъпния резултат и смекчаващо отговорността на касатора обстоятелство, наред с изразеното от него разкаяние. В същото време съдът не е пренебрегнал отегчаващите обстоятелства, каквито са данните за съдебното му минало и наличието на два квалифициращи признака на извършеното престъпление. Наказанието е индивидуализирано при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което не са налице основания за допълнителното му намаляване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340/ 06.08.2019 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 340/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: