Р Е Ш Е Н И Е № 534 гр.София, 21 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1511/2012 година Производството пред ВКС е образувано по искания за възобновяване от осъдените Н. Т. Й. и Ц. С. С.,както и от защитник на осъдения Д. В. Л.. Н. Т.Й. иска да се възобнови нохд № 940/2008 год. на Врачанския районен съд и след като се отмени постановената по това дело присъда и всички последващи,свързани с нея,съдебни актове,делото да се върне на този съд за ново разглеждане.Алтернативно на отмяната се иска изменяване на присъдата на районния съд и намаляване срока на наложеното на Й. наказание лишаване от свобода с определянето му при условията на чл. 55 НК и прилагане на условното осъждане.В искането си Й. се позовава на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК. Ц. С..С. иска да се възобнови внохд № 499/2011 год. на Врачанския окръжен съд с изменяване на постановеното по това дело решение и намаляване срока на лишаването от свобода „до предвидения в закона минимум”. Защитникът на Д. В.Л. иска възобновяване на нохд № 940/2008 год. на Врачанския районен съд и изменяване на постановената по това дело присъда с намаляване срока на наложеното на Л. наказание лишаване от свобода и отлагането му от изтърпяване. В съдебно заседание упълномощените от С. и Л. защитници, и служебният защитник на Й. поддържат направените искания за възобновяване на посоченото в т.3 на чл. 348,ал.1 НПК касационно основание. Представителят на ВКПр намира направените искания за възобновяване преди всичко за процесуално недопустими,тъй като такива вече са били правени и по тях ВКС се е произнесъл,а ако това становище не бъде споделено счита,че възраженията за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения/в искането от Й./,както и това за явна несправедливост на наложените на тримата осъдени наказания,са неоснователни,при което предлага трите искания да се оставят без уважение. ВКС установи: С присъда № 105 от 25.Х.2010 год. по нохд № 940/2008 год. на Врачанския районен съд,подсъдимите И. Т. С.,Д. В. Л.,Н. Т. Й.,И. В. Г. и Ц. С. С. са признати за виновни в това,че на 17.Х.2000 год. в [населено място],жк „Д.”,[жилищен адрес]действайки в съучастие като съизвършители,употребявайки заплахи и насилие,са се съвкупили с 16-годишната С. С. И. от с.гр.,за което и на основание чл. 152,ал.3,т.1 НК И..Т.С. и И..В.Г. са осъдени на по 8 години лишаване от свобода,а Д.В.Л.,Н.Т.Й. и Ц..С.С.-на по 7 години лишаване от свобода.И.С. и Д.Л.,и Н.Й. и И.Г. са признати за виновни и в това,че по същото време и в същия апартамент,действайки по двама и в съучастие като извършители,използвайки заплахи и насилие,са осъществили различни блудствени действия с навършилата 16 години С. С..И.,за което и на основание чл. 150,ал.1 НК И.С.,Й. и Г. са наказани с по 3 години лишаване от свобода,като осъждането на Д.Л.,въпреки съучастието му като съизвършител с И.С.,е пропуснато.На основание чл. 23 ,ал.1 НК на И.С. и Г. са определени общи наказания от по 8 години лишаване от свобода,на Д.Л.,Н.Й. и Ц.С.-по 7 години лишаване от свобода, и общите наказания е постановено да се изтърпят при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.Всички подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на пострадалата С.С.И. общо 70 000 лв. за обезщетяване на причинените й с изнасилването и блудството неимуществени вреди. По протест на прокурор от Врачанската районна прокуратура и жалби от страната на всички подсъдими,във Врачанския окръжен съд е образувано внохд № 599/2010 год.С постановеното по това дело решение-№ 49 от 8.ІV.2011 год.-искането на прокурора за увеличаване наложените на подсъдимите наказания не е счетено за основателно,а е уважено искането на подсъдимите за намаляване на наказанията.Първоинстанционната присъда е изменена като освен измененията,отнасящи се до прилагането на материалния закон с квалифицирането на изнасилването и блудството като извършени при условията на продължавана престъпна дейност,са намалени наказанията.За извършеното престъпление по чл. 152,ал.3,т.1 НК намалението е както следва:на И.С. и И.Г.-от по 8 на по 4 години лишаване от свобода,на Н.Й.-от 7 на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода,на Д.Л. и Ц.С.-от по 7 на по 3 години лишаване от свобода.Наказанията за извършените от И.С.,Н.Й. и И.Г. блудствени действия също са намалени от по 3 години на по 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.Въззивният съд е намалил и от общо 70 000 на общо 35 000 лв. присъдените на пострадалата обезщетения. Като неподлежащо на обжалване-по арг. от обратното на чл. 346,т.2 НПК-горното въззивно решение е влязло в сила. Поискано е възобновяване на наказателното производство както от Главния прокурор-поради явно несправедливото намаляване и на наложените в първата инстанция наказания,и на присъдените от нея обезщетения-така и от двама защитници-с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения/преди всичко в доказателствения анализ на двете инстанции/ и явно несправедливо високите наказания на всеки от осъдените,по които искания във ВКС е образувано нд № 1853/2011 год.С решението си по това дело-№ 385 от 17.Х.2011 год.-състав на първо н.о. е приел,че възраженията от страната на осъдените–за непълнота на доказателствата,нарушаване изискванията на чл. 306,ал.3 НПК, за допускане от съдилищата на противоречащи си фактически изводи,ограничаване процесуалните права на подсъдимите,за незаконосъобразност,както и за несправедливо високите им наказания-са неоснователни,а основателно е възражението на прокурора за явно несправедливото занижаване от окръжния съд на определените от районния съд наказания,която оценка е довела до отмяна решението на Врачанския окръжен съд по внохд № 599/2010 год. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. След връщането му делото е било образувано във Врачанския окръжен съд под № 499/2011 год.С постановеното по това дело решение № 21 от 5.ІІІ.2012 год. отново са внесени изменения в първоинстанционната присъда /по отношение на наказанията,в частност/ и те са:наказанието на И.С. за изнасилването е увеличено от 8 на 9 години лишаване от свобода;наказанията на И.Г. за изнасилването и блудството са намалени съответно от 8 на 7 години лишаване от свобода и от 3 на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода;наказанията на Н.Й. за изнасилването и блудството са намалени съответно от 7 на 6 години лишаване от свобода и от 3 на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода;наказанията на Д.Л. и Ц.С. за изнасилването са намалени от по 7 на по 5 години лишаване от свобода. След изготвянето на решението при повторното разглеждане на делото от окръжния съд,в първоинстанционния съд са постъпили искания за възобновяване на наказателното производство от И.Т.С./на 24.ІV.2012 год./ и от И.В.Г. /на 7.V.2012 год./,по които искания във ВКС е образувано нд № 897/2012 год.С постановеното по това дело решение № 309 от 29.VІ.2012 год. състав на първо н.о. е подчертал недопустимостта да се обсъждат доводи за незаконосъобразност или за допуснати процесуални нарушения,след като при повторното разглеждане на делото от въззивния окръжен съд не са установени нови факти,а по отношение на установените ВКС вече е приел в предходното си решение,че „това е сторено в съответствие с процесуалните изисквания и спрямо тях материалният закон е приложен правилно”.Акцентирани най-вече върху размера на наложените им поотделно и за съвкупността от престъпления наказания,исканията на И.С. и И.Г. са били оставени без уважение. Исканията за възобновяване на наказателното производство е допустимо да бъдат разгледани.Първо,с тях се цели проверка на влязла в сила присъда,която е сред изчерпателно изброените в чл. 419,ал.1 НПК съдебни актове.Второ,исканията са направени в законноустановения срок.Неподлежащият на касационно обжалване съдебен акт,с който наказателното производство е приключило,носи датата 5.ІІІ.2012 год.,осъдените с него могат да искат възобновяване в 6-месечния срок по чл. 421,ал.3,изр.първо НПК и този срок,изтичащ на 5.ІХ.2012 год., е спазен:исканията на Н.Т.Й. и от защитника на Д.В.Л.,подадени в съответствие с чл. 424,ал.2 НПК,са заведени съответно на 9.VІІ и на 27.VІІІ.2012 год.,а искането на Ц.С.С.,макар неправилно подадено направо до ВКС,е също своевременно,заведено на 3.VІІІ.2012 год.Трето,исканията изхождат от лица,осъдени за престъпление от общ характер и извън изключението по чл. 420,ал.2 НПК.И,четвърто,въззивното решение по внохд № 499/2011 год. на Врачанския окръжен съд не е било „проверявано по касационен ред по жалба или протест”,поради което няма пречка да се иска възобновяването му на посочените в чл. 422,ал.1,т.5 НПК основания. Исканията за възобновяване са неоснователни.Относно законосъобразността на осъждането на И. С.,И. Г.,Н. Й.,Д. Л. и Ц. С. за извършените от тях посегателства срещу половата неприкосновеност на С. С. И.,осъществяващи повече от един престъпен състав,както и относно липсата на допуснати при разглеждането на делото съществено процесуални нарушения от изброените в чл. 348,ал.3 НПК,ВКС се е произнасял двукратно,което изключва коментарът върху тези оплаквания,направени още в първите искания за възобновяване от всички осъдени и които оплаквания са обсъдени и отхвърлени като неоснователни в решението на ВКС по нд № 1853/2011 год.Оплакването за наложени несправедливо високи наказания също е обсъдено и отхвърлено като неоснователно освен в решението по това дело,още и в решението на ВКС по нд № 897/2012 год.Макар последното да е било образувано по искане за възобновяване само на двама от петимата осъдени,изложените съображения за справедливи размери на наложените на И.С. и И.Г. наказания са относими и към наказанията на сега искащите възобновяване Н.Й.,Ц.С. и Д.Л..Основното-което е и единствено-на което наблягат осъдените и техните защитници,за да искат намаляване на наложените им поотделно и за съвкупността от престъпления наказания,е продължилия близо 12 години наказателен процес.За тази продължителност обаче,която несъмнено надхвърля,макар и твърде разтегливото, понятие „разумен срок”,приносът на подсъдимите и техните защитници е прекалено съществен,за да бъде премълчан.За времето от 10.Х.2002 год.,когато е трябвало да се проведе първото съдебно заседание в районния съд,но не се е провело поради безпричинното неявяване на редовно призования подсъдим Д.Л.,до 16.ІІІ.2006 год.,когато след близо 3 години и половина за първи път е даден ход на делото,то се е отлагало 13 пъти,10 от които поради неявяването на подсъдимите и/или техните защитници-безпричинни неявявания,представяни впоследствие болнични листи,неподкрепени с доказателства устни обяснения за причината за отсъствието,отказ от упълномощен защитник.Следват още множество съдебни заседания-общо съдебните заседания в първата инстанция са 40,добросъвестно и хронологично изброени в протеста от представителя на Врачанската районна прокуратура срещу първоинстанционната присъда-значителна част от които се отлагат отново поради отсъствието било на един или повече от подсъдимите,било поради отсъствието на един или повече от защитниците им.И ако продължителността на наказателното преследване е обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието,то това значение,както не трябва да се подценява,така не трябва и да се надценява,още по-малко да не се отчитат причините за забавянето на процеса и в каква степен последното се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимите и/или техните защитници,каквото поведение, в случая, безспорно е налице.Съществено за преценката,че наложените на тримата поискали възобновяване наказания са справедливи,е че за извършените от тях престъпления с изключително тежки за пострадалата последици,са получили в крайна сметка наказания,немислимо ниски при един срочно приключил процес.За продължилата часове наред гавра с 16-годишното момиче,последиците от която,експертно характеризирани като „катастрофален стрес” с „хроничен ход”,са увредили завинаги-поне според сегашното ниво и възможности на психиатричната наука и практика-психиката му и при законов толеранс между 3 и 15 години лишаване от свобода за по-тежко наказуемото от двете престъпления,всеки от извършителите е следвало да бъде наказан при подчертан превес на отегчаващите обстоятелства,тъй като единственото смекчаващо отговорността им обстоятелство тогава/и липсващо понастоящем при Л./ е било чистото съдебно минало.За пълнолетните това ще рече около и над 10 години лишаване от свобода,а за непълнолетния,но навършил 16 години към датата на извършване на престъпленията Д.Л.-максимално близо до възможните 8 години.Със сегашните срокове на лишаване от свобода за престъплението по чл. 152,ал.3,т.1 НК-6 години на Й. и по 5 години на Л. и Ц.С.-справедливостта е силно засегната и това се дължи единствено и само на обстоятелството,че с продължителността си наказателният процес значително е обезсмислил крайната си цел-навременното и справедливо санкциониране.Именно периодът,в рамките на който делото е решено,е довел до прекомерното и иначе напълно неоправдано облагодетелстване на тримата поискали възобновяване,и тъй като деянията им не заслужават снизходителност,наложените за тях крайно ниски наказания не позволяват каквато и да било по-нататъшна корекция. Съобразявайки се с казаното и с чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Н. Т. Й.,Ц. С. С. и Д. В. Л. за възобновяване на нохд № 940/2008 год. на Врачанския районен съд и внохд № 499/2011 год. на Врачанския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: