4 Р Е Ш Е Н И Е № 545/12 София, 23.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1214/2012 г. Производството е по чл. 303, ал. 1,т.1, т.2 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на Е. Д. Г., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №114 от 09.03.2011 год. по гр.д. № 1210/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1832/21.10.2010 г. по гр. дело №1605/2010 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителя срещу М. на о. искове с правно основание чл.203, ал.3 ЗОВСРБ/отм./ за заплащане на 5 837.64 лв. – възнаграждение за извънреден труд и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 164.16 лв. – мораторна лихва. Ответникът М. на о., [населено място], оспорва молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят сочи, че са налице основанията за отмяна на решение №114 от 09.03.2011 год. по гр.д. № 1210/2010 г. на Плевенския окръжен съд, защото има несъответствие между него и действителното правно положение. Новото обстоятелство и новото писмено доказателство от съществено значение за делото са прекратяването на договора му за кадрова военна служба със заповед №546/25.10.2010 г. – няколко дни след постановяване на първоинстанционното решение. За същото обстоятелство своевременно е сезирал първоинстанционния съд, а впоследствие и въззивния съд. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, при несъобразяване практиката на ВКС и при непълнота на фактическия материал. Налице е и отказ от правосъдие, защото Плевенският административен съд е изпратил исковата молба по подсъдност на Плевенския районен съд. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая единственото конкретно писмено доказателство - заповед №546/25.10.2010 г., на което се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение, не е такова, с което молителят да не е могъл да се снабди още при гледане на делото в инстанционното производство. Напротив според собствените му твърдения той е разполагал с това доказателство няколко дни след постановяване на първоинстанционното решение. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК не е средство, чрез което молителят да поправя пропуска си да представи писмени доказателства, за които сега счита, че имат значение за делото, още по време на разглеждането на спора по същество. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязъл в сила съдебен акт на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на акта и да е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. чл.303, ал.1, т.2 ГПК.В случая нито има твърдения, нито данни за установяване по посочения по-горе надлежен ред престъпно действие. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. Молителят не е посочил никакви предпоставки за отмяна на решението и на това основание, нито са представени доказателства в тази насока. Останалите изложени в молбата доводи се отнасят до правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Сочените пороци на решението са свързани единствено с твърдения за неправилност поради необоснованост, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1, т.2 и т.5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата трябва да бъдат присъдени 460 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. Г., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №114 от 09.03.2011 год. по гр.д. № 1210/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1832/21.10.2010 г. по гр. дело №1605/2010 г. на Плевенския районен съд. ОСЪЖДА Е. Д. Г., [населено място], да заплати на М. на о., [населено място], 460 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.