5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 452 С., 07.06.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 140/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. М. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу определение № 118 от 19.01.2011 г. по ч. гр. д. № 49/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение, след отмяна на определение № 1623 от 28.10.2010 г. по т. д. № 597/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, е уважено заявеното от ответника по делото [фирма] - [населено място], възражение по чл.119, ал.3 от ГПК за местна неподсъдност на предявените от частния жалбоподател искове на сезирания Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството пред този съд като делото е изпратено за разглеждане на Кюстендилски окръжен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като се позовава на неговата неправилност поради нарушение на закона. Релевира довод, че в противоречие с разпоредбата на чл.117, ал.1 от ГПК въззивният съд е зачел като действителна уговорката в р.ІХ, т.3 от сключения между страните договор № 060/08 ДГ/21.05.2008 г. в частта, предвиждаща породените от договора спорове да се разрешават от избран от договарящите родово компетентен съд - Пловдивски районен съд. Излага съображения, че поради забраната на чл.117, ал.1 от ГПК да се изменя чрез договор определената от закона родова подсъдност цитираната клауза е нищожна в частта относно уговорената родова подсъдност и валидна само в частта, определяща за местно компетентен съответният съд в [населено място]. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния процесуалноправен въпрос : При наличие на договор за местна подсъдност между страните, в който е включена и уговорка за родова подсъдност на спора, следва ли уговорката за родова подсъдност да бъде зачетена или същата не произвежда действие и родово компетентният съд се определя служебно според правилата на ГПК. Частният жалбоподател твърди, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 74/26.06.1973 г. по гр. д. № 26/73 г. на ОСГК на ВС и определение № 29/26.04.2007 г. по ч. т. д. № 69/2007 г. на Бургаски апелативен съд, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място], оспорва допустимостта на жалбата, основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на самата жалба. Недопустимостта на касационното обжалване е аргументирана с неприложимостта на очертания в чл.274, ал.3 от ГПК касационен контрол към определенията на въззивните съдилища по чл.121 във вр. с чл.119, ал.3 от ГПК и със съдебната практика, застъпена в определение № 529/16.10.2009 г. по ч. т. д. № 432/2009 г., определение № 700/08.12.2009 г. по ч. т. д. № 699/2009 г., определение № 530/16.10.2009 г. по ч. т. д. № 479/2009 г. и определение № 19/07.01.2010 г. по ч. т. д. № 806/2009 г., всички по описа на ВКС, І т. о. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, а неоснователността на жалбата - със законосъобразността на атакуваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3 във вр. с чл.121 от ГПК. Представените от ответника по жалбата определения, в които е застъпено становище за недопустимост на касационния контрол, не следва да се вземат предвид, тъй като след постановяването им е формираната трайна и последователна практика на Върховния касационен съд в смисъл, че въззивните определения по чл.121 от ГПК попадат в обхвата на чл.274, ал.3 от ГПК и като такива подлежат на обжалване с частна касационна жалба при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК /определение № 183/17.02.2010 г. по ч. т. д. № 101/2010 г. на І т. о., определение № 96/25.02.2010 г. по ч. гр. д. № 85/2010 г. на І г. о., определение № 167/01.03.2010 г. по ч. т. д. № 503/2009 г. на ІІ т. о., определение № 167/12.02.2010 г. по ч. т. д. № 71/2010 г. на І т. о., определение № 356/28.04.2010 г. по ч. т. д. № 233/2010 г. на І т. о., определение № 607/25.10.2010 г. по ч. гр. д. № 577/2010 г. на ІV г. о., определение № 860/26.11.2010 г. по ч. т. д. № 751/2010 г. на І т. о., определение № 59/25.01.2011 г. по ч. т. д. № 890/2010 г., определение № 198/14.02.2011 г. по ч. т. д. № 842/2010 г. на І т. о. и др./. Производството по гр. д. 597/2010 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по предявени от настоящия частен жалбоподател И. М., действащ в качеството на [фирма], против [фирма] - [населено място], осъдителни искове за заплащане на сумата 520 271.78 лв., представляваща неплатена цена на произведени детайли по договор за производство № 060/08 ДГ от 21.05.2008 г. В исковата молба ищецът е посочил, че предявява исковете пред Пловдивски окръжен съд на основание чл.117, ал.2 от ГПК с оглед избраната в р.ІХ, т.3 от договора местна подсъдност в [населено място]. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за местна неподсъдност на спора и на основание чл.119, ал.3 във вр. с чл.111 от ГПК е поискал делото да се изпрати за разглеждане на Кюстендилски окръжен съд, в чийто район се намира неговото седалище. Възражението е оставено без уважение от първоинстанционния съд по съображения, свързани с договорната клауза на р.ІХ, т.3 относно местната подсъдност. Сезиран с частна жалба от ответника, Пловдивски апелативен съд е постановил атакуваното с частната касационна жалба определение, с което е приел възражението за основателно и след прекратяване на производството пред Пловдивски окръжен съд е изпратил делото за разглеждане на Кюстендилски окръжен съд. Решаващият аргумент в подкрепа на така приетото разрешение е, че с клаузата на р.ІХ, т.3 страните са уговорили местна подсъдност само за спорове, подсъдни по правилата за родова подсъдност на Пловдивски районен съд, не и за подсъдните на окръжен съд спорове, какъвто е процесният. По допускането на касационно обжалване : Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Предвид решаващите изводи, с които въззивната инстанция е мотивирала становището си относно подсъдността на предявените искове, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на делото и отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационно обжалване. Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.2 /неправилно квалифицирана като т.1/ на чл.280, ал.1 от ГПК. Произнасянето на въззивния съд противоречи на константната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.91 от ГПК /отм./, респ. чл.117 от ГПК от 2007 г., доказана с представеното решение № 74/26.06.1973 г. по гр. д. № 26/73 г. на ОСГК на ВС, според която страните нямат право да изменят чрез договор определената от закона родова подсъдност на делата, а ако постигнат съгласие за промяна на родовата подсъдност, уговорката им е недействителна поради противоречие със закона. Аналогично становище е застъпено и в приложеното определение по ч. т. д. № 69/2007 г. на Бургаски апелативен съд, но доколкото то не съдържа отбелязване да е влязло в сила, не следва да се взема предвид при преценката на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Наличието на константна практика по значимия за делото процесуалноправен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, бланкетно релевирано от частния жалбоподател. По основателността на частната касационна жалба : Частната касационна жалба е основателна. В разпоредбата на чл.117, ал.2 от ГПК е признато право на страните по имуществен спор да дерогират по общо съгласие, обективирано в писмена форма, определената от закона местна подсъдност на спора /с изключение на тази по чл.109 от ГПК/ като възложат разрешаването му на избран от тях съд. Същевременно с нормата на чл.117, ал.1 от ГПК е въведена забрана страните да изменят чрез договор определената от закона родова подсъдност. Правилата относно подсъдността имат императивен характер, поради което уговарянето на родово компетентен съд - наред или независимо от уговорката за местна подсъдност, противоречи на закона и не поражда правни последици. Ако страните по висящ спор се позоват на подобна уговорка, тя не следва да бъде зачетена от сезирания съд поради нейната недействителност. В случай, че наред с родовата е уговорена и местна подсъдност на спора при спазване на изискванията на чл.117, ал.2 от ГПК, уговорката за местна подсъдност обвързва страните и спорът следва да бъде разгледан от избрания от тях местно компетентен съд, а родово компетентният съд - районен или окръжен, подлежи на определяне според установените в закона правила - общите по чл.103 и чл.104 от ГПК или специални, изрично предвидени в закона. С клаузата на р.ІХ, т.3 от сключения на 21.05.2008 г. договор за производство страните по настоящото дело са постигнали съгласие евентуалните бъдещи спорове във връзка с договора да се разрешават от Пловдивски районен съд. Уговорката е постигната в писмена форма, касае имуществен спор и като съответстваща на изискванията на чл.117, ал.2 от ГПК е действителна в частта, с която договарящите са избрали местно компетентния съд в [населено място]. В останалата част, с която споровете са възложени на районния съд в [населено място], уговорката е недействителна поради противоречие с императивната забрана на чл.117, ал.1 от ГПК, не обвързва страните и не може да бъде зачетена от съда. Частният жалбоподател е предявил исковете си пред избрания по общо съгласие местно компетентен съд - този в [населено място], като се е позовал изрично на клаузата на р.ІХ, т.3, за да изключи произтичащата от чл.111 от ГПК местна компетентност на Кюстендилски окръжен съд в качеството му на съд по седалището на ответника. Родово компетентният съд - Пловдивски окръжен съд, е избран според правилото на чл.104, т.4 от ГПК, тъй като с оглед цената на исковите претенции спорът подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция. Като е уважил възражението на ответника за местна неподсъдност по съображения, изведени от недействителната уговорка за родова подсъдност, Пловдивски апелативен съд е нарушил разпоредбата на чл.117, ал.1 от ГПК и е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на Пловдивски окръжен съд, чиято местна компетентност произтича от уговорката в р.ІХ, т.3 на сключения от страните договор за производство № 060/08 ДГ от 21.05.2008 г., а родовата компетентност - от разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 118 от 19.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 49/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените от И. Д. М. в качеството на [фирма] против [фирма] искове. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :