Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 16 септември, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря И.Петкова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 751/2013 година Производството е образувано по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец В.Н. С. чрез адв.П. И. П. срещу въззивно решение от 20.02.2013г. по внчхд №6239/2011г. по описа на Софийски градски съд,нак.отделение,седми въззивен състав. В жалбата се визира касационно основание по чл.348,ал.1 т.1 НПК.Жалбоподателят счита,че законът е приложен неправилно поради което се иска да се измени присъдата в гражданско-осъдителната част,като се уважи гражданския иск в размера,в който е бил отхвърлен от въззивната инстанция.Съображения в жалбата не се излагат. Страните по делото не се явиха в съдебно заседание.Подсъдимият П. М. Ч. не е представил становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 17.05.2011г. по чнхд № 6932/09г.Софийският районен съд е признал подсъдимия П. М. Ч. за ВИНОВЕН в това,че на 07.01.2009г. в [населено място] е извършил престъпление по отношение на тъжителя В. Н. С. чл.148,ал.2 вр.с ал.1,т.2 вр.с чл.147,ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 5000/пет хиляди/лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя В. С. сумата от 1000/хиляда/лева обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявения размер от 20 000 лева. С решение № 134 от 03.02.2012г. по внчхд № 5674/2011г.Софийският градски съд на основание чл.334,т.4 вр.с чл.24,ал.1 т.3 НПК във вр.с чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.5 НК е ОТМЕНИЛ присъдата постановена на 07.01.2011г.по нчхд № 6932/09. по описа на Софийския районен съд и е ПРЕКРАТИЛ наказателното производство по внчхд № 5674/2011г. на СГС. Прието е,че спрямо деянието е изтекъл абсолютният давностен срок,наказателната отговорност е погасена,което обуславя прекратяване на наказателното производство. С решение № 268 от 31 май 2012г. по н.д.№706/2012г.ВКС,първо нак.отделение е ОТМЕНИЛ решение № 134/03.02.2012г. по вчнхд № 5674/20 11г. на Софийски градски съд в частта,с която е била отменена присъдата и в гражданската й част,поради липса на мотиви ,включително по допустимостта и основателността на иска.Върнал е делото за ново разглеждане в тази му част. При новото разглеждане на делото, Софийският градски съд се произнесъл с обжалваното решение ,като е ОТМЕНИЛ присъдата в гражданско осъдителната част,и е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от В. Н. С. срещу П. М. Ч. граждански иск в размер на 1000 лева,представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законните последици считано от 07.01.2009г.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в частта,с която гражданският иск за разликата до първоначално предявеният размер от 20 000 лева е бил отхвърлен. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. В мотивите към решението ,след подробен анализ на доказателствата по делото респ.на изявленията на Ч. в даденото интервю пред журналиста С. К., съдът е приел, че инкриминираните в тъжбата изрази не накърняват честта и достойнството на тъжителя,поради което не е налице деликт.Изявлението на подсъдимия съставлява изразяване на мнение и даване на оценка за поведението на тъжителя за инкриминирания период,в който последният е политически субект.П. Ч. е дал мнение ,поискано му по обществено значим въпрос към момента на интервюто-разривът между председателя и заместника на една от основните политически партии в страната-политическа партия и причините за това. На това основание съдът е приел,че даването на оценка на поведението на тъжителя, респ.изразяването на мнение по отношение на тъжителя -политически субект, не представлява злоупотреба с гарантираната свобода на словото. Преценката на съда,че тъжителят като публична личност - политик, депутат, председател на политическа партия, с оглед на по-голямото обществено внимание към него,следва да търпи по-съществена намеса спрямо неговата личност,респ.намеса в личния му живот,както и по-голяма толерантност към последната в сравнение с обикновените хора, е правилна. Съдът се е позовал и на практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/, изразена в решение по делото „Лингенс срещу Австрия”, в което е посочено,че ”границите на допустимата критика към един политик са по-широки,отколкото критиката към частни лица”.В същия смисъл се е произнесъл и Конституционният съд на Р България с решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д.№ 1/96г....”изказванията,които засягат дейността на държавните органи,или съставляват критика на политическите фигури,държавни служители или правителството,заслужават по-високо ниво на защита.Оттук може да се заключи,че държавната власт като цяло,както и политическите фигури и държавни служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво,по-високо от това,на което са подложени частни лица”.Съобразена е и практиката на националните съдилища.Съгласно Решение № 363/2002г. на 2-ро н.о на ВКС „В една демократична и правова държава всеки има правото,без страх от каквито и да било санкции,публично да изразява своето становище по всякакъв вид въпроси...след като това се извършва при спазване на установените със законите правила,то не може да бъде квалифицирано като престъпление и да ангажира наказателна отговорност на извършителя му. В тази насока българските граждани се ползват със закрилата не само на своята конституция,но и на ратифицираните международни спогодби и конвенции,гарантиращи правата на човека...”.Правото на свободно изразяване е формулирано и в Решение по делото”Де Хайс и Гайселс срещу Белгия” и Дело „Хендисайд срещу Обединеното кралство”. В тях ЕСПЧ приема,че”...свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи,които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални,но също така и за изявления,които се възприемат като оскърбителни,шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото”. В заключение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.45,ал.1 от ЗЗД,тъй като не е установено противоправно поведение от страна на подсъдимия,поради което и няма основание за уважаване на приетия граждански иск срещу него. Изводът на съда съответства на доказателствата по делото,които съдът е проверил и анализирал съгласно изискванията на закона.Установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция са довели до обективната преценка,че няма основание за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимия за причинени от него неимуществени вреди на частния тъжител. Съдът е приел,че не е установено Ч. да е извършил каквото и да е виновно противоправно деяние,от което гражданският ищец да е претърпял болки и страдания,обуславящи заплащане на обезщетение за всеки от твърдяните деликти. В този смисъл,съдът е отхвърлил иска,преценен ,като неоснователен в частта досежно уважения от СГС размер. Отменявайки присъдата в гражданско осъдителната част и отхвърляйки предявевения от частния тъжител граждански иск в размер на 1000 лева,ведно със законните последици,съдът не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения, не е налице нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК,поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 20.02.2013г. по внчхд № 6239/2011г. постановено от Софийския градски съд,наказателно отделение,седми въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: